Долмени
С благодарност към пионерите от вдъхновения екип на Проект "Балкански мегалити"
Съставител: Димитър Тонин
Долмените са мегалитни съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча. Свързани са с религиозните вярвания и ритуали на древните хора и много често са използвани за погребения. Разпространени са в Европа (включително в България), Азия, Африка, главно в крайморските области. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха.
СЪДЪРЖАНИЕ
ЗАПАДНИ РОДОПИ
Буйново
ИЗТОЧНИ РОДОПИ
Минерални бани (Хасковски)
Дъждовница
Железино
Плевун
Кобилино
Черничево
САКАР
Остър камък
Оряхово-Васково
Изворово
Черепово
Българска поляна
Хлябово
Сакарци
Планиново
Радовец
Мрамор
Голям Дервент
Крайново
СТРАНДЖА
Долно и Горно Ябълково
Белеврен
Кирово
Голямо Буково
Варовник
Граничар
Евренозово
Звездец
Бръшлян
МАЛКО ТЪРНОВО
Заберново
Калово
Визица
Беглик таш
БУРГАС
СРЕДНА ГОРА
Каменица (Старосел)
Златосел
ЗАПАДНИ РОДОПИ
БУЙНОВО
Долмен Буйново
В района на пункт Тешел, Девинско, западно от с.Буйново, близо до границата с Гърция. Засега единствен долмен в Западните Родопи.
Еднокамерен протодолмен.
Гигантският похлупак на продълговатата камера се опира върху два издатъка от матерната скала (би трябвало да се провери на място – има вероятност едната подпора да е нарочно създадена и забита в терена плоча, а другата подпора да е от матерна скала).
Подобни конструкции в България има още поне две: 1) в светилището Бегликташ на Маслен нос край Приморско и 2) в местността Евджика при с.Хлябово, Сакар планина. За вече разрушен аналогичен много голям долмен южно от Харманли (Изт. Родопи), се съобщава в книгата-пътеводител „РОДОПИ”, Ив. Панайотов, Н. Папазов, К. Страшимиров, изд. Медицина и физкултура, С 1973.
Рядко срещана и много мощна конструкция - би било прекрасно, ако оцелее. На около 500м е от границата с Гърция – би трябвало районът все пак да е под наблюдение.
Виж подобния долмен в местността Каменица, северно от Старосел!
ИЗТОЧНИ РОДОПИ
ХАСКОВО
Долмен с каменна крепида
Реставрация на долмен и крепида. Мегалитът е преместен от неизвестно място и подреден в двора на музея. Каменният кръг е от крепидата на могилата на долмена.
МИНЕРАЛНИ БАНИ (ХАСКОВСКИ)
Долмен останки Минерални бани 1 НП
N41 55 47.5 E25 21 01.3
Долмен останки Минерални бани 2 НП
N41 55 47.2 E25 21 03.3
Долмен останки Минерални бани 3 НП
N41 55 45.2 E25 21 01.9
Долмен останки Минерални бани 4 НП
N41 56 10.1 E25 21 53.1
Долмен останки Минерални бани 5 НП
N41 56 19.9 E25 22 10.5
Долмен останки Минерални бани 6 НП
N41 56 27.6 E25 23 05.0
Долмен останки Минерални бани 7 НП
N41 56 25.1 E25 23 04.8
Хоризонтирана плоча е издигната над терена и е закрепена върху 2-3 колоноподобни камъка, така че прилича на маса. Това е най-древният тип долмени, те дори не образуват затворена камера, каквато традиция се появява по-късно. Най-многобройни са долмените тип „маса” в Западна Европа, за където дори са типични. От тази конструкция произлиза и името на обектите – на бретонски език „tolmen” означава „каменна маса”. На Балканите са типични по-сложните и по-късни долмени тип „камера”. Тук долмените тип „маса” са рядкост – засега двата обекта Drhod-002/BG и Drhod-003/BG, съобщени от Яна Манолова, са единствени по рода си у нас.
Снимката е сканирана от книгата Яна Манолова „Древни хора по чуки и градища в северозападните Родопи”
Снимката е сканирана от книгата Яна Манолова „Древни хора по чуки и градища в северозападните Родопи”
ДЪЖДОВНИЦА
Долмени Дъждовница
N41 41 22.9 E25 17 20.3
ЖЕЛЕЗИНО
Долмен Железино
Югоизточно от с. Железино, източно от шосето, в местността Турските гробища.
Долменът е изучен от Георги Нехризов 2000-2001г.
Уникален случай на долмен, запазен със заобикалящия го мегалитен кръг. Кръгът може би е бил запълнен с насип, който не е покривал целия долмен. Капакът не е запазен. Едната надлъжна стена е изцяло запазена и монолитна, има останки от втората надлъжна стена, която навярно е била съставена от няколко по-малки плочи, забити една до друга вертикално в терена Не се знае какви са били задната и предната стена.
Материал: шисти – лесно се цепят надлъжно, но много трудно се обработват напречно, понеже са чупливи.
Много атрактивен обект. При това с относително добро техническо изпълнение въпреки разрухата. Крайно желателно е да се укрепи по някакъв начин и да се поддържа чист, понеже твърде бързо обраства с паразитна растителност, а почвата е песъчлива и долменът лесно може да рухне.
Долменът със заобикалящия го мегалитен кръг. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Схема на обекта от статията на Георги Нехризов.
Група долмени североизточно от с. Железино
Група силно разрушени цистовидни долмени в м.Гьолищата (каменна кариера) южно от главния път Крумовград – Ивайловград. Общ кодов номер Drhod-007/BG
В м.Гьолищата североизточно от с. Железино и западно от с. Кобилино. Лицева стена с отвор никъде не е запазена. Долмените са малки, еднокамерни, без дромос, напомнят цисти.
Долменни групи се срещат рядко в България и сякаш са специфични за Източните Родопи: Черничево, м. Гьолищата между Железино и Кобилино, а също така и на гръцка територия при селата Руса и Котроня. Насипите са слабо изразени. Капаците практически никъде не са запазени.
Много атрактивен обект. Крайно желателно е да се укрепи по някакъв начин и да се поддържа чист, понеже твърде бързо обраства с паразитна растителност, а почвата е песъчлива и долмените се рушат от ерозията много бързо. Голяма опасност за долменното находище представлява фактът, че общината в Ивайловград е разрешила частна фирма да ползва околните земи като кариера за добив на шистови плочи за облицовка в строителството. Мястото никъде не е означено като археологичен обект, липсва и предпазна сигнализация на самия терен.
Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Сн. Любомир Цонев, 2008г.
ПЛЕВУН
Долмен Плевун
Единичен и твърде сложно конструиран „дълъг” долмен с кодов номер Drhod-009/BG.
На около 2 км северно от с.Плевун, вляво от шосето към главния път Крумовград – Ивайловград, преди разклона за с. Кобилино.
Долменът е изучен от Георги Нехризов.
Линейно това е най-дългият долмен в Родопите. Има сложна структура: дромос, предна камера, главна камера. Спецификата на обекта е във факта, че предната камера е по-широка както от дромоса, така и от главната камера. По напречни размери долменът е сравнително малък, тесен, което също е необичайно. От чертежа се вижда плоча на пода на главната камера – не е ясно дали това е оригинална подова настилка или е капакът на главната камера, който е пропаднал, понеже са се изпочупили страничните му ръбове и така той е станал по-тесен от разстоянието между страничните стени.
Материал: шисти – лесно се цепят надлъжно, но много трудно се обработват напречно, понеже са чупливи. Не са опазени нито капаци, нито каменен кръг наоколо. Насипът не е силно изразен.
Никаква покривна плоча не е оцеляла. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Местоположение: на 2 км преди с. Пелевун, община Ивайловград, непосредствено до пътя вдясно.
Представлява тракийска гробница, ориентирана в посока изток – запад, като входът е от изток. Състои се от голяма гробна камера, преддверие, предгробна камера и дромос, всички с правоъгълен план. Общата му дължина е 7,50 м. Долменът е изключително сложен план, непознат сред проучените в България подобни паметници. Вероятно е изграден и използван от траките след V в.пр.Хр. (Късножелязна епоха). Планът му е близък до градените от обработени камъни подмогилни тракийски гробници, популярни по времето на неговото изграждане. Служел е за погребения на тракийската родова аристокрация в този регион и свидетелства за развитието на държавността сред тракийските племена. Бил е ограбен още в древността.
Статут: Долменът е паметник на културата от национално значение и се охранява от закона.
Достъп: Непосредствено до асфалтов път, поставена е информационна табела.
КОБИЛИНО
Долмени Кобилино НП
N41 30 05.0 E25 58 49.6
Група твърде разрушени долмени с общ кодов номер Drhod-008/BG.
Западно от с. Кобилино, покрай шосето от Плевун на север към главния път Крумовград – Ивайловград.
Трите близко разположени долмена имат изразени насипи, които не ги покриват изцяло. Капаци не са оцелели никъде. Лицеви плочи и каменни кръгове също не се забелязват. Материал: шисти – лесно се цепят надлъжно, но много трудно се обработват напречно, понеже са чупливи.
Атрактивен обект, но в много лошо състояние, практически нито е отбелязан, нито се поддържа подобаващо. Крайно желателно е да се укрепят долмените по някакъв начин и да се почистват редовно, понеже твърде бързо обрастват с паразитна растителност, а почвата е песъчлива и долмените лесно може да рухнат съвсем.
Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Сн. Любомир Цонев, 2008г.
ЧЕРНИЧЕВО
Долмени Черничево
Долмени, с. Черничево НП
В с. Черничево има некропол от 7 долмена, който е паметник от национално значение. Той се намира на 6.5 км източно от селото, в местността Хамбар дере. Разположени са от лявата страна на моста за с. Гугутка. Мястото под кошарата се нарича Чукурски юрен, а височината - Църквището. Над кошарата има широка поляна, през която минава едва забележим коларски път, водещ до гъста дъбова гора. В нея има много стърчащи, големи и малки каменни плочи. Добре са запазени 3 долмена. Градени са от 4 или 6 вертикално поставени каменни плочи. Входовете са от юг и представляват неголям страничен отвор в късата страна. В близост има следи от още 3 полуразрушени долмена. Липсва могилен насип. В западния край на поляната са наредени обли камъни. Площадка (с размери 12.0 м на 6.0 м) е свързана с некропола. Вероятно тук са извършвани ритуали, свързани с погребенията. Долмените се отнасят към края на ІІ – нач. на І хил. пр.Хр. В района на некропола има фрагменти от тракийска керамика, а в непосредствена близост е открита колективна находка от бронзови монети на Маронея (ІV в. пр.Хр.).
Забележка : Обектът е интересен, но труден за намиране. Най-добре е да се ползва придружител от местното население.
Долмен Drhod-005a/BG (условно). Запазени са една странична изцяло, втора странична частично и лицева стена със странично разположен отвор. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Чертеж на долменната група
Долмен Drhod-005b/BG (условно). Запазени са двете надлъжни стени, а капакът е цял, но съборен встрани. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Долмен Drhod-005c/BG (условно). Запазени са страничните стени, капакът и задната стена. Предната с лицевия отвор е счупена, но все още видима на място. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Долмен Drhod-005d/BG (условно). Най-разрушен. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
САКАР
ОСТЪР КАМЪК
Долмен Остър камък
N41 53 16.3 E25 51 46.6
Източно от с. Остър камък, Харманлийско. Непосредствено до малък изкуствен водоем северно от шосето, което води от Харманли към село Остър камък.
Долменът при с.Остър камък е еднокамерен, без дромос. Могила и крепида или кромлех наоколо практически не са оцелели. Запазен капак.
Около 2004г. долменът рухва поради подкопаване от местните хора, после е възстановен, но некачествено. Предполагам, че поне ориентацията на съоръжението е запазена при реконструкцията му. От вертикалните жлебове по страничните стени в предната част съдим, че някога е имал лицева плоча, унищожена много отдавна, със сигурност преди 1896г. Не е ясно дали в нея е имало отвор или не.
Атрактивен обект с цялата условност на възстановката.
Снимки Янко Динчев
Втори подобен долмен е бил забелязан от Ст.Бончев западно от с.Остър камък по посока на днешното с. Брягово, но той не е оцелял до днес. Скицата на Ст.Бончев е единственият документ, който дава представа за този долмен.
ОРЯХОВО-ВАСКОВО
Долмени Оряхово-Васково
N41 56 22.0 E26 11 24.2
Двойка недолепени долмени източно от с. Оряхово в посока към с.Васково, в местността Ешмеджик. Доста разрушени.
И двата долмена не са в добро състояние, отхлупени, капаците не са запазени. И двата са еднокамерни с дромоси, а фасадата им е обща. Обща е и могилата им, тя е стигала до под капаците – фасадните камъни са били видими над нея още преди разкопките.
В големия е запазена само долната част от лицевата плоча. Върху пода на камерата е положена друга лицева плоча. Вероятно тя е била първата, която се е пречупила още при изработката. Тогава се е наложило да се прави втора, от която до днес е оцеляла само долната половина.
В малкия е запазена цялата лицева плоча, но тя изглежда също се е пречупила още при изработката – скалата е шистова, т.е. много крехка. Тя, обаче, не е изоставена, а двете й части са били подходящо сближени при монтажа.
Двойката долмени е открита, разкопана и проучена от Г.Нехризов и Ст.Илиев в 2004г. Находки – преди всичко в малкия долмен: фибули, обеци, гривни, фрагменти от човешки черепи (поне от пет).
Снимки: Димитър Тонин
ИЗВОРОВО
Долмен Изворово
N41 57 43.8 E26 08 13.9
С. Изворово, м. Благата Черква, община Харманли, Хасковско
Желязна епоха; първата половина на І хил. пр. Хр.
Запазени са 2 надлъжни и покривната плоча (преди 30 г. е имало запазена и една напречна плоча). Северна плоча: 1,55 х 0,85 м; южна плоча 1,70 х 0,80 м; покривна плоча: 1,90 х 1,30 м. Няма следи от жлебове. Върху горната страна на покривната плоча личат просвредлявания (3 по-дълбоки, 3 по-плитки със същите размери и още 4 до 5 с малък диаметър и някои от тях трудно различими; големите просвредлявания са с диаметър 5-8 см, малките са с диаметър 2-4 см).
Долменът е бил възстановяван (изграден отново), след като е бил бутнат преди около 20 години. Разменени на местата на плочите, надлъжните плочи са били по-дълбоко вкопани (0,25 – 0,30 см.), в момента долменът е изправен и е със значително по-голяма височина в сравнение с регистрираната през 70-те години.
Лит. Г. Бончев. Мегалитни паметници в Сакар-планина. – София, 1903, 33; П. Делев. Сакар планина и Източни Родопи. – Тракийски паметници, т. ІІІ, Мегалитите в Тракия, ч. 2, София, 1982, с. 247-248, долмен № 21, обр. 131, рис. 384-386, карта 12; Д. Аладжов. Селища, паметници, находки от Хасковския край. – Хасково, 1997, 93-94, обр. 96; Catalogue of the cultural – historical heritage of the municipalities Lubimec. Madjarovo, Ivailovgrad. Sofia. 2005.
Снимка: Димитър Тонин
ЧЕРЕПОВО
Долмен Черепово 1
N41 59 29.5 E26 07 23.9
Долмен Черепово Бялата пръст 3
N41 58 53.3 E26 06 50.8
Долмен Черепово Бялата пръст 2
N41 58 26.2 E26 06 29.5
Долмен Черепово Бялата пръст 1
N41 58 10.3 E26 06 17.1
Долменен некропол в землището на с.Черепово, южно от селото в местността Бялата пръст. Личат поне 3 долмена, но силно порутени.
Всичките долмени са силно разрушени.
Макар че са били еднокамерни, без дромос и фасада, те са имали относително сложно техническо изпълнение.
Вероятно всичките са били със скосени предни и задни стени, т.е. надлъжните стени са били съставени от по две плочи, като долната е била забита вертикално в терена, а горната е била леко наклонена навътре.
Вероятно всичките са имали лицеви плочи с хубави отвори с декоративен жлеб: при долмен 1 лицевата плоча е налице, но съборена и пречупена на две; при долмен 3 налице е само долната част от лицевата плоча, забита в терена, като в нея личи врязването за лицевия отвор.
Могилите са слабо изразени, вероятно грубо разровени от иманяри, които са рушили и самите съоръжения.
Долмен с кромлех Алиева кория НП
N42 01 19.2 E26 07 33.3
Долмен Голям баир НП
N42 01 41.1 E26 07 26.4
БЪЛГАРСКА ПОЛЯНА
Мегалитен кръг Големия Кайряк около погребения Българска поляна
N42 02 34.6 E26 10 17.7
Мегалитният кръг огражда няколко погребения в околностите на сакарското село Българска поляна, северно от селото.
Гробницата в центъра (диам. 3 м) е в традиционна суха зидария. Но заобикалящата я крепида (диам. 8 м), която поддържа могилния насип, по изпълнение е квази-мегалитен градеж, понеже съчетава елементи от суха зидария с преобладаващ по обем типично мегалитен градеж - плътно долепени един до друг необработени плочести камъни, побити в материка [вертикално].
Намира се в местността Големия кайряк. Съоръжението е открито и разкопано през октомври 2008г. от Деян Дичев. Гробницата в центъра (диам. ~3м) е в традиционна суха зидария. Но заобикалящата я крепида (диам. ~8м), която поддържа могилния насип, по изпълнение е квази-мегалитен градеж, понеже съчетава елементи от суха зидария с преобладаващ по обем типично мегалитен градеж - плътно долепени един до друг необработени плочести камъни, побити в материка [вертикално].
На база на откритата керамика, гробът следва да се датира в края на бронзовата епоха (КБЕ), но в случая трябва да се има предвид архитектурата и начина на изграждане на крепидата (от побити плочести камъни), която има най-близки паралели сред крепидите при долмените датирани в РЖЕ. Имайки предвид тези два факта, най-правилно е да се предположи, че гробното съоръжение е изградено и използвано в края на КБЕ – началото на РЖЕ.
Разрушен долмен Българска поляна 1
N42 02 25.9 E26 09 51.3
Разрушен долмен Българска поляна 2
N42 02 26.9 E26 10 05.3
Снимки: Димитър Тонин
ХЛЯБОВО
Скален Долмен Авджика
N42 02 38.5 E26 15 33.1
Снимка Димитър Тонин
Протодолмен Авджика
N42 02 37.2 E26 15 32.4
Снимка Димитър Тонин
Царски долмен Бялата трева
Долмен Бялата трева 2
N42 01 15.4 E26 15 17.9
Снимка Янко Динчев
Долмен Бялата трева 3
N42 01 20.5 E26 15 05.7
Долмен Гайдаров долап (Коювчин крушак)
N42 02 47.7 E26 14 22.1
Снимка Димитър Тонин
Долмен Герена
Долмен Мангъра 2 Хлябово
N42 00 13.9 E26 16 30.9
Долмен Мангъра 1 Хлябово
N42 00 07.6 E26 16 20.5
N 42 00 10.3 E 26 16 23.8
Снимки Янко Динчев
Долмен Нъчеви чеири
N42 03 05.1 E26 13 44.3
Снимки Димитър Тонин
Долмен Славова кория
N42 01 07.9 E26 14 29.4
Долмен Славова кория 2
N42 01 24.5 E26 14 27.7
Снимки Янко Динчев
Долмен Средния път 1
N42 03 05.3 E26 16 56.5
Долмен Средния път 2
N42 03 05.1 E26 16 55.9
Долмен Стоева круша 1
N42 02 19.0 E26 15 00.1
Долмен Стоева круша 2
N42 02 32.4 E26 14 49.6
Протодолмен Каураланска река
N42 02 40.9 E26 13 42.9
САКАРЦИ
Долмен Бакалов кладенец 1 Сакарци
N42 01 47.7 E26 19 31.4
Снимки Янко Динчев
Долмен Бакалов кладенец 2
N42 01 49.8 E26 19 35.8
Долмен Бакалов кладенец 3
N42 01 48.1 E26 19 32.7
Снимки Янко Динчев
Долмен Желев гьол Сакарци
N42 01 42.3 E26 16 45.1
Еднокамерен с дромос и фасада, качествено обработени плочи. Отхлупен, но капакът е налице до долмена. Невисок насип от камъни и пръст. Привлекателен и добре оформен атрактивен долмен. Би било добре, ако капакът се намести върху камерата и се върне на място падналият сегмент от надлъжната стена на камерата. Така ще се укрепи механично.
Поглед отпред. Внушителна фасада и къс дромос. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Дромосът отстрани. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Поглед в камерата отзад напред – паднал е горният сегмент от едната надлъжна стена. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Поглед отвън навътре през лицевата плоча. Сн. Любомир Цонев, 2008г.
Долмен Капаклийка
N42 01 34.3 E26 17 06.2
Снимки Янко Динчев
Долмен Капаклийка
N42 01 38.2 E26 17 14.4
Снимки Янко Динчев
Долмен Клифтинова нива
N42 01 39.0 E26 17 53.3
Снимки Янко Динчев
ПЛАНИНОВО
ДОЛМЕН ПЛАНИНОВО НП
N41 57 04.3 E26 22 19.8
РАДОВЕЦ
Долмен Айвалак / Капаклия
N41 56 29.6 E26 31 49.3
По Шкорпил:
Източно от Радовец в м. Айвалак има "капаклъ таш" - долмен. Възможно е да е в местността, наречена днес Капаклия.
В местността най-вероятно има останки от 6 разрушени долмена.
МРАМОР
Долмен Вратата НП
N42 02 40.3 E26 23 15.1
В района на Мрамор (Ново село) Бончев споменава долмен, чиято странична стена на задната камара е от масивен монолите камък (не изкуствено поставена плоча).
ГОЛЯМ ДЕРВЕНТ
ДОЛМЕН ГОЛЯМ ДЕРВЕНТ 1
N41 58 58.0 E26 45 07.3
Източно от с. Голям Дервент, в гробището. Специален достъп - самото село е преди кльона, а гробището с долмена са зад него!
Доста голям еднокамерен долмен с дромос, като от дромоса е запазена само едната стена.
Целият долмен е отдавна отхлупен и капаците не се виждат наоколо. Много добре обработени (паралелно подравнени) стени. Лицевата има правоъгълен отвор със заоблени върхове (в момента е частично затрупан).
Струва си да се посети и разгледа. Би било полезно да се почиства от растителност и ако е възможно да се укрепи механично, за да не пострада от ерозията. Вътре в камерата е поникнало дърво – добре е да се премахне, за да не руши обектът.
ДОЛМЕН ГОЛЯМ ДЕРВЕНТ 2 ПЕЩЕРИТЕ
N41 58 15.5 E26 44 25.6
Еднокамерен, с дромос, само покритието на камерата е на мястото си.
Стените на дромоса са повредени. Лицевата стена на камерата е била украсена с уникални за Балканите барелефи, но отдавна е строшена на едри парчета. Фрагментите с релефи се намират в Археологичния музей в София, а праговият долен дял от лицевата плоча е оставен на мястото му; там личи врязването за лицевия отвор.
Представлява невисок насип от трошени малки скални късове. Няма фасада. Долменът е изучен от археолози. Изключително стойностен от туристическо гледище долмен, доколкото по лицевата плоча е имал барелеф с царска символика от одриската изобразителна традиция (двуостра брадвичка – лабрис), както и други орнаменти (змии, меандри).
Може още много да се желае по поддръжката и укрепването на паметника, както и по разчистването вътре в него и наоколо. Би било полезно (ако е възможно) да се укрепи.
ДОЛМЕН ГОЛЯМ ДЕРВЕНТ 3 ПЕЩЕРИТЕ
N41 58 17.8 E26 44 36.7
КРАЙНОВО
Долмени Крайново Триалчака
N41 59 05.8 E26 50 02.1
ДВА ДОЛМЕНА ДО КРАЙНОВО
N41 59 05.8 E26 50 02.1
Южно от с. Крайново, в местността Триалчака. Специален достъп - самото село е зад кльона, а долменът е още по-близо до границата!
Грубо разбит много отдавна. Трудно е да се правят сигурни заключения.
На място личат три П-образно забити, много груби плочи: две надлъжни стени и една напречна, вероятно задна, но не е сигурно. Най-вероятно еднокамерен, без дромос. Лицева стена с отвори не се вижда наоколо, а наличието на капак трябва да се провери чрез разкопки и подробен оглед на мястото. Доста слабо обработени плочи, които сякаш са оставени така, както са отцепени от матерната скала, практически без заглаждане. Много примитивен градеж, съответно навярно много древен.
Струва си да се посети и разгледа. Би било полезно да се почиства от растителност и ако е възможно да се укрепи по някакъв начин, за да не пострада от ерозията.
Южно от с. Крайново в местността Триалчака. Специален достъп - самото село е зад кльона, а долменът е още по-близо до границата!
Твърде слабо запазен, за да се правят сигурни заключения.
Виждат се на място две съседни плочи, навярно от надлъжните стени на долмена. Или е еднокамерен с дромос или двукамерен, без дромос. Капаци и лицеви стени с отвори не се виждат наоколо. Доста добре обработени плочи.
Струва си да се посети и разгледа. Би било полезно да се почиства от растителност и ако е възможно - да се укрепи механично, за да не пострада от ерозията.
СТРАНДЖА
ДОЛНО И ГОРНО ЯБЪЛКОВО
ДОЛМЕН ДОЛНО ЯБЪЛКОВО 1
N42 07 29.7 E27 09 38.0
Разположен в местността Лозенски (Лозански?) дол, която е разположена източно от с. Долно Ябълково, но западно от шосето между селата Кирово и Белеврен, еднакво отдалечена от последните две села. Намира се близо до черен път, който тръгва от Долно Ябълково на изток и през новозалесена иглолистна гора излиза на асфалтовото шосе Белеврен-Кирово.
Двукамерен с дромос, като и трите покривни плочи се по местата си.
Липсва единствено едната надлъжна стена на главната камера. Плочите са доста грубо обработени и сглобени. Невисок насип от трошени малки скални късове. Няма следи от лицевата плоча, няма и фасада. Изучен е от археолози.
Изключително стойностен от туристическа гледна точка долмен. Най-пълно реализираният и на практика запазен долмен в Странджа. Има величествено, автентично излъчване. Може още много да се желае по поддръжката и укрепването на паметника, както и по разчистването вътре в него и наоколо. Би било полезно (ако е възможно) да се укрепи механично.
Със същите координати:
Долмен в местността Лозенски (Лозански?) дол, която е разположена източно от с. Долно Ябълково, но западно от шосето между селата Кирово и Белеврен, еднакво отдалечен от последните две села. Намира се близо до черен път, който тръгва от Долно Ябълково на изток и през новозалесена иглолистна гора излиза на асфалтовото шосе Белеврен-Кирово.
Доста голям, еднокамерен, с дромос.
Капакът на дромоса липсва, а капакът на долмена е съборен встрани, но е оцелял. Лицевата плоча на камерата е разбита и не може да се съди за отвора в нея. Насип от дребни камъни едва забележимо изпъква над околния терен. Не ни е известно да е проучван от археолози.
До него има останки от по-малък долмен, подобен на циста. Запазени са само две съседни стени, похлупакът липсва. Запълнен с пръст.
Прекрасен туристически обект. Добре би било да се положи похлупакът върху големия долмен – както за реставрация, така и за укрепване на обекта.
ДОЛМЕН ДОЛНО ЯБЪЛКОВО 2
N42 07 05.4 E27 07 47.3
Намира се южно от Долно Ябълково, недалеч от гробището, в местността Каракуш (Влахов дол?), край черния път, който тръгва от Долно Ябълково най-напред на юг, а после завива на изток към с. Белеврен.
Внушителен, еднокамерен долмен, с дромос.
Капакът на камерата е запазен, но е съборен встрани, а капакът на дромоса е свален и отместен напред. В лицевата плоча личи типичен отвор, затрупан от пръст и шума. Надлъжните стени не са монолитни плочи: едната стена е съставена от две вертикално забити съседни плочи, а другата е образувана от една вертикална плоча и от еднометров участък суха зидария от по-малки ломени камъни.
Въпреки разрушенията е романтичен туристически обект, закътан сред прекрасна природа. Не би било зле да се наместят похлупаците както върху камерата, така и върху дромоса – така ще се укрепи обектът механично. Не личи да е проучван от археолози.
ДОЛМЕН ДОЛНО ЯБЪЛКОВО 3
N42 06 44.1 E27 07 42.7
Намира се южно от Долно Ябълково и източно от т.н. Алмалийско кале (Алмали = Ябълково), в района, където черният път, тръгнал от Долно Ябълково на юг, прави плавен завой на изток, за да излезе в местността „Лозята” на асфалтовото шосе Белеврен - Кирово.
Еднокамерен, с дромос.
Няма запазени покривни плочи. Дромосът е доста повреден. Лицевата плоча е разбита и е трудно да се съди за отвора в нея. Изровен е до дъно, навярно от иманяри. Любопитна особеност на скалния материал – лесно се цепи на плочи. Този факт едновременно улеснява добиването на плочите и затруднява обработката им.
Струва си да се посети и разгледа. Би било полезно да се почиства от растителност и ако е възможно да се укрепи механично, за да не пострада от ерозията.
ДОЛМЕН ДОЛНО ЯБЪЛКОВО КОРУБАТА
N42 08 20.8 E27 09 33.2
Снимка: Георги Николов
ДОЛМЕН ГОРНО ЯБЪЛКОВО „ЧЕЛЬОВ КАПАК”
N42 06 20.8 E27 07 14.0
Долмен Чельов капак (Паша дере)
N42 06 21.1 E27 07 14.0
Южно от с. Горно Ябълково до кльона, в местността Пашадере.
Двукамерен долмен с дромос, доста повреден, изцяло отхлупен.
От двете лицеви плочи са оскъдно запазени само долните части, като в праговете е врязан долният ръб на отвора. Не се виждат покривни плочи наоколо. Сравнително груб строеж.
Въпреки разрушенията е романтичен туристически обект сред прекрасна природа. Нужно е периодично леко почистване от бурени и храсталаци, а вероятно и някакво укрепване на стените – вътрешността му е изгребана (от иманяри или археолози?) до основите и ерозията може да доразруши долмена.
БЕЛЕВРЕН
ДОЛМЕН БЕЛЕВРЕН 1
N42 05 56.1 E27 10 52.7
Съвсем близо до с. Белеврен, в открита местност близо до черния път, който излиза от селото в северна посока по долината на Селската река.
Доста разрушен. Вероятно еднокамерен долмен, с дромос.
Изцяло отхлупен, няма запазени покривни плочи. За щастие е запазена лицева плоча с отвор, макар и повалена на земята. Разположен върху слабо изразена могила, не е ясно дали е имал насип. Има вероятност да е бил проучен от археолози, когато през 60-те години на ХХ в. оттук бил пренесен и реконструиран до Археологическия музей в Бургас съседният голям двукамерен долмен.
Добър туристически обект. Добре би било да се вдигнат и укрепят стените.
ДОЛМЕН БЕЛЕВРЕН 2 СТЕФЧОВА КАШЛА
N42 06 05.9 E27 11 53.4
Намира се североизточно от с. Белеврен, върху билото на изкуствено залесен с иглолистна гора хълм, разположен източно от големия завой на Селската река. Долменът е в местността Киряк Стоянова (Стефчова) къшла.
Величествен и сравнително запазен долмен. Двукамерен, с дромос.
Покрити са и двете камери, а покритието на дромоса не е запазено. Изцяло запазена е лицевата плоча на главната камера, а от лицевата плоча на предната камера е запазена само основата със следи от отвора. И двата отвора са типични за Тракия – правоъгълни до трапецовидни, леко изтеглени по вертикалата. Има насип от трошени камъни, който стига до половината височина на стените. Плочите за стени и капаци са сравнително груби, но двете лицеви плочи са много добре обработени.
Чудесен туристически обект, достъпен без никакви допълнителни усилия, освен периодично почистване от бурени и храсталаци.
ДОЛМЕН БЕЛЕВРЕН 3 ЛОЗЯТА
N42 06 18.5 E27 09 27.7
Северозападно от с. Белеврен в местността Лозята, край черен път, който отбива от асфалтовото шосе Белеврен - Кирово на запад, по посока Долно Ябълково.
Величествен и сравнително запазен двукамерен долмен без дромос.
Покривната плоча е запазена само при главната камера, но е била отместена отдавна. Съдейки от снимката в сп. „Одисей”, тя не е била наместена при разкопките в 2005 или 2006 г.
Изцяло запазени са лицевите плочи на двете камери. И двата отвора са типични за Тракия. Има насип от трошени камъни, който стига до половината височина на стените.
Всичките плочи са добре обработени. Едната надлъжна стена на предната камера е пукната и засега е оставена без никакво укрепване – оттам ерозията ще руши долмена по-бързо.
Чудесен туристически обект, но е препоръчително да се укрепи механично пукнатата стена на предната камера, да се намести похлупакът върху главната камера и обектът периодично да се чисти от бурени и храсталаци. Това е един от най-красивите, големи и майсторски създадени долмени в Странджа днес.
ДОЛМЕН БЕЛЕВРЕН 4 АЯЗМОТО
N42 06 58.9 E27 10 55.0
В околностите на с. Белеврен, близо до местността и параклиса Аязмото, източно от шосето Белеврен – Кирово, по левия склон на долината на Селската река.
Доста голям, двукамерен долмен, с дромос.
Само капакът на дромоса е на мястото си, камерите са отхлупени. Запазени са двете лицеви стени с отвори. Насип от дребни камъни стига до половината височина на долмена. В насипа има още две цисти. Обектът е проучен от Даниела Агре. Намерени са интересни артефакти.
Прекрасен туристически обект. Добре би било да се положат похлупаците на място – както за реставрация, така и за укрепване на обекта. Мястото бързо обраства с храсталаци.
КИРОВО
ДОЛМЕН ЮГОЗАПАДНО ОТ С. КИРОВО
N 42˚ 08' 21.1" E 27˚ 09' 34.3"
Югозападно от с. Кирово в бившия кравекомплекс (краварника) на селото, западно от от шосето, между селата Кирово и Белеврен. Местността е известна и под с Корубата.
Доста голям, двукамерен, с дромос.
Главната камера е с покритие, а предната и дромосът са отхлупени. Запазени са двете лицеви плочи на камерите, с добре оформени отвори с леко заоблени върхове. Има насип от дребни камъни, който стига почти до покритието. Следи от фасада. Не ни е известно да е проучван от археолози.
Прекрасен туристически обект. Един от най-добре изградените, запазени и красиви долмени в Странджа днес.
ДОЛМЕН ИЗТОЧНО ОТ С. КИРОВО
N 42˚ 09' 08.4" E 27˚ 11' 43.5"
На излизане от с. Кирово по шосето към с. Граничар, в местността Сарачева тумба / Гергов гроб
Доста разрушен, вероятно еднокамерен, с дромос.
Запазени са само задна и една странична плоча. Отхлупен. Слабо изразен насип от дребни камъни. Не личи да е проучван от археолози.
Достатъчно добра туристическа атракция без да е нужна някаква намеса.
Долмен Сарачева тумба
N42 09 08.2 E27 11 43.7
Снимки Георги Николов
ГОЛЯМО БУКОВО
ДОЛМЕН ГОЛЯМО БУКОВО ЗМЕЮВИ КЪЩИ
N 42˚ 10' 24.2 " E 27˚ 09' 27.2"
Намира се югозападно от с. Голямо Буково, в местността Змеюви къщи.
Вероятно двукамерен, доста разрушен.
Отхлупен, със счупена лицева плоча и хубав, типичен за Тракия, лицев отвор. Слабо изразен насип от дребни камъни. Не личи да е проучван от археолози.
ВАРОВНИК
ДОЛМЕН В М. АШЛАМАТА, СЕЛО ВАРОВНИК
N 42˚ 12’ 01.1” E 27˚ 16’ 16.5”
Намира се в местността Ашламата, край шосето Варовник-Бялата вода, до връх Близнаците (северозападно от село Близнак).
Внушителен, еднокамерен, с дромос.
Добре одялани плочи за стените. Отдавна е бил отхлупен, но капаци не се виждат наоколо. Впечатлява красивият отвор в лицевата плоча.
Изглежда е разкопаван от археолози – вътрешната пръст е изгребана, но после никакви мерки не са взети да се укрепят стените. Така те неминуемо ще паднат навътре под влиянието на ерозията.
Не е нужно разчистване, а час по-скоро сериозно укрепване, понеже долменът е относително добре запазен и е несъмнена туристическа атракция. Една табела е достатъчна, за да бъде експониран за пътуващите по шосето между село Варовник и село Бялата вода.
ГРАНИЧАР
ДОЛМЕН ГРАНИЧАР 1
N 42˚ 07' 25.80" E 27˚ 16' 33.84"
Югоизточно от с. Граничар, зад кльона.
Съвсем близо отвъд граничната мрежа (кльона). Добре запазен, двукамерен с дромос.
Покривните плочи са изместени настрани. Много интересна конструктивна особеност: преградата между двете камери в горния си край е оформена като триъгълен зъб, на който съответства триъгълен жлеб, изрязан в покривната плоча. Няма могилно покритие. Не сме чували да е проучван наскоро от археолози.
Предполагаме, че е бил регистриран още от Карел Шкорпил.
Фиг. 1: Георги Китов и Даниела Агре "Въведение в тракийската археология", изд Авалон, С 2002, стр. 87
Фиг. 2: В. Миков "Произход на куполните гробници в Тракия" – ИАИ, ХІХ, 1955, стр. 33
Фиг. 3: Карел Шкорпил "Старини в черноморската област, част І – Мегалитни паметници и могилища", С 1925, стр. 27, фиг. 27
Явно оригиналната скица е на Карел Шкорпил, но никой от по-сетнешните автори не е цитирал първоизточника, а всички са копирали скицата му, като са я надписвали погрешно!! Доколкото имаме информация, долменът е в местността Фетфаджик до с. Граничар (Тикенджа). Според В. Миков, през 1955г. това бил "най-добре запазеният долмен" в района на Странджа – Сакар.
Същия долмен през 1974г. според Д. Пеев бил вече разрушен (Д. Пеев "Някои нови проучвания на долмените в Югоизточна България" – статия в сп. Археология, годишн. 16, 1974г.)
ДОЛМЕН ГРАНИЧАР 2
N 42˚ 06' 57.87" E 27˚ 14' 21.00"
Южно от с. Граничар, зад кльона.
Намира се зад кльона, на около 2 км южно от селото. Единичен, напълно запазен, еднокамерен долмен.
Това вероятно е най-красивият от архитектурно гледище долмен у нас. Съвсем запазен. Плочата, която го покрива е дебела и има уникална форма – по напречно сечение прилича на пирамида, с което придава на долмена вид на къща с двускатен покрив. На лицевата плоча се вижда кръгъл белег над отвора. Самият отвор е много добре изработен. Близо до този долмен има останки на поне още два.
Предполагаме, че е бил регистриран още от Карел Шкорпил под името „долмен в местността Фетфаджик до с. Тикенджа (днес с. Граничар).
1960 г.
ДОЛМЕН БИЧКИ БУНАР (КРУШАКА) МЕЖДУ С. ГРАНИЧАР И С. КИРОВО
N 42˚ 08' 47.67 E 27˚ 12' 49.72
Или N 42˚ 08' 35.3" E 27˚ 12' 44.9"
На няколко километра югоизточно от с. Кирово, по шосето към с. Граничар, съвсем близо до асфалтовия път, в местността Бички бунар. По-скоро е в землището на с. Кирово, отколкото на с. Граничар. Двукамерен, основната камера е все още покрита с капак, а капакът на предната е пропаднал в нея вертикално по диагонала й. Типични за Тракия отвори в лицевите плочи на камерите. Слабо изразен насип от дребни камъни. Не личи да е проучван от археолози.
Снимки Георги Николов
ДРУГ СЪСЕДЕН ДОЛМЕН
ДВОЙКА 1 ДОЛМЕНИ В МЕСТНОСТТА „КАПАЦИТЕ”, с. ГРАНИЧАР
N42 07 56.7 E27 13 46.7
ДВОЙКА 2 ДОЛМЕНИ В МЕСТНОСТТА „КАПАЦИТЕ”, с. ГРАНИЧАР
N42 07 54.7 E27 13 43.02
Снимки Георги Николов
ЕВРЕНОЗОВО
ДОЛМЕН В М. БАКЪРА (МЕДЕН ИЗВОР), СЕЛО ЕВРЕНОЗОВО
N 42˚ 07’ 45.9” E 27˚ 21’ 57.2”
В местността Бакъра, източно от село Евренозово, до шосето към село Звездец.
Двукамерен, с дромос. Отдавна отхлупен, капаците не са оцелели. Плочите са мраморни, подобно на долменната двойка при село Заберново. Двете входни плочи – към преддверието и към основната камера – са имали великолепно оформени отвори, но за жалост тези стени са оцелели само в долната си третина. Могилата е стигала до нивото на капаците, без да ги скрива. Разкопаван е от археолози, без да вземат никакви мерки за укрепването му. Оставен е съвършено незащитен.
Снимка Димитър Тонин
ДОЛМЕН В М. ЛЪКИТЕ, СЕЛО ЕВРЕНОЗОВО
N 42˚ 08’ 12.0” E 27˚ 19’ 48.0”
В местността Лъката, западно от село Евренозово, до шосето към село Граничар.
Еднокамерен, с дромос.
Много грубо разрушен, отдавна отхлупен, капаците не са оцелели. Плочите са разнородни, твърде слабо обработени, някои от тях са мраморни. Сглобката не е била много майсторска. Могилата не го е покривала изцяло, капакът се е виждал отгоре. Имал е и фасада, която е разрушена.
Разчистване и реставриране все още е възможно, но само с много внимание и обич! Наложително е и трайно укрепване, както и подходяща обяснителна табела! Може да се превърне в добра туристическа атракция за пътуващите по шосето Евренозово – Граничар.
Снимка Георги Николов
ДОЛМЕН В М. РАЙКОВ ЧУКАР, СЕЛО ЕВРЕНОЗОВО
N 42˚ 06’ 19.9” E 27˚ 18’ 31.2”
В местността Райков чукар в югозападна посока от село Евренозово към границата.
Доста голям, вероятно еднокамерен, с дромос.
Варварски разрушен. Отхлупен, двете покривни плочи стоят все още отстрани върху насипа. Великолепна лицева плоча с красив отвор е счупена и захвърлена встрани. Предполагаме, че е имал и фасада, която също е разрушена.
Разчистване и реставриране все още е възможно, но само с много внимание и обич! Наложително е и трайно укрепване, както и подходяща обяснителна табела!
При желание може да се превърне в добра туристическа атракция за пътуващите през село Евренозово. Проблемен, обаче, е достъпът – местността е твърде близо до границата и до бившата гранична застава. Нужна е специална уговорка с гранична полиция.
ДОЛМЕН В М. РАЙКОВ ЧУКАР, СЕЛО ЕВРЕНОЗОВО
N 42˚ 06’ 15.2” E 27˚ 18’ 36.0”
Намира се в местността Райков чукар, в югозападна посока от село Евренозово към границата.
Вероятно еднокамерен, с дромос.
Съвсем слабо запазен – една надлъжна и една напречна стена, не е запазен никакъв капак. Личи следа от лицев отвор. Не е проучван от археолози.
Дори при много внимателно разчистване и реставриране не е ясно дали резултатът ще бъде интересен за публика.
Достъпът е проблемен – местността е твърде близо до границата и до бившата гранична застава. Нужна е специална уговорка с гранична полиция.
ДОЛМЕН В М. РАЙКОВ ЧУКАР, СЕЛО ЕВРЕНОЗОВО
В местността Райков чукар, в югозападна посока от с.Евренозово към границата.
Вероятно еднокамерен без дромос.
Съвършено и планомерно варварски разрушен. Невъзможно е да се създаде сигурна представа за долмена. Не е проучван от археолози, а от иманяри.
ЗВЕЗДЕЦ
ДОЛМЕН КРАЙ Р. ВЕЛЕКА, СЕЛО ЗВЕЗДЕЦ
N 42˚ 05’ 35.8” E 27˚ 23’ 34.4”
В местността на бившите градини на ДЗС (Държавното земеделско стопанство), край самата река Велека, южно от село Звездец.
Еднокамерен, с къс дромос.
Отдавна е бил отхлупен, като капаците са запазени до самия долмен. Впечатлява красивият отвор в лицевата плоча. Не е разкопаван от археолози. Когато река Велека придойде (а това става често през няколко години), тя залива долмена, понеже той се намира на не повече от 2м над нивото й.
Д.Пеев споменава освен описания тук долмен и за още един, втори долмен край река Велека, западно от Звездец, отдалечен на около 2 км от гореописания. За съжаление не успяхме да открием втория.
Карел Шкорпил описва друг уникален мегалитен обект в района – двойка еднакви, долепени двукамерни долмени, северно от село Звездец, край шосето към Бургас. По данни на Ив. Гълъбов този рядък и интересен обект бил разрушен при строежа на модерното шосе през 50-те години на ХХ в.
Нужно е разчистване, след което непременно укрепване. Достатъчно е да се сложат двете покривни плочи на местата им. Безспорна туристическа атракция за пътуващите по шосето Бургас–Бръшлян–Малко Търново. Една табела е достатъчна.
Снимка Георги Николов
БРЪШЛЯН
ДОЛМЕН В М. ЖИВАК, ЮГОИЗТОЧНО ОТ С. БРЪШЛЯН
N 42˚ 00’ 54.6” E 27˚ 26’ 03.4”
Долмен в местността Живак, югоизточно от село Бръшлян, в посока към Малко Търново, в охраняемата гранична зона. Нужен е водач.
В много лошо състояние. Вероятно еднокамерен, с дромос.
Изграден от груби плочи. Отдавна отхлупен, наоколо няма покривни плочи. Не е разкопаван от археолози.
Неспасяем. Най-добре е да си остане така, само да се почисти. Той е една допълнителна атракция за посетителите на село Бръшлян.
Долмен в м. Хамбарчето, югоизточно от с. Бръшлян
N 42˚ 01’ 08.6” E 27˚ 26’ 06.2”
В местността Хамбарчето, югоизточно от Бръшлян, в посока към Малко Търново, в охраняемата гранична зона. Специален достъп с водач.
Силно разрушен, едва се разпознава на терена. Вероятно еднокамерен, с дромос.
Отдавна отхлупен. Груби плочи. Не е разкопаван от археолози.
Нищо не може да се направи, освен да се поразчисти и да се сложи информационна табела за туристи, любители на мегалити.
ДОЛМЕН В М. ГОГОВО, ЮГОИЗТОЧНО ОТ С. БРЪШЛЯН
N 42˚ 01’ 14.5” E 27˚ 26’ 56.4”
В местността Гогово, югоизточно от село Бръшлян, в посока към Малко Търново, в охраняемата гранична зона. Специален достъп с водач.
Силно разрушен. Еднокамерен, без дромос.
Малък и грубо построен. Доста затрупан от пръст и шума. Не е разкопаван от археолози.
Реставрация едва ли е възможна и необходима. Но би било добре да се поразчисти и да се сложи до него информационна табела.
Долмен в м. Цера, югоизточно от село Бръшлян
N 42˚ 02’ 27.5” E 27˚ 27’ 02.5”
В местността Цера, до село Бръшлян, на 50-тина метра от шосето за Малко Търново.
Еднокамерен, може би с дромос.
Отдавна отхлупен и доста рухнал. Покривни плочи не се виждат наоколо. Не е разкопаван от археолози.
Леко разчистване и една табела са достатъчни, за да бъде долменът показван на туристите, пътуващи по шосето между село Бръшлян и Малко Търново.
МАЛКО ТЪРНОВО
Долмен Градище
N41 57 56.1 E27 29 22.2
Долмен в м. Станково, западно от Малко Търново
N 41˚ 59’ 18.7” E 27˚ 28’ 00.4”
Намира се в местността Станково западно от Малко Търново, в охраняемата гранична зона, западно от некропола в местността Пропада. Изисква специален достъп с водач.
Доста голям, вероятно еднокамерен, може би с дромос. Сглобен от добре обработени плочи. Отхлупен и занемарен. Не е изследван от археолози.
Реставрация е невъзможна и ненужна. Но ако някога бъде разкопан от археолози, редно е да се вземат мерки да не загуби устойчивостта, която сега се осигурява от запълващата го пръст. Привлекателен е като туристически обект.
ДОЛМЕН В М. СТАНКОВО ЗАПАДНО ОТ МАЛКО ТЪРНОВО
N 41˚ 59’ 22.1” E 27˚ 27’ 58.1”
В местността Станково, западно от Малко Търново, в охраняемата гранична зона. Специален достъп с водач. Точното му местоположение и западно от некропола в местността Пропада.
Еднокамерен, без дромос.
Макар че капакът е съборен, долменнът е сравнително добре запазен. Не може да се съди за лицевата плоча. Не е разкопаван от археолози.
Въпреки падналия покрив, това е най-запазеният и красив долмен край Малко Търново. Струва си да се сложи отново капакът на мястото, за да осигури механична устойчивост на съоръжението. Прекрасен туристически обект, стига туриста да получи разрешение и водач от Малко Търново.
ДРУГ ДОЛМЕН В М. СТАНКОВО, ЗАПАДНО ОТ МАЛКО ТЪРНОВО
N 42˚ 59’ 22.1” E 27˚ 27’ 58.1”
Намира се в местността Станково, западно от Малко Търново, в охраняемата гранична зона. Изисква специален достъп с водач.
Вероятно еднокамерен, без дромос.
По-малък и доста по-разрушен от големия си съсед. Съвсем запуснат. Не е разкопаван от археолози.
Реставрация едва ли е възможна. Като туристически обект също не е атрактивен, но поне е в близко съседство с по-запазения, който си струва посещението.
ДОЛМЕН В М. КАКАЧИНА СЕВЕРОИЗТОЧНО ОТ МАЛКО ТЪРНОВО
N 42˚ 00’ 22.5” E 27˚ 27’ 25.4”
Намира се в местността Какачина, по средата между Бръшлян и Малко Търново, в охраняемата гранична зона. Достъпен е с водач.
Голям и красив долмен, еднокамерен, едната надлъжна стена е частично разрушена. Плочите са сравнително груби. Рядък случай на неотхлупен долмен у нас! Не е разкопаван от археолози.
В достатъчно добро състояние. Няма нужда от реставрация, най-добре е изобщо да не се пипа, да си остане автентичен. Прекрасен туристически обект.
ЗАБЕРНОВО
ДОЛМЕН В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ЗАБЕРНОВО, М. ЛЪГЪТ
N 42˚ 06’ 25.1” E 27˚ 32’ 27.1”
Намира се в землището на с. Заберново (централната част на българска Странджа), в местността Лъгът, в границите на резервата Парория, върху билото, западно от селото.
Еднокамерен с дромос. Отхлупен. Със запазена фасада.
Открити са в безреда останки от няколко трупа.
Долменът е разкопан много грубо до основи, което го лишава от механична устойчивост – стените скоро ще паднат навътре под натиска на околния насип. Нужно е спешно укрепване, но не с дъбова цепеница, както бе през 2004 г., а с метални скоби. Нужно е да се изправят стените и да се сложи капакът поне на дромоса. Не зная дали е запазен капак на камерата. И вместо ръждясала тенекия ще ее хубаво да се сложи цивилизован официален надпис.
Долмен в землището на с. Заберново, м. Лъгът
N 42˚ 06’ 25.1” E 27˚ 32’ 27.1”
В землището на с. Заберново (централната част на българска Странджа), в местността Лъгът в границите на резервата Парория, върху билото западно от селото.
По-малък от съседния. Еднокамерен, с дромос. Отхлупен. Лошо запазена фасада. Открити са в безреда останки от няколко трупа.
Разкопан е до основи, а е бил отдавна отхлупен. Така е оставен напълно беззащитен и скоро ще рухне окончателно. Нужно е спешно да бъдат изправени стените и да бъдат сериозно укрепвани с метални скоби, а не с дъбова цепеница, както бе в 2004г.
Долмен в землището на с. Заберново, до пар. Свети Дух
Снимка Димитър Тонин
КАЛОВО
ДОЛМЕН В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. КАЛОВО, МЕСТНОСТ ЧАРДАК
N 42˚ 08’ 14.7” E 27˚ 31’ 38.1”
В землището на с.Калово (централната част на българска Странджа), в местността Чардак, северно от селото.
Силно разрушен. Отхлупен. Еднокамерен с дромос или двукамерен.
При добро желание би могъл да се възстанови. Наоколо не се вижда запазен капак, така че стените трябва да се изправят и укрепят сериозно, за да може откритата структура да оцелее в условията на ерозия.
ДОЛМЕН В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. КАЛОВО, МЕСТНОСТ СВ. НЕДЕЛЯ
N 42˚ 07’ 57.7” E 27˚ 31’ 39.5”
В землището на с.Калово (централната част на българска Странджа), в местността Св. Неделя, северно от селото.
Силно разрушен. Отхлупен. Еднокамерен с дромос или двукамерен. Неспасяемо разрушен.
Снимка Димитър Тонин
ДОЛМЕН В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. КАЛОВО, М. ЗМЕЮВИ КЪЩИ
N 42˚ 07’ 02.9” E 27˚ 29’ 45.6”
В землището на с. Калово (централната част на българска Странджа), в местността Змеюви къщи, западно от селото, близо до меандрите на р. Младежка.
Силно разрушен. Отхлупен. Еднокамерен с дромос или двукамерен.
Би могъл да се възстанови. Наоколо може би са запазени фрагменти от капака.
ДОЛМЕН В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. КАЛОВО, М. ЗМЕЮВИ КЪЩИ
N 42˚ 07’ 02.5” E 27˚ 29’ 48.4”
В землището на с. Калово (централната част на българска Странджа), в местността Змеюви къщи, западно от селото, близо до меандрите на р. Младежка.
Силно разрушен. Отхлупен. Еднокамерен с дромос или двукамерен.
Може да се ремонтира, но за това са нужни много обич и усилия.
ВИЗИЦА
Долмен до шосето край село Визица
N42 07 17.6 E27 36 29.7
На 50-100 м. южно от шосето край село Визица, сред малка гола поляна.
Цистовиден долмен, еднокамерен. Не е типичен за Странджа, напомня долмените в Източните Родопи на българска и гръцка територия. Отхлупен и доста разрушен. Не личи да е имал дромос. Вероятно не е имал и покриваща могила.
Кръг от бели кварцитни буци заобикаля съоръжението. Дали подобно ограждане има само символна или само естетична функцция или и двете заедно не е изяснено.
Снимка Димитър Тонин
БЕГЛИК ТАШ
ДОЛМЕН ПРИ СВЕТИЛИЩЕ БЕГЛИК ТАШ
N 42˚ 18’ 40.0” E 27˚ 45’ 44.7”
В светилището Беглик-Таш, Маслен нос (крайморска Странджа), северно от Приморско.
Долменът е в светилището Беглик Таш, крайморска Странджа, в рамките на резерват "Ропотамо", северно от Приморско, Бургаска област. В близост има още два долмена.
Долменът е от тип „камера”, най-разпространен на Балканите. Много внушителен по размери и външност. Вероятно днес е най-големият в България.
Еднокамерен, без лицева стена. Поне едната надлъжна стена със сигурност не е отцепена скална плоча, забита в терена, а е естествено издадена скала (за втората не ми е известно със сигурност). Това дава основание да наричаме този обект „протодолмен” – типологично название, предложено от арх. Явор Банков.
Долменът се намира в обхвата на скалното светилище Беглик-таш. В началото на ХХІ в. то системно се изучава от екип на Бургаския археологически музей, ръководен от Цоня Дражева. Не са ни известни резултатите от разкопките, направени близо до този долмен. Съдейки по слабата обработка на блоковете, долменът вероятно е измежду най-старите.
Снимка Димитър Тонин
ДОЛМЕН ЗАПАДНО ОТ БЕГЛИК ТАШ
N 42˚ 18’ 32.8” E 27˚ 45’ 01.7”
Западно от светилището Беглик Таш, Маслен нос (крайморска Странджа), северно от Приморско.
Долменът е от тип „камера”, най-разпространен на Балканите. Еднокамерен с лицева стена, но капакът е отхлупен. Лицевият отвор има типична за Балканите форма - правоъгълник с леко заоблени върхове.
Долменът се намира извън обхвата на скалното светилище Беглик Таш, така, както е очертан днес, но е толкова близо, че връзката му със светилището е вън от съмнение. Не са ни известни резултатите от разкопките близо до този долмен. От една страна, съдейки по майсторската обработка на плочите, долменът вероятно е по-нов от големия долмен в самото светилище. От друга страна, съдейки по максимално простата му конструкция – само една камера, дори без дромос – може би не е от най-младите в района.
За археолозите от Бургас ще е елементарна операция да сложат капака на долмена на мястото му и по този начин да стабилизират съоръжението. Капакът лежи до самия долмен и няма нужда от специален проект за реконструкция. Редно е, обаче, после да се постави официална табела, на която да пише не само какъв е този обект, но и да се отбележи реконструкцията.
Снимки Георги Николов
ДОЛМЕН СЕВЕРНО ОТ БЕГЛИК ТАШ
N 42˚ 18’ 59.7” E 27˚ 45’ 43.7”
Северно от светилището Беглик Таш, Маслен нос (крайморска Странджа), северно от Приморско.
На едно и също място има доста разхвърляни плочи от мегалитен тип, така че вероятно долмените тук са били два – съседни или допрени. Поради невъзможността да се реконструира оригиналната ситуация, означаваме ги като двоен долменен обект.
Едната половина от обекта представлява разрушен, но все пак достатъчно добре различим еднокамерен долмен без дромос. Другата половина е толкова разрушена, че вече не може да се възстанови и оцени оригиналният й вид.
Двойният долменен обект се намира извън обхвата на скалното светилище Беглик–таш, така, както е очертан днес, но е толкова близо, че изглежда несъмнена връзката му със светилището. Не са ни известни резултатите от разкопките близо до този долмен. Съдейки по майсторската обработка на плочите, двойката долмени вероятно е по-нова от големия долмен и вероятно е връстник на западния.
БУРГАС
ДОЛМЕН ПРЕД АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ В БУРГАС
Докаран от землището на с. Белеврен преди 1960г. (М.Цончева…) и монтиран наново пред входа на Археологичния музей в Бургас. Няма обяснителна табела откъде е докаран и какъв е бил на оригиналното си място и вид.
Оригиналната ориентация при с. Белеврен не е известна, най-вероятно е ориентиран към южния полухоризонт. При повторното сглобяване на долмена пред Бургаския музей тя изобщо не е спазена. Не е означена дори върху пояснителна табела.
Класически двукамерен долмен, с лицев отвор и среднокачествена обработка на плочите. Не личи да е имал дромос. Вероятно не е имал и покриваща могила.
СРЕДНА ГОРА
КАМЕНИЦА (СТАРОСЕЛ)
N42 30 51.7 E24 34 04.9
Долмен Каменица (до Старосел)
N42°30'51" E24°34'5"
Долменът е част от култовия комплекс Каменица над Старосел, в близост до известния обект Момини камъне. Има вероятност да е с естествен произход, което не омаловажава значението му в непосредствена близост до Провиралото, Слънчевата врата, Кромлеха и още цял куп значими култови обекти.
Снимки Димитър Тонин
СТРЕЛЧА
Долмен Кулата (непосредствено под скалното светилище Кулата)
N42 33 51.0 E24 20 48.0
Снимки Димитър Тонин
ЗЛАТОСЕЛ
Долмен Плочата
N42 26 11.6 E25 01 37.5
Информация и изследвания за долмените и други мегалити можете да намерите във Фуйсбук, в групата Българските скални светилища
Посетете и нашата група Мистичен Пътешественик
Архив на нашите публикации, пътешествия и проучвания:
Мистично пътешествие Странджа 2014
Светилища, храмове, гробници, крепости в Софийска област
Светилища, гробници, крепости в Трънския край
Крепост-светилище Душинци (Големи връх, Ерулска планина)
Трако-римско скално светилище Гарван камък
Светилище на Асклепий Лименос край Сливница
Тракийски крепости, светилища и вкаменелости из Западния Балкан
Още за нас:
Издателство Шамбала