ОРФИЗЪМ

Орфизъм е съвременен термин в историческата наука, с който се означава религиозно течение в древните средиземноморски култури. Произлиза от името на героя Орфей, който е тракиец според старогръцката митология, и на когото се приписва създаването на учението и авторството на свещени текстове. Последователите му се наричат орфици. Основната орфическа вяра е вярата в безсмъртието - в живот отвъд или в прераждане.

 

Орфически вярвания и практики са засвидетелствани в древна Елада и древна Тракия. Има общи елементи между двата вида орфизъм, но има и съществени разлики. Гръцките орфици вярват в безсмъртието на душата и прераждането ѝ в други тела, практикуват аскетичен начин на живот и ползват свещени текстове. Тракийските орфици вярват в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта е преминаване в отвъдна реалност, аскетизъм (в повечето случаи) не се практикува, липсват свещени книги.

 

ГРЪЦКИ ОРФИЗЪМ

Гръцкият орфизъм се квалифицира като секта в древногръцката религия, тъй като вярата в безсмъртието на душата и прераждането не е характерна за традиционната гръцка религиозност - Олимпийските култове.

Има различни хипотези за времето на възникването на гръцкия орфизъм - най-късната възможна дата, приемана днес в науката е VI в. пр. Хр.

Основно божество, почитано от гръцките орфици е бога (Вакх, Дионис) в двете му хипостази – Загрей и Сабазий.

 

ТРАКИЙСКИ ОРФИЗЪМ

"Тракийски орфизъм" е термин, въведен от проф. Александър Фол, означаващ тракийското аристократично религиозно учение, постулиращо възможност за обезсмъртяване чрез мистериални обреди. Определянето на Орфей като тракиец в старогръцката митология, дава основание на проф. Ал. Фол да нарече условно учението за безсмъртието на тракийските аристократи "тракийски орфизъм", сравнявайки го с подобното учение в Елада.

Според хипотезата на проф. Ал. Фол, оформянето на тракийският орфизъм се датира в периода от средата на II хил. пр. Хр. до IX-VIII в. пр.Хр., и продължава да се изповядва от траките до края на античността — VI в. Основа на доктрината е идеята за самоусъвършенстването. Орфизмът се практикува различно от различните обществени слоеве. Аристократите практикуват безсмъртието, т.е. - обезсмъртяват се, тъй като са посветени в мистериозното знание на учението. Поданиците вярват в обезсмъртяването на аристократите.

Тракийският орфизъм съчетава почитта към хтоничните и соларните божествени сили — орфическите божества са едновременно соларни и хтонични — такива персонификации са например Орфей и Залмоксис. Според космогоничния модел на тракийския орфизъм, светът е уреден в 7 или 10-степенен цикъл:

1.Самооплождане на Великата Богиня-майка (Земята).

2.Раждане на Сина (Слънцето).

3.Възмъжаване на Сина.

4.Свещен брак на сина с Богинята-майка.

5.Раждане на сина на Сина (царя).

6.Възмъжаване на царя.

7.Свещен брак на царя с Богинята-майка.

Според тази концепция, възпроизвеждането на космоса и обществото се основава на цикличното и асиметрично, а не на линейното симетрично време. Идеята за самоусъвършенстване подхранва вярата, че преодолелият ценностните изпитания и съпруг на Великата богиня майка става бог. Тази вяра се въплъщава в тракийския цар, който е и жрец, и бог. Два са пътищата за сливане с бога и те се илюстрират с митичната съдба на Орфей и Дионис. В мистериалните обреди участниците могат да въведат бога Дионис в себе си в състояние на ентусиазъм (в колективните обреди), но могат и да се опитват да достигнат до бога-Слънце (Аполон), както се вярва, че е правил Орфей, в състояние на екстаз (в индивидуалните обреди).

 

ТРАКИЙСКИ ОРФИЗЪМ (Страницата на Соня Илиева за Древна Тракия и Тракология)

 

БИБЛИОГРАФИЯ

 

Богданов, Б., Орфей и древната митология на Балканите. София, 1989.

Гигов, Никола, Орфей и Европа, С. 2000

Гигов, Никола, Орфей и азбуката. С., Хелиопол, 2006

Дерменджиев, Николай, Системата на тракийския орфизъм.

Константинова, Невяна, Българско Езотерично Знание.

Фол, Ал., Тракийският орфизъм, София, 1986.

Фол, Ал., Тракийският Дионис. Книга първа. Загрей. София, 1991.

Фол, Ал., Тракийският Дионис. Книга втора. Сабазий. София, 1994.

Фол, Ал., Химните на Орфей. София, 1995.

Фол, Ал., Orphica, УИ, София, 2004

Шаранков, Николай, Изображенията на Орфей от българските земи в светлината на литературната традиция.

Орфей. Химни. Аргонавтика.

Елински орфически свидетелства - Михаела Йорданова-Алексиева, София, 2004, изд. Лик.

Античные гимны - Тахо-Годи, 1988

Житомирский С. Античная астрономия и орфизм. 2001

Новосадский Н. Орфические гимны, 1900

Уэст М. Орфические поэмы

ПАПИРУС ИЗ ДЕРВЕНИ

ОБРАЗ ОРФЕЯ В КУЛЬТУРЕ ВОЗРОЖДЕНИЯ

Орфей. Языческие таинства. Мистерии восхождения (Москва, 2001)

Кузнецова А. Шаманизм и орфическая традиция

 

Burkert, W., Greek Religion, Harvard-Cambridge-Massachusetts, 1985.

Fritz Graff, S.I. Jonston, Ritual Texts for the Afterlife. Orpheus and the Bacchic Gold Tablets. Routledge, London New York, 2007.

Guthrie, W. K. C., Orpheus and Greek Religion. A Study of the Orphic Movement. London, 1935.

Harrison, J.E., Prolegomena to the Study of Greek Religion, Cambridge, 1903.

Nilsson, M., „Early Orphism and kindred Religious Movements“. In: Opuscula Selecta, vol. II, , 1952p. 628-683

Rohde, E., Psyche: the Cult of Souls and Belief in Immortality among the Greeks, превод на английски от W. B. Hillis, London, 1925.

Psyche (1898)

West, M., The Orphic Poems, Oxford, 1983.

West, 1994, „Ab Ovo“. in: CQ, 44(ii), p. 289-307, 1994.

George Robert Stow Mead (1863-1933), Orpheus (1896)

Kern, Otto(b. 1863), Orpheus: eine religionsgeschichtliche Untersuchung (1920)

Kern, Otto(b. 1863), Orphicorum fragmenta, collegit Otto Kern (1922)

Thomas Taylor, The Mystical Hymns of Orpheus (1896)

http://www.sacred-texts.com/cla/hoo/

Reinach, Salomon (1858-1932), Orpheus: histoire générale des religions (1921)

Orpheus, a general history of religions, from the French of Salomon Reinach (1909)

Орфей, всеобщая история религий