Невероятните „Ямато” спряха вчера в София, за да представят новия си спектакъл „На път”
Силвия Великова
Първата ми среща с феноменалните японци беше през 2008 година.
От дете съм привлечена от Япония и нейната култура, затова без колебание си купих билет за първия им концерт в София, водена от желанието да науча повече за тайко – традиционните японски барабани. Това, което видях и чух, надмина очакванията и представите ми. Нямах търпение да споделя с приятелите си това усещане за свобода, хармония и радост от живота, което музикантите носят и предават на публиката.
От тогава всяко тяхно идване в България за мен е истински празник.
Вече 20 години музикантите от „Ямато” правят по 150-200 концерта годишно и споделят своето изкуство с хората от Америка, Западна Европа, Австралия, Азия. Спектаклите им са като роман с продължение. Всеки удар на различните тайко барабани разказва своя история. Във всеки от тях звучи отделен ритъм – ромоленето на пролетния дъжд, шумът на прибоя, мощният порив на ураганите, светкавицата, раздираща небето, пулсът на самата земя.
Най-впечатляващ е най-големият уадайко барабан – талисман и пазител на „Ямато”, който тежи 500 кг и е направен от 400 годишно дърво. Неговият звук резонира с ударите на сърцето.
Юбилейният спектакъл „На път” е една феерия от ритъм, звук, светлина и хореография. Деветимата млади мъже и жени пленяват и заразяват със своята енергия и радост публиката, нещо повече, успяват да я включат в спектакъла, да я направят част от едно уникално изживяване. Тяхното послание, че животът е едно прекрасно приключение и трябва да бъде изживян с усмивка, достига до всеки от зрителите чрез звука на тайко барабаните.
Всеки удар, всяко движение, са красиви и напомнят древен танц, който изгражда фина връзка между миналото и бъдещето, между ритъма на майката земя и ударите на сърцата ни. Музикантите от „Ямато” не репетират за спектаклите, нямат работно време, обедна почивка и задължителен годишен отпуск. Всеки техен ден е посветен и отдаден на любимото им занимание – барабаните тайко. Затова синхронът помежду им е изумителен. Но още по-впечатляващо и ценно е неизказаното им послание към всички хора – ако посветиш дните си на това, което искаш и обичаш, няма как да не завладееш с изкуството си хората от различни краища на земята.
На добър път на „Ямато”! И – вярвам – до нови срещи!
„Искам да дойдат пак!” – това чух да повтаря един 6-7 годишен зрител, който махаше с ръце на музикантите и не поиска да си тръгне, докато не се увери, че залата е празна.
По-голяма награда за един артист от тази няма!
