Светилища, храмове, гробници, крепости в Софийска област

Димитър Тонин

Настоящото изложение представя само част от огромния брой интересни исторически и археологически обекти от тракийската, античната и римската епоха на територията на Софийска област.

Съдържание

Част 1. Около София, Витоша, Люлин, Плана

Част 2. Елин Пелин и Горна Малина

Част 3. Костинброд

Част 4. Сливница

Част 5. Драгоман

Част 6. Годеч

 

Част 1. Около София, Витоша, Люлин, Плана

НЕГОВАН

Римско светилище в Негован до пар. Св. Богородица

N42 45 54.3 E23 24 34.0

Антична крепост е имало на 0.6 km югоизточно по права линия от центъра на село Негован. Останки от римска крепост и светилище, които датират от 240 година. Светилището е изградено в чест на римския император Гордиан III. Върху една от плочите на светилището е гравиран т.н. "Неговански надпис" на старогръцки език, разчетен и регистриран от Х. Шкорпил през 1894 г. Той гласи: “Издигната за добър спомен на бога статуя, колкото може прелестна, когато бяха консули Сабин за втори път и Венсуто”.

Император Гордиан ІІІ е прогонил варварите отвъд Дунава и укрепил християнската вяра по нашите земи. Римското светилище е открито в югоизточната част на селото край десния бряг на р. Стари Искър (р. Лесновска). Имало е извор с лековита вода.

Надписът е вписан в националния регистър на древните надписи. Днес на мястото на римското светилище са изградени два параклиса, носещи името "Рождество Богородично" и "Успение Богородично".

01Negovan1

01Negovan2

01Negovan3

 

ВИТОША

Тракийско светилище на Слънцето Кикиш, Витоша

N42 37 05.2 E23 17 09.3

Според археологически данни на върха е имало тракийско светилище на Слънцето.

На мястото в момента липсват следи от такова.

 

Тракийско светилище на Ел Шадай, Витоша

N42 36 43.4 E23 18 53.3

Скалите са в непосредствена близост до неработещата почивна станция и се извисяват над бивака, наречен от Петър Дънов "Ел Шадай". Върху южната стена на централната скала има издълбана наклонена жертвена яма със специфична триъгълна форма.

02ElShadai1

02ElShadai2

02ElShadai3

02ElShadai4

 

ПЛАНА

Римски саркофаг Момата

N42 23 22.8 E23 22 08.3

Саркофагът се намира по средата на полето край река Палакария. До него може да се стигне по черен път срещу село Алино. Добре запазени са капакът и три от стените на саркофага.

03Momata1

03Momata2

 

Алинско Кале

N42 26 27 E23 24 49

Над Алинския манастир Св. Спас.

Алинското кале е крепост, която е разположено в непосредствена близост до Алинския манастир „Св. Спас“. Крепостта е разположена на около 7 километра от село Алино, община Самоков. Останките от крепостната стена на места достигат до височина от 2,5 метра. В миналото стените са ограждали двор с площ около 3 декара. Крепостта е проучвана от археолози. Предполага се, че Алинското кале е построено през периода 12-13 век и е продължила да съществува до средата на 17 век.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5

04Alinsko-kale1

04Alinsko-kale2

04Alinsko-kale3

04Alinsko-kale4

 

Тракийско светилище Манастирище, ПЛАНА

N42 30 44.9 E23 24 30.8

На мястото по-късно е построен и сега съществуващия параклис Св. Дух.

Съществува предание, че манастирът бил издигнат върху основите на тракийско светилище. Етнографите считат, че някогашни езически празници, провеждани на това място, са преминали в култ към Светия дух. Тази традиция се е запазила и днес у населението на околните села.

Връх Манастирище представлява голяма и заравнена поляна. На самия връх някога се е разполагал манастирът “Св. Троица”, развалините на който се виждат и днес.

Няма точни сведения кога е възникнал този манастир, но до средата на ХХ в. е бил действащ. В манастира е имало две черкви. Едната – в най-западната част на върха. Основите й са запазени на височина до половин метър. Ясно се разграничават отделните части на храма – притвор, наос (централна част) и олтар. На мястото на олтара е построен параклисът “Свети Дух”. По една-две стълби се слиза в параклиса, който е грижливо поддържан и винаги отворен за посетители.

В южната част на големия манастирски двор се е намирала втората черква, основите на която много трудно сега се забелязват. В олтарната част на разрушената черква е стояла единствено основата на олтарната маса, по страните на която имало трудно четящи се надписи. Обикновено там са изписвани имената на някои от майсторите и по-видните дарители. За съжаление следите сега са заличени.

В непосредствена близост се издига антената на мобилен оператор, при чието строителство следите на втората манастирска черква са допълнително заличени.

Съвсем наблизо има следи от постройки, но те са обрасли в храсти. Личат иманярски изкопи. По склона около манастира личат и основите на манастирската ограда. На изток от върха се открояват още две заравнени тераси, за които местните хора казват, че са били част от манастира.

До средата на 50-те години на ХХ в. в една от сградите на манастира е живял самотен старец – дядо Благоя, който се грижел за манастира. Местните хора му помагали и манастирът се крепял. След това по неизвестни причини старецът напуснал. Останал без стопанин, манастирът започнал да се руши. Днес за него напомнят само основите на една от черквите, малкият параклис и името на върха, доказателство за големината и значението на манастира в продължение на векове.

Манастирът е бил изгорен и унищожен от турците.

Непосредствено под върха в горичката има вековен бук. Намира се на 100 метра СЗ от параклиса.

В дънера му има хралупа с целебна вода.

05Manastirishte1

05Manastirishte2

05Manastirishte3

05Manastirishte4

05Manastirishte5

 

Част 2. ЕЛИН ПЕЛИН и ГОРНА МАЛИНА

НОВИ ХАН

Тракийско скално светилище Гарван камък

N42 35 08.9 E23 34 30.5

Гарван камък е скалист връх, природна забележителност, по чието име е наречена цялата местност.

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 59 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

Намира се на около 700 м. от заслона Студеница (по черния път, водещ към заслона Света Петка) и на двадесетина метра вляво от пътя. Върхът се състои от две забележимо по-големи скални струпвания и множество малки скали под и край тях. По-високата западна скала (880 м.) има по-масивна и цялостна структура, докато малко по-ниската източна (870 м.) се състои от няколко разпръснати скали, между които има сравнително обширно и равно пространство, където е изграден кът за пикник - маса и огнище. На изолирана скала над стръмния склон към река Студеница е поставен пилон с метална птица и българското знаме. Районът около по-малкия Гарван камък внушава присъствие на древно светилище.

Северно под Големия Гарван камък в самото му подножие има развалини, според различни източници - от крепостни стени още от римско време, но съдейки по информацията, изложена на намиращия се малко по-долу и на север открит параклис Света Петка, както и по някои други специфични особености на развалините (конха?), стените по-вероятно са от развалините на стария манастир.

Мястото има уникално излъчване и прекрасна гледка към по-високия отсрещен връх Градище и долината на река Студеница, което се помрачава единствено от големия брой иманярски изкопи.

Телевизионно предаване за светилището на Гарван камък:

Тайните на Гарван камък

06Garvankamuk1

06Garvankamuk2

06Garvankamuk3

06Garvankamuk4

06Garvankamuk5

06Garvankamuk6

На равното плато на отсрещния склон - връх Градище, се е намирала тракийската крепост Градище, пряко свързана с Гарван камък.

N42 35 2 E23 34 49

На върха е изграден открит параклис Св.Николай Летни. Срещу него е изграден заслон. Вода има зад заслона в преносимо бидонче. Слабозабележимият днес вал около върха, наименованието му, както и скалните късове дават основание да се смята, че на върха е имало крепост.

07GradishteGabra1

07GradishteGabra2

07GradishteGabra3

07GradishteGabra4

07GradishteGabra5

07GradishteGabra6 

 

АПРИЛОВО

Тракийско скално светилище в. Баба

N42 39 45.5 E23 41 03.6

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 1 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

На връх Баба е имало древно тракийско светилище, традиционно свързано с почитането на големи скални обекти.

Светилището е било част от цял комплекс тракийски светилища, ориентирани около скални обекти, като светилището на вр. Фрелин над Байлово, светилище на вр. Китката над Гайтанево, светилището на вр. Влаов камък между Байлово и Голема Раковица, светилището Дабковица над Горна Малина, вероятното светилище при тракийската крепост над Негушево, както и с малко по-отдалеченото, но много подобно светилище Гарван Камък над Нови хан (в Лозенската планина).

По-късно на върха може би е имало манастир, заради който и местните наричат местността «Манастира». По целия хълм са запазени в огромно количество керамични останки. Днес там е изградена църквата Свети Симеон, както и ретранслатор.

08AprilovoBaba1

08AprilovoBaba2

08AprilovoBaba3

08AprilovoBaba4

 

БАЙЛОВО

Тракийско светилище Фрелин

N42 40 02.4 E23 48 49.0

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 3 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.). В момента няма видими следи от светилището, вероятно унищожени при строителството на ретранслатора на върха.

09BailovoFrelin1

 

Скално-пещерно светилище на Луната Калугерица (Манастирище)

N42 38 27.7 E23 52 32.8

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 6 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

Карстово скално образувание с изградена малка пещерна система. Имало е следи от древни скални изсичания и рисунки с прилепово гуано: слънце, фази на луната, пиктограми, растения и др. Предполагаема древна астрономическа обсерватория с датировка около 5-3 хил. пр. Хр. (Стойчев Т., Стоев А., 1989).

Към 2002 г. почти всички знаци и рисунки са унищожени безвъзвратно от недобросъвестна човешка намеса - скалните релефи са повторно изсичани, една част от рисунките са заличени, а друга изрязани от скалата.

Виж повече тук: rock-cut.thracians.org/bg/s_m_bajlovo.php

10Kalugeritsa1

10Kalugeritsa2

10Kalugeritsa3

10Kalugeritsa4

10Kalugeritsa5

10Kalugeritsa6

 

ГАЙТАНЕВО

Антично светилище Клисетарла

По арх.данни - на 2 км. З от Гайтанево

Координати непотвърдени (вероятни: N42 38 55.0 E23 43 18.1)

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 20 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

На място са открити развалини с правоъгълна форма и площ поне 6х10 м, вероятно от овчарник или църква.

11Gaitanevo1

11Gaitanevo2

11Gaitanevo3

Непосредствено до развалините на стотина метра има паметник

 

Тракийско светилище Китката

N42 39 57.6 E23 43 50.4

По арх.данни - на 2 км. СЗ от Гайтанево

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 19 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

По археологически данни в района на върха (2 км северозападно от Гайтанево) е имало тракийско светилище "Китката". Точното му място не е установено, но наличието на развалини и изкопи на върха, както и интересните скални образования на стотина метра източно от върха засега дават основания да се приеме, че светилището е било на връх Тепсията.

12Gaitanevo1

12Gaitanevo2

12Gaitanevo3

12Gaitanevo4

 

ГОРНА МАЛИНА

Тракийско светилище Дабковица

N42 42 5 E23 41 59

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 28 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

Днес под върха има запазен оброчен кръст.

13Dabkovitsa1

13Dabkovitsa2

13Dabkovitsa3 

 

ГОЛЕМА РАКОВИЦА

Тракийско скално светилище Влаов камък

N42 38 06.6 E23 49 33.4

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 26 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

На връх Влаов камък е имало древно тракийско светилище, традиционно свързано с почитането на големи скални обекти. В подножието на върха върху голяма площ има разхвърляне остатъци от каменен градеж.

Светилището е било част от цял комплекс тракийски светилища, ориентирани около скални обекти, като светилището на вр. Фрелин над Байлово, светилище на вр. Китката над Гайтанево, светилището на вр. Баба над Априлово, светилището Дабковица над Горна Малина, вероятното светилище при тракийската крепост над Негушево, както и с малко по-отдалеченото, но много подобно светилище Гарван Камък над Нови хан (в Лозенската планина).

14Vlaovkamak1

14Vlaovkamak2

14Vlaovkamak3

14Vlaovkamak4

14Vlaovkamak5

14Vlaovkamak6

14Vlaovkamak7

 

НЕГУШЕВО

Тракийска крепост и светилище?

N42 42 52.9 E23 42 55.2

Останки от тракийско светилище и ср.в.крепост. Оброчен кръст

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 57 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

На терена, почти непроходим поради гъстите бодливи храсталаци, са останали незначителни следи от крепостта във формата на каменни валове, а светилището най-вероятно е било в близост до мястото, на което сега е оброчния кръст (също доста стар).

http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.715008&lon=23.715684&z=18&m=b&show=/21859730/bg/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82

15Negushevo1

15Negushevo2

15Negushevo3

15Negushevo4

 

ЛЕСНОВО

Бурагара (Бугарака) римска пътна станция, Лесново

N42 38 57.0 E23 37 09.0

Римска пътна станция от ІІІ века. Находките от нея са в Националния исторически музей в София.

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 49 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

При разкопки до селото, край стар римски път (III век) са открити останки от голямата римска пътна станция, наречена Бурагара (при траките Бугарака, Бурбурака.

Останки от крепостни стени и основи от масивни градежи са били открити в местността „Асарлъко“. Получените резултати от изследванията на тази местност са описани в публикацията на д-р Иван Велков „Черковището при с. Орманлия“.*

 [* Иван Велков, Черковището при с. Орманлия, ГНМ, 1920]

 Авторът съобщава, че на 1 км западно от селото в ливадите (понастоящем там е блок на АПК) се откроява плоско възвишение, различаващо се рязко от околната равнина. На по-старите жители на селото е известно, че старините в местността „Асарлъко“ са разкрити около 1909 г. от дядо Стамен Буковичарски от същото село, на когото, както той сам разказвал, се присънило, че на това място има 40 църкви. Дали това е така, или тези старини са били известни на населението от по-рано, не е толкова важно. Важното е, че в резултат на извършените разкопки и изследвания авторът на публикацията д-р Иван Велков е дал научно обяснение за тези старини. Според него, като се съди по близостта на старините до Стария път (Троянския път), големината на градището (крепостта), може да се предполага, че в тази крепост се е намирал гарнизонът на Манасио Бургара(?), който е пазил проходите за Ихтиман през периода около 400-та година. Авторът приема, че е съществувала връзка между крепостта в местността „Асарлъко“ и параклиса, намиращ се югозападно от гр. Елин Пелин (Новоселци). Пак, според него, се предполага, че от крепостта или около нея се е отбивал пътят за Златишкото поле (може би сега съществуващият път за Огняново и Голема Раковица), където при сливането на реките в местността „Стражата“ са били намерени развалини от крепостна кула и фрагменти от плочки с тракийски конник.

 Според описанието на автора, въпросните старини са разположени на един квадрат с размери 190 на 190 м, ограден със стени. Северната стена се издига малко повече на изток. Стените, ограждащи крепостта, са били открити повторно и при разкопаването на местността през 1959 г. при изграждането на напоителната система. Авторът на статията съобщава и за наличието на основи на постройки, които, според него, са били вероятно вратата на крепостта. При извършването на разкопките са били намерени един глинен кюнец (тръба) с четвъртита форма, дълъг 27 см, един жертвеник, желязна огрибка, малък железен предмет във вид на котва, дълъг около 19 см, мраморна статуя, дълга около 29 см, и други. В народния музей понастоящем се намира и едно мраморно торсо от статуя на Дионисий, описано под инв. № 5916. На запад от тези зидове била открита една осмоъгълна постройка с диаметър 6,80 м и стена, дълга 2,80 м, изградена от ред камъни и ред тухли, споени с хоросан, която според автора прилича на баптистерия*. Като най-интересна, според изследователя, може да се счита тази, разположена малко по на юг от горния осмоъгълник, която по време на изследването е била добре запазена и която, според заключението му, е била римска баня. Трите полукръгли помещения са били с различна големина, споени са били добре помежду си и са свързани с канали за изтичане на вода. Югоизточно от горната баня бил намерен отлично запазен басейн във вид на равнораменен кръст, в който се е влизало по стъпала. В източната част са били намерени останки от кула с квадратна форма с размери 2,30 на 2,30 м и с дебелина на стените около 1,60 м. Освен това били открити и други кули, разположени на североизток и северозапад, които по големина са били почти два пъти по-големи от първите.

16Bugaraka1

16Bugaraka2

16Bugaraka3

16Bugaraka4

16Bugaraka5

В момента на терена непосредствено до пътната станция (или дори върху нея) е изграден заслон, а наблизо има чешма.

 

Част 3. КОСТИНБРОД, СЛИВНИЦА, ДРАГОМАН

КОСТИНБРОД

СКРЕТИСКА римска пътна станция и резиденция

N42 48 00.9 E23 10 54.3

В м. Градището в западната периферия на гр. Костинброд (в двора на Опитната станция за ягодоплодни култури и в съседните парцели) от края на второто десетилетие на IV в. докъм средата на V в. функционира голяма вилна резиденция. Може да се приеме, че името й е тъждествено с това на близката пътна станция Скретиска (Scretisca). Основният архитектурен комплекс на вилата, т. е. същинската резиденция (palatium) Скретиска е един от най-впечетляващите образци на представителната късноримска жилищна архитектура в целия Средиземноморски свят. Тя има голяма зала за аудиенции (aula), специална трапезария (triclinium) със сложен план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен вътрешен двор с портици (peristylium) и с градина (hortus), монументални входове и ред други съоръжения. Площта й вероятно достига 14-15 дка. Само вътрешният двор е към 4-5 дка. Съответстваща на размерите й е и нейната украса. Общата площ на подовите мозайки вероятно надхвърля 1000 м2, а общата дължина на портиците на двора и външният южен портик е повече от 400 м. Освен същинската резиденция, вилата е включвала и други постройки и съоръжения, разположени в близката околност. От тях е изследвана т. нар. ротонда – кръгло в план съоръжение с пилонна конструкция, което достига 32 м в диаметър и което отстои на около 100 м южно от резиденцията. То е било с представителни, мемориални или култови функции. Теренът непосредствено на север и северозапад от резиденцията пък е бил зона за обслужващи и стопански звена. Днес има достатъчно основания да се допусне, че честите посещения на Константин Велики в близката Сердика (днешна София) са причина за изграждането на резиденция Скретиска и че императорът е отсядал в нея. Непосредствената причина за нейното изоставяне, предшествано от мощен пожар, са хунските нашествия от 40-те години на V в. Скоро след това в останките на резиденцията се заселва селско население от района. Откритото село е съществувало не повече от две-три десетилетия. Краят му също е белязан от пожар, причинен от вражеско нападение. Вероятно през втората четвърт на VI в. тук възниква укрепено селище. Името му, което знаем благодарение на известния Прокопий Кесарийски, запазва във видоизменена форма названието на по-ранната резиденция – Кратискара (Kratiskara). Изследваните крепостни съоръжения – стени, стълбища, кръгли ъглови кули, порта с правоъгълна надвратна кула – се вписват напълно в ранновизантийската фортификационна практика. Защитената площ на Кратискара възлиза на около 8,5 дка. В нея са разкрити военни сгради, складова постройка и няколко обикновени жилища. Кратискара е била локален административен център (за западната част на днешното Софийско поле, а вероятно и за съседните на запад райони) в градската територия на Сердика. Животът тук прекъсва при аваро-славянските нашествия в края на 70-те и началото на 80-те години на VI в.

От пътната станция Скретиска е изследвана основната й сграда (taberna). Тя е с правоъгълен план, с две странични помещения при източната й фасада, с вътрешен двор и широк вход откъм пътя. С оглед на функциите си, тя може да се оприличи на хан – с жилищна част за пренощуване на пътници и с конюшни. Изградена заедно с и за описаната по-горе резиденция, която е на около 1 км в североизточна посока. Останалите постройки на пътната станция са били по-малки и с по-слаб градеж в сравнение с таберната. Общата площ на станцията не надхвърля 5-6 дка, т. е. тя е била скромен по мащаб обект със специфични функции (mutatio), който не е прераснал в селищен център. Станцията вероятно е била унищожена при хунските нашествия в средата на V в. Ширината на античния път е към 6,80 м. Настилката в изследваните му участъци е от ломени камъни с местен произход. С по-големи плочи, поставени хоризонтално (предимно) или побити вертикално, са очертани осевата и бордюрните линии.

Видео:

https://www.facebook.com/video/video.php?v=1788756151695

ПЪТНА СТАНЦИЯ

Римска пътна станция "Скретиска" се намира на територията на завод "Кока кола", на 5.06 km югозападно по права линия от центъра на град Костинброд. Станцията има Т- образна форма. Ориентирана е в посока югозапад- североизток. Състои се от 9 помещения, разположени около вътрешен двор. Общата и площ е 0.73 дка. Построена е от средни по големина камъни, споени с бял хоросан. На места е използван и хоросан, смесен със счукана тухла. Станцията е построена през 317- 324 г., по времето на императорите Диоклециан и Константин Велики. Нейното съществуване завършва след Втората готска война 377- 378 г.

17Skretiska1

17Skretiska2

17Skretiska3

17Skretiska4

17Skretiska5

17Skretiska6

17Skretiska7

17Skretiska8

17Skretiska16

17Skretiska18

17Skretiska19

 

БЕЗДЕН

Селище от ІІ-ІV век и светилище на Тракийския конник

N42 52 44.3 E23 04 16.2

При изворите на р. Блато през ІІ-ІV в. се развива обширно открито селище със солидно градени постройки. В неговите граници вероятно е съществувало и езическо светилище. Тук случайно са намирани различни архитектурни детайли и оброчни плочки на Тракийския конник.

В момента на територията на селището върху голяма площ се откриват тухлени останки.

В близкия параклис “Св. Йоан Златоуст”, който лежи върху останките на по-голяма, вероятно антична сграда, се съхранява и използва за олтарна маса голям античен варовиков постамент.

18Bezden1

18Bezden2

18Bezden3

18Bezden4

18Bezden5

 

ГРАДЕЦ

Крепост Градището

N42 53 35 E23 11 45

Интересен скален обект западно и малко по-ниско от връх Лиляк, състои се от две основни скални групи в посока изток-запад, като в южната основа на западната група има запазена крепостна стена с полукръгла форма.

Стената се намира на южния склон под западната скална група от скалния обект Седловина Градище (западно от вр.Лиляк) и има полукръгла форма. Източния край на стената стига до скалите, а западният се скрива под храстите под западния склон на западната скална група.Вероятно е свързана с античен обект, при който каменен съд с посветителен надпис на Асклепий е открит случайно преди години, както може би и античната колона, част от която сега се намира в двора на параклиса “Св. Георги”, и откритата в района монета от 276-282 г.Може би това е непотвърдената досега стара крепост северно от с. Градец.

19Gradets1

19Gradets2

19Gradets3

19Gradets4

 

ДРАГОВИЩИЦА

Крепост

N42 51 06.2 E23 13 56.0

Крепост със солиден градеж е локализирана в м. Градището, в южната периферия на с. Драговищица, до левия бряг на Крива река. Площта й е около 4-5 дка. Тя не е изследвана, но случайните находки и разкрития в нея (част от останките на северната й стена са видими и в момента) позволяват да се датира в границите на ІІ-VІ в.

 

ЧИБАОВЦИ

Братьов Камик

N42 56 43.9 E23 14 01.9

На върха има малка пещеричка и 20 метрова скала, от върха на която се открива неописуема гледка. На запад от Камъка се намира огромна поляна, в близост до която има кладенче, за което се твърди, че водата има магическа сила. В околността има камък, на който има отпечатък от огромен крак.

На поляната над извора (преди да се тръгне към Братьов камик) има скали със следи от обработка.

20Chibaovtsi1

20Chibaovtsi2

20Chibaovtsi3

20Chibaovtsi4

 

Част 4. СЛИВНИЦА

СЛИВНИЦА

ГУРГУЛЯТ

Пеклюк Крепост, светилище, оброци, могила, екопътека

N42 47 17.7 E22 59 39.8

Живописната местност "Пеклюка" (Петлюка) представлява скален природен феномен, състоящ се от три скали с височина от 30 метра, разсечени по средата от река Пеклюка. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само около 50 м, впечатлява с отвесните си скали. Най-внушителен е източният гребен, наречен Пеключки камик. Именно там има останки от крепост. Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. Западната част на скалния феномен включва двете по-полегати скални групи Равни камик (по-долната източна над ждрелото) и Кривша (по-горната обособена скала).

Около трите варовикови скали са открити селища от различни епохи. По средата от южната страна на Пеключки камик има малка пещера, която при входа се нарича Гълъбарника, а от северната страна, при изхода си е позната под името Хайдушката пещера. Източно от изхода на Хайдушката пещера в каменна стена, висока 4 метра и дълга повече от 20 м., се намират 30 бойници, разположени в два реда. Мястото на бойниците е имало връзка със средната, сега недостъпна поради задръстване част от пещерата. В източната и североизточната част на Пеключки камик и върху самия него се намират основи на разрушени крепостни стени, четвъртити кули и висока 6 м. запазена част от щерна за вода, всичките градени от ломени камъни, споени с бял хоросан. Преданието разказва, че тук са се намирали крепостните стени на болярина Кракра Пернишки и именно оттук в продължение на много дни той отбивал атаките на византийските войски.

Непосредствено в района на Пеключки камък има няколко оброка и разрушена от иманяри могила.

Днес е изградена екопътека от Гургулят през Пеклюк до Гълъбовци, която преминава през ждрелото. В началото на пътеката има наблюдателница, предоставяща чудесна панорама за оглед и фотографии. В долната част до ждрелото има чешма, изградена маса за пикник и детска площадка. В самото ждрело са изградени мостчета.

21Peklyuk0

21Peklyuk1

21Peklyuk2

21Peklyuk4

21Peklyuk5

21Peklyuk6

21Peklyuk7

21Peklyuk8

21Peklyuk9

21Peklyuk10

21Peklyuk11

21Peklyuk12

21Peklyuk13

 

СЛИВНИЦА

Трако-римско светилище на Асклепий Лименос

N42 53 55.9 E23 00 49.2

В местността Гърлин въртоп (Дремливото дере), югоизточното подножие на Мека цръв

Asklepii-Slivnitsa-2

 

Бронзова статуетка на Асклепий от светилището край Сливница.

Качеството е незадоволително, снимката е свалена от публикацията "Оброчни паметници от светилището на Асклепий Лименос край Сливница" на Диляна Ботева, сп. Археология, 4-1985 г.

Статуетката е с вис. 0,093 м, шир. 0,024 м, деб. 0,014 м. Дълга брада, спускащи се отзад до плещите коси с грижливо вчесани къдрици. Облечен е в хитон, преметнат през лявото рамо така, че останалата част от торса е гола. Хитонът покрива изцяло лявата ръка, която е почти прибрана до тялото и леко сгъната в лакътя. В нея Асклепий държи тояга, около която се е увила змия. Дясната ръка е силно свита в лакътя и поставена върху голямата гънка на дрехата на нивото на пъпа. Десният крак е изправен, върху него пада цялата тежест на тялото, левият е леко отпуснат. Чертите на главата са предадени много реалистично.

Светилището е разположено във възвишението "Пуклина" на 6 км. северозападно от гр. Сливница. Култът към гръцкия Асклепий се е настанил върху местен тракийски здравен култ.

Разкритите правоъгълни основи на храма са с размери 7,10 м. х 6,50 м., ориентиран на северозапад - югоизток.

Входът е от към северната му страна.

На около 15 метра югозападно от светилището има вход на подземна пещера, широк около 1 м. И достигащ 4-5 м. дълбочина.

Светилища на Асклепий са възниквали в близост до минерални извори. Ето защо се предполага, че в пещерата се е събирала вода и са се извършвали култови ритуали.

Като се има предвид пряката връзка на змията с култа към Асклепий, а също и лечебните свойства на змийската отрова, може да се приеме, че в този район е имало голямо количество змии.

Тракийското светилище на Асклепий Лименос край Сливница е имало насилствен край. Приема се, че то е станало жертва на християни - фанатици. Изглежда, че към разправата с храма се е пристъпило едва през (или непосредствено след) 391 г., когато е издаден едикт за забрана на всякакви жертвоприношения. Тяхното извършване е било обявено за престъпление против императора, в резултат на което започват големите гонения на езичниците и унищожаването на техните храмове.

Там са открити посвещения на тракийския конник и Асклепий, както и почти 500 монети. От тях във втората половина на II век са датирани не повече от 7, в първата половина на III век – около 15, във втората половина на III век – около 70. Всички останали – над 350 на брой, са от IV и дори началото на V век. Това означава, че в IV век светилището е функционирало пълноценно и е било добре познато на местното население.

Светилището (според Велков) се намира във въртоп в местността Дремливото тръне. В скалните стени на светилището са издълбани ниши с различна големина за поставяне на оброчните плочки. Виждат се и следи от стени на постройка (1932 г.). Заедно с (цитираните от Велков) оброчни плочки е намерена и бронзова монета от имп. Максимилиан (286-310). Светилището е било на високо, изгледно място. Плочките се пазят в Народния музей, инв. 6384.

В. Николов. Тракийско светилище под Мека цръв. - Музеи и паметници на културата, 1983, 1, 22-24.

Оброчни паметници от светилището на Асклепий Лименос край Сливница – Диляна Ботева, сп. Археология, 1985, кн. 4.

Светилището днес (2014 г.)

22Asklepii1

22Asklepii2

22Asklepii3

22Asklepii4

22Asklepii5

 

БРАТУШКОВО

Крепост Братушково

N42 49 00.2 E22 57 27.9

Заравненото било (сега обрасло с гора) е изцяло надупчено от иманярски изкопи с различни размери. По терена се откриват големи парчета от тухли, както и чирепи ог керамични съдове. Най-ясно изявени са южната и източната част на крепостта, като по източната може да се проследи очертанието на вал.

В подножието на стръмния северен склон, в местността, наречена Манастирище, се намират възстановения на мястото на стар опожарен манастир параклис св. Николай и Светите води.

23Bratushkovo1

23Bratushkovo2

23Bratushkovo3

 

Част 5. ДРАГОМАН

ДРАГОМАН

Светилище на Сабазий, Петровски кръст, Чепън

N42 56 50.8 E22 57 35.1

На скалата до върха е издълбана правоъгълната основа на светилище с размер 13 на 5 м. Според археолозите то било построено от живеещото наблизо тракийско племе мелди през ІІ в.пр.Хр. в чест на бога Сабазий. Издигнал го някой си войник на име Аврелий Местриян. Това се чете в намерения тук паметен надпис, който днес се съхранява в Софийския археологически музей. После светилището било превърнато в християнско.

На север от върха е имало аязмо (в подземна пещера), което днес е затрупано (вероятно умишлено).

Манастир Св.Петър и Павел (развалини) - Манастирът е бил построен върху развалините на древното тракийско светилище на Сабазий. В близост до светилището е аязмото, което в момента е затрупано, а съвсем наблизо е оброкът Петровски кръст.

24Sabazii1

24Sabazii2

24Sabazii3

24Sabazii4

24Sabazii5

24Sabazii6

 

Част 6. ГОДЕЧ

ГОДЕЧ

Античен храм на Диана

N43 01 34.9 E23 02 39.3

Храмът е от края на II - началото на III век по времето на династията на Северите (вероятно принадлежал на богинята на лова Диана), обявен е за национален паметник на културата.

Храмът представлява квадратна сграда с външни размери 6,20 на 6,20 m. Строителството е било изпълнено в opusquadratum с добре обработени квадри свързани с железни скоби тип "лястовича опашка". Храмът е изпълнен в тип "храм с анти" с две колони, като входът е разположен от запад. Пред входа са изградени два квадратни олтара - северен и южен с размери 2 на 2 m. Плановата схема и наличието на двата олтара пред входа на храма имат единствен паралел с подобна култова сграда, разкрита през 1936 г. в град Титси, Великобритания.

Уникалността му се състои в това, че докато зидовете на храма в Титси са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан, то този в град Годеч е изграден в квадрова зидария без спойка и представлява единствен по рода си храм от този вид в Европа, открит до сега. Този храм представлява част от римско селище, разположено в непосредствена близост на площ от около 60 дка. По всяка вероятност селището е възникнало около пътна станция, обслужваща спомагателен римски път от Naisus (днешен град Ниш), през Петроханския проход, през Montana (днешен град Монтана), за Ratiaria (днешно село Арчар, Видинско). По предварителни археологически данни селището вероятно е населявано от римски военен отряд и съпътстващото го сателитно (канабно) селище.

Непосредствено до храма през средновековието е бил изграден манастир, на чието място днес е изграден параклисът "Свети Николай Летни".

25Godech1

25Godech2

 

БУКОРОВЦИ

Некропол, крепост, гробище, римски път

N43 00 02.4 E22 57 53.1

Гробището е построено върху терена на стар тракийски некропол.

В момента в него наред с новите гробове могат да се видят десетки стари сто-двеста годишни кръстове.

Непосредствено северно над гробището, между него и стената на манастира все още личат следи от крепостен вал, както и останки от стар римски път.

26Bukorovtsi1

26Bukorovtsi2

26Bukorovtsi3

 

ГОЛЕШ

Градището

N43 03 58.2 E22 56 55.0

На върха има 500-годишен вековен дъб, сега разцепен от мълния. В основата му има натрошени каменни кръстове, а на билото останки от древно селище, на малка дълбочина излиза керамика.

До Градището се стига лесно, от дъба все нагоре и направо, докато не стигнеш на най-високото. Гледката е изумителна, има видимост във всички посоки. От север и запад е защитено от отвесни скали (на северната страна има скално образувание, което напомня стъпала), а на източната и южната страни има следи от защитна стена, така защитеното място се очертава като доста голямо, ясно си личат основите на постройки. Дали е тракийско селище, светилище или е служело за ранно предупреждение на населението от селата в долините, засега не може да се каже, мястото не е било обект на археологически проучвания. От северната страна на върха в долината има водопровод от глинени тръби. На няколко места тръбите са открити и спукани, а от тях блика чиста питейна вода, пастирите ги използват като кладенчета. "Глинените кюнци" са ръчна изработка, по тях си личат пръстите на майсторите като при грънците от вътрешната страна.

27Golesh1

 

КОМЩИЦА

Тракийска крепост Еленград

N43 06 52.4 E22 59 48.7

Местното име на върха и запазените останки от праисторическа (4-3 в. пр. Хр.) тракийска крепост около него се наричат Елинград. Защитената площ на твърдината е на половината от тази на вр. Градишка чука. Разположена е високо върху десния бряг на р. Комщица (името произлиза от "ком" - пасищен връх). По римско време двете крепости са охранявали едно от централните отклонения на древния римски път, наречен "Виа Милитарис", т. е. пътя на войната, който е тръгвал от Рим, през Адриатическото крайбрежие, минавал е през Белград, дн. землище на с. Беренде-Извор, в м. Бачийте, а после е продължавал към Софийското поле, оттам през Пловдив за Константинопол.Това отклонение, между Елен връх и Градишка чука е продължавало на север по билото на Берковската планина към следващата крепост разположена на вр. Вражиград, после по билото на Ком и оттам е продължавало за римските легиони разположени по десния бряг на р. Дунав, т.н."римски лимес" (Монтанезиум, Рециария и т.н.)

При кратък оглед през есента на 2014 г. се забелязани останки от крепостен вал в южната част на върха, както и кръгла конструкция от камъни без спойка. Върхът е тотално обрасъл и за по-детайлно проучване на крепостта са нужни повече хора и инструменти за разчистване.

28Elengrad1

28Elengrad2

28Elengrad3

 

Крепост Калето

N43 06 26.7 E23 01 12.4

Праисторическа тракийска крепост Калето. Има проследяващи се участъци от крепостна стена от камъни без спойка, тънък културен пласт, намират се вкаменелости на амонити.

Местното име на върха е Градишка чука, за сметка на омразното в миналото турско наименование кале.Около върха са запазени руините на праисторическа тракийска крепост, градена от ломени камъни без спойка и използвана по-късно и от римляните,датирана от 4-3 в. пр. Хр.

29KaletoKomshtitsa1

В статията са ползвани снимки от интернет на Алинското кале, станцията Скретиска (Костинброд), храма на Диана (Годеч) и Градището Голеш.

Всички останали снимки са на Мистичен Пътешественик

 

Архив на нашите пътешествия:

Мистично пътешествие Странджа 2014
Светилища, храмове, гробници, крепости в Софийска област

Светилища, гробници, крепости в Трънския край

Подземен куполен храм Гърло

Крепост-светилище Душинци (Големи връх, Ерулска планина)

Трако-римско скално светилище Гарван камък

Светилище на Асклепий Лименос край Сливница

Тракийски крепости, светилища и вкаменелости из Западния Балкан

Зимно слънцестоене

Още за нас:
Издателство Шамбала

Шамбала Езотеричен център

Шамбала Електронни книги

You have no rights to post comments


Популярни

Долмени

Долмени

Долмени

Анкета
Ще присъствате ли на курса
Ще присъствате ли на курса
Избери поне един отговор!

Календар 1

Септември 2017
Пон Вт Ср Чет Пет Съб Нед
28 29 30 31 1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 1

Календар 2

Shambhala-2014-3

Vivamus-2

Inti-2

Rhythm-Space-2

Shambhala-Esoteric-Centre-2

Hatori-store3

Mystic-Traveller02