Светилище на Слънцето Долна Секирна
Светилище на Слънцето Долна Секирна
N42 39 52.2 E22 41 47.9
Намира се на скалистия връх Св.Петър (1160,5 м) в южната част на Ерулска планина, между два дълбоки речни притока на р. Светля.
Оградено е от крепостна стена с дебелина 2 м, без хоросанова спойка. Площта има неправилен план с макс.ширина ок. 100 м. Днес стените са обрасли с храсти и треви и се очертават като вал.
Вътре в очертанията на крепостта е имало светилище, посветено на Слънцето.
На самия връх има единична малка триъгълна скала, вероятния център на светилището.
Под югозападната скална стена има значителни разкопки (иманярски?), както и по целия източен склон. В далечния североизточен края има запазени в най-добро състояние следи от крепостната стена, както и разкопки. Тук съществуват останки от праисторическо тракийско скално светилище, датирано от средата на І х-ие пр.Хр. и първоначално свързано с култа към Слънцето и най-почитаният бог у траките - Сабазий, бог на слънцето, светлината, щастливото раждане и същевременно бог на отвъдното.
Светилището и крепостта са свързани с другата, далеч по-известна праисторическа крепост (и светилище), издигната на скалистия Големи връх.
През късноантичната епоха, когато след въвеждането на християнството, езическите храмове са премахнати, крепостта е преизградена отново и е свързана с охраната на рударството и металодобива.
Оттук произхожда археологическа находка, свързана с по-новия езически култ към боговете от римско време, посветена на Хелиос и Селене. Олтарът, посветен на споменатите богове, са дарове от семейство на богат тракиец и съпруга римлянка и вероятно са свързани с по-стария езически култ към Слънцето.
Археологически разкопки са правени през 2006, 2007 и 2008 година (публикации в АОР)