МАНТАК ЧИА, МАЙКЪЛ УИН
КУЛТИВИРАНЕ НА МЪЖКАТА СЕКСУАЛНА ЕНЕРГИЯ
ДАОИСТКИ ТАЙНИ НА ЛЮБОВТА
За съвременния мъж сексът е привлекателна сила, на която не може да устои, но и нещо, от които изпитва страх, заради вероятността да не се представи добре.
В тази изключителна книга се предлагат прости техники, които дават възможност на мъжа да удължава произволно времето на сексуалния акт, без да еякулира.
Описани са важните ерогенни зони на жената и начините тя да бъде възбудена максимално. Дадени са методи за лечение на импотентност, на преждевременна или бърза еякулация. Целта е добрият секс и получаването на огромно удоволствие от него.
Мъжете, които търсят съвършенство в секса, могат да се задоволят и с това. Но за Дао сексът е средство за развитие на вътрешните енергии, за укрепване на здравето, удължаване на живота и постигане на духовно просветление. Без да отрича земната наслада, а напротив – като я използва, Дао води към постигане на иначе абстрактния духовен идеал.
В „Събуждане на лечебната енергия чрез Дао” се работи с енергията Ци и формирането на Микрокосмическата орбита. „Култивирането на женската сексуална енергия” и настоящата книга представят следващия етап на даоистката система – развитието на женската и мъжката сексуални енергии – Дзин Ци – и тяхното взаимодействие.
От книгата ще научим:
* Какъв е даоисткият възглед за мъжката сексуална енергия
* Как сексуалната енергия може да бъде превърната в духовна любов
* Какви са даоистките практики за овладяване на сексуалната любов
* Как може да се повиши мъжката потентност
* Как чрез акупунктурата, моксата и билките може да се лекува отслабналата сексуална енергия
Издателство: ШАМБАЛА
ISBN 978-954-319-187-1
Цена 16 лв.
Книгата можете да закупите оттук!
* * *
Тук ви предлагаме съдържанието и кратък откъс от книгата!
СЪДЪРЖАНИЕ
За автора
ВЪВЕДЕНИЕ
Даоисткото „съвместно усъвършенстване” и търсенето на сексуалната любов
Китайското Сексуално Гун Фу: ще има ли ефект на Запад?
Резюме на принципите за даоисткото развиване на сексуалната енергия
ЧАСТ I. ФУНДАМЕНТАЛНАТА ПРЕДПОСТАВКА: СЕКСУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕВЪРНАТА В ДУХ
Глава 1
Мъжката сексуална енергия се съхранявав спермата
Глава 2
Какво представлява енергията Ци?
Глава 3
Биологията на езотеричния секс
Глава 4
Икономика на секса
Глава 5
Сексът в езотеричните традиции на света
ЧАСТ II. ДАОИСТКИ ПРАКТИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА СЕКСУАЛНАТА ЛЮБОВ
Глава 6
Танцът на тестисите: упражнения за тазова сила
Глава 7
Противоположността е ключът за преобразуването на сексуалната енергия
Глава 8
Тайните на запазването на спермата
ЧАСТ III. ПРЕВРЪЩАНЕ НА СЕКСУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ В ДУХОВНА ЛЮБОВ
Глава 9
Обмяна на Ин и Ян: развитие на Долинен оргазъм
Глава 10
Седемте духовни степени на усъвършенстването на духовната енергия
Глава 11
Оргазмът и У Уей
Глава 12
Най-често задаваните въпроси относно запазването на спермата
Глава 13
Опитът на учениците в Даоисткото сексуално усъвършенстване
Глава 14
Практически указания за поддържане на здравословен и лъчезарен секс
Глава 15
Упражнения за повишаване на мъжката потентност
Глава 16
Акупунктурата, моксата и билките могат да излекуват отслабналата сексуална енергия
Глава 17
Биологичните факти относно женската сексуалност, които всеки мъж трябва да познава
Глава 18
Резюме на седемте степени на Даоистката езотерична йога
Библиография
* * *
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Всеки мъж, който страда от някакви венерически заболявания или от други болести на половите органи, или на простатата, трябва да се консултира с лекар или квалифициран инструктор по Даоистка езотерична йога, преди да се заеме с практикуването на преподаваните тук методи.
* * *
ЗА АВТОРА
Авторът на тази книга, Мантак Чиа, е роден в Тайланд през 1944 г. Когато е бил на шест или седем години, се научил “да седи и да успокоява ума” от будистки монаси, докато бил в лятна ваканция. Целта на този будистки метод е да успокои ума. Това не означава, че е бил инертно и тихо дете. Всъщност се отличавал със своята живост по време на ученическите си години в Хонконг. По това време срещнал и майстор Лу, който му преподавал Тай Дзи Цюан и скоро след това го въвел в Айкидо, Йога и продължил да го обучава по Тай Дзи Цюан. Езотеричното му обучение обаче започнало, когато навършил осемнадесет години и се завърнал в Тайланд. Тогава най-старшият ученик на И Ен, Чен Сю Сю, му преподал деветте степени на Даоистката езотерична практика, включително Повторното обединяване на човека с небето.
Когато бил на двадесет години, Мантак Чиа учил при майстор Мюги в Сингапур, който му преподавал Кундалини йога и Будистката длан. Чрез Будистката длан скоро се научил да отстранява блокирането на потока от жизнена сила в своите вътрешни органи и да отнема студената, суха или болестотворна енергия от пациентите, които идвали при неговия учител, възстановявайки по този начин тяхното здраве. Мантак Чиа чувствал обаче, че Кундалини йога произвежда твърде голямо количество топлина и с това може да стане опасна, затова по-късно я комбинирал с елементи от Даоистката практика, които имат охлаждащ ефект.
По-късно, преди още да навърши тридесет години, срещнал и се учил при майстор Пан Ю, който обединил будистки, даоистки и чан елементи, както и при майстор Чен Яо Лун, който също създал нова система, комбинирайки Тай-бокс и Гун Фу. От майстор Чен Яо Лун усвоил шаолинския таен метод на вътрешната енергия, както и Желязната риза, а освен това и метода, наречен “Изчистване на костния мозък и възстановяване на сухожилията”. От майстор Пан Ю усвоил вариант на Кундалини йога, както и “стоманеното тяло”, техника, която предпазва тялото от остаряване. Майстор Пан Ю все още живее и практикува в Хонконг.
И въпреки всички тези постижения, майстор Чиа беше мениджър в Гестетнър къмпани в Тайланд, завеждащ отдела по продажби на офсетна техника. Може би той е единственият даоистки майстор с компютър във всекидневната. Той е женен и има син. Накратко, той е живо доказателство за това, че неговата практика е съвсем земна, служи за подобряване на ежедневния живот и не е необходимо бягство от обществените задължения и воденето на отшелнически живот.
Основното в неговите намерения е да отстрани мистицизма, неотменимата власт на гуру, уповаването на мистиката на отвъдния свят или на някакви магически сили и вместо това да представи един напълно предсказуем модел на работа, който може да се разгледа като научно обосновано средство за работа с енергийната система. Той се надява, че след време това може да доведе дори до развитие на техниката, което да послужи за опростяване на средствата и ускоряване напредъка в тази област. С такива надежди той кани членовете на лекарската общност да дойдат и да се запознаят с това, което може да предложи. При него вече има лекари, адвокати и компютърни специалисти, които са опитали от първа ръка ползата, която методът на майстор Чиа носи. От тях и от останалите членове на научните среди зависи да се присъединят към Мантак Чиа в задачата, която си е поставил за преодоляването на пропастта между разума и духа, ума и тялото, науката и религията.
* * *
ВЪВЕДЕНИЕ
ДАОИСТКОТО „СЪВМЕСТНО
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ” И ТЪРСЕНЕТО
НА СЕКСУАЛНАТА ЛЮБОВ
Майкъл Уин
“Колко жалко! Планински връх, не по-широк от няколко квадратни сантиметра, от векове се е превърнал в източник на вдъхновение и страдание.”
Анонимен китайски поет за обсебването на мъжа от женския пол
Написани са хиляди книги, които се опитват да помогнат на мъжа и жената да решат проблемите, възникващи от безкрайния стремеж към удовлетворяващата сексуална любов. Може ли да се напише нещо, което да е ново?
“Даоистки тайни на любовта” не е просто още един цветист философски трактат върху екстазите на източната любов. По-скоро това е ръководство, което синтезира тайните учения за секса на четирима различни даоистки майстори, които Мантак Чиа е срещнал по време на петнадесет годишното си пътуване и учение в Далечния Изток. Както казва самият той: “Прочетох маса книги, които ми казваха колко забележителна е езотеричната любов, но нито една от тях не обяснява как точно се прави тя. Затова реших сам да напиша.”
Повечето книги върху даоисткия секс пропускат да обяснят как да се преобразува спермената енергия, след като веднъж тя е обуздана, къде в тялото да се съхранява сексуалната енергия, какъв е най-добрият начин тя да се обменя с жената и разглеждат съвсем повърхностно задържането на спермата. Чиа синтезира древните даоистки методи в прости, но мощни методи, които много лесно могат да бъдат усвоени от мъжете на Запад. Първият том е предназначен главно за мъжа, просто защото мъжете са сексуално по-слаби в сравнение с жените и губят повече енергия в секса, отколкото жените. Един следващ том ще изложи езотеричните даоистки сексуални практики за жените, в които се включва и преднамереното задържане на менструацията.[1]
Сексуалното неравновесие между мъжа и жената е очевидно. Една жена може да приема своя мъж сексуално толкова пъти, колкото тя пожелае и поради тази причина, твърдят даоистите, нейната Ин същност е почти неизчерпаема. Способността на мъжа да се люби е ограничена до количеството енергия, която има, за да поддържа своята ерекция. Неговата Ян същност по-лесно се уморява. Жената в сексуално отношение е по-силна от мъжа, защото биологично трябва да бъде така. Нейните органи за възпроизводство трябва да издържат напрежението от физическото износване на децата и тяхното откърмяне. Ефектите върху мъжа от това първоначално биологично неравенство са значителни, задвижвайки верижна реакция, която може да прониже мислите и чувствата на мъжа на всички нива, от брака и социалните роли, които избираме да изпълняваме, до духовните модели, които избираме за нашето вътрешно развитие. Вътре в себе си мъжът е ужасен от неограничените сексуални способности на жената в такава степен, в каквато е и очарован от тях. Крайният резултат е чувството за сексуална несигурност, което го кара да търси компенсация чрез някаква друга сила. Сексуалната несигурност може би е основната причина мъжът да се стреми към физическо, политическо, финансово, интелектуално и религиозно превъзходство над жената. Коригирането на това сексуално неравновесие може в значителна степен да подпомогне изграждането на едно по-хармонично общество, въпреки че първата и основна цел на Даоисткото обучение за развитието на сексуалната енергия е индивидуалното здраве и духовното осъществяване.
Търсенето на сексуално удовлетворителна любов се осъществява в рамките на религията сред онези хора, които са твърде либерални или с прекалено рационален ум, за да вярват в традиционните представи за Бога. Силата, която стои зад тази вяра в романтичната любов, във върховното отдаване на един човек, е силата на сексуалното преживяване. Ако предлага нещо осезаемо и реално за споделяне, нещо с характера на тайнство, което е лично и налично.
Упадъкът на религията на Запад може би е започнал, когато сексуалното преживяване е станало по-завладяващо от духовното преживяване, предлагано от религията чрез молитвата. Днешното оцеляване на религията на Запад по ирония на съдбата вероятно се дължи отчасти и на сексуалното изтощение, което беше резултат от сексуалната революция. Сексът се превърна в дрога, в опиат за недоволството.
Тоталната сексуална свобода не осигури стабилността, от която хората се нуждаят най-много. Днес хората се обръщат отново или към брака, или към религията, за да търсят смисъла на абсолютното. Даоистите не предлагат нито религията, нито семейството като решение за стабилността, освен ако това не е бракът на фини енергии, които те определят като Ин и Ян. Те окуражават всеки индивид да развие своята естествена вътрешна жизнена сила или Ци. Именно в този контекст древните китайци са развили много прецизни методи за увеличаване на сексуалната жизненост както на самотните, така и на семейните хора. Съществуват два основни начина, по които тези методи за развитие на енергията могат да бъдат използвани и в този смисъл тази книга ще представлява интерес съответно за два различни вида ученици.
Първият вид се стреми към земното щастие под формата на физическото, емоционалното и умственото удовлетворение. Тук влизат всички миряни, които се интересуват от укрепване на своята лична любовна връзка, от преодоляване на сексуалните си разочарования, от отстраняване на скуката в секса, от лечение на импотентността, нощните полюции и преждевременната еякулация, както и от увеличаване продължителността на живота и подобряването на здравето. Ако той е дисциплиниран и прави упражненията, които са дадени в тази книга, може да постигне всички тези цели.
Другият тип ученик счита, че е стъпил на духовния път и желае по някакъв начин да съчетае сексуалните си желания със своята медитативна практика или духовни вярвания. Учениците, които вече изучават Даоистките тайни на енергията заедно с майстор Чиа, преди това са били последователи на най-различни духовни дисциплини, включително всички видове йога: Кундалини, Хатха, Крия, Тантра, Сидха; бойни изкуства, както и на ТМ[2], Зен, Будизъм, Суфи, Индуизъм и Християнство. Изводът е, че много американци, колкото и удовлетворени да се чувстват от своята основна вяра, изпитват необходимостта от това да интегрират по един по-задоволителен начин своите сексуални желания с духовното си развитие.
Даоистката практика за развиване на Ци акцентира върху обединяването на божествените или фини енергии в човешкото тяло с целта за постигане на равновесие между противоположните енергии, наречени Ин и Ян. Дао е неописуемото разнообразие и абсолютният източник на тези енергии, което се проявява във всяка променяща се форма. Даоистите, бидейки практици, предложили човек да започне с най-достъпната налична енергия, а именно сексуалното привличане между мъжа и жената и да използва това като трамплин за насочване към по-фините сфери.
Даоистката езотерична йога не е нито религия, нито път за спасение на душата. Нейното прозрение е твърде дълбоко, учейки, че просветлението и физическото безсмъртие са само степени от процеса на постигане целостността като човешко същество. Освен това винаги е твърде земна и практична. Суровият и необработен материал, който е необходим за това развитие, може да бъде открит във всеки момент от живота на човека.
Даоисткото учение за безсмъртието не означава, че хората престават да умират. Означава, че преди да умрат, имат възможността да развият едно “твърдо” или субстанционализирано духовно тяло, известно също така и като “безсмъртното тяло”, “соларното тяло”, “кристалното тяло”, както и с някои други имена. На Запад най-близкия паралел на даоисткия безсмъртен вероятно е ангелът. Тук става дума за нещо различно от училищата, в които преподават как да се превърнеш в свят човек чрез разтварянето на индивидуалното его в блаженството на космическото единство. Даоистите настояват всеки адепт да съхрани своята индивидуална природа вътре в тялото си (физическо или духовно), за да може да контролира развитието на своята душа до окончателното Ј обединение с У Ци, нищото, от което възниква единството на Дао. Това “оставане в своето тяло” предпазва адепта от тоталното отдаване на някой гуру или божествено същество, или на някакъв религиозен авторитет. Никой не може да свърши твоята духовна работа вместо тебе.
Чиа вижда своята роля като учител, който помага на своите ученици да поемат отговорността за себе си чрез развиването на своята Ци енергия. Той подава Ци (или “шакти”) на своите ученици, само за да получат по-ясно усещане за това, което трябва да развиват и за да отхвърлят всякакви отношения на емоционална зависимост. Себе си описва като водещ шофьор на керван от автомобили. “На всеки ученик мога да предоставя пътна карта, комплект с инструменти и инструкции за това, как да поправя колата си. Потегляме всички заедно, като си помагаме и се уважаваме, доколкото е възможно, по време на пътуването. Но в последна сметка всеки трябва да го извърши сам. Някои ще грохнат по пътя, ще се загубят или ще изберат друг маршрут. Някои могат да открият по-добър път от този, който аз съм нанесъл на картата. Като учител не мога да предложа нищо повече от карта, инструменти и точни инструкции за сигурно пътуване.”
Даоистката предпоставка е, че някои хора понякога узнават тайната за безусловното достигане до сексуалната сила, която спи дълбоко в нашите тела. За обикновения човек е твърде радикална мисълта, че може да получи дълбоко и несравнимо удоволствие от секса, което не престава да пронизва най-дълбоката сърцевина на неговото същество, едно изживяване, което е много по-висше от обикновения генитален оргазъм. Продължителният “тотален телесен и душевен оргазъм”, развит от даоистите, обикновено се счита, че е изключителен дар от страстните и чувствени жени. Това даже се е превърнало в един от най-големите митове на западната култура – жената като обект на силната романтичната любов, тази, която дарява с любов заедно със своята нежност. Според даоистите мъжът може да бъде равностоен участник в любовта с помощта на едно наистина изящно балансиране на сексуалните енергии, което е толкова осезаемо, колкото е физическото усещане за всеки генитален оргазъм.
По какъв начин е способен мъжът на едно толкова радикално преобразуване на своята сексуална енергия и чрез това на усещането за целия си живот? Парадоксално е, но този “висш оргазъм” може да бъде разкрит, само когато се спре да се поставя ударението върху “нормалния” или генитален оргазъм, който занимава в такава голяма степен сексолозите в Америка. Трите основни начални степени на Даоисткото “съвместно развиване” на сексуалната енергия на двойката са:
1. Мъжът се учи да задържа пениса си в ерекция толкова дълго, колкото желае, без да еякулира.
2. Мъжът и жената пренасочват сексуалната енергия през специални телесни канали в по-високите области на сърцето, мозъка и жлезите с вътрешна секреция.
3. Мъжът обменя своята свръх заредена енергия с допълващата я енергия на жената.
За мъжа откриването на чувствата му и на фините му енергийни канали към женската есенция и нейното поглъщане по време на секса е основният ключ. Ако нямаш партньор, даоистите предлагат един вариант на тази практика, известен като “самостоятелното развитие”. Той учи самотния мъж на това как да накара своята сексуална енергия да функционира творчески в ежедневния живот или просто да се наслаждава на живота в добро здраве, без проклятието на сексуалната фрустрация.
Целта на даоистките майстори не е била създаването на нов мит за супер оргазма на любовника, който всеки мъж ще иска да постигне, като по този начин се създадат условия за конкуренция между мъжете. По-скоро това е било желанието да научат мъжете и жените на практически начини за използване на природните енергии за постигане на най-големия дар на живота – свободата да обичаш. Какво общо има в последна сметка развиването на сексуалната енергия с любовта или дори с романтичния човек и с многообразните прояви на религиозното състрадание? Даоистите учат, че мъжът и жената са отговорни за хармоничното уравновесяване на силите на земята и небето вътре в самите тях и че хармонията в останалите области на живота ще последва по най-естествен начин от това. На езотерично равнище всички прояви на човешката любов представляват спонтанното преобразуване на нашата зародишна субстанция. Нашата зародишна субстанция, зародишът на самата ни душа, физически се съхранява в тялото във формата на спермена и яйчникова енергия. Когато обичаме някого, не само му помагаме, но също така преобразуваме част от собствената си субстанция до едно по-високо енергийно ниво. По този начин даоистите разглеждат сексуалността като основния източник на силата, която стои зад любовта на нивото на човека. Всеки, който следва “пътя на сърцето” – спонтанната и постоянна обич към всичко, което срещне – ще открие, че пътят му е укрепнал значително чрез даоистките открития за използването на силата на секса за тази цел.
В същото време необхватната невидима космическа енергия на Дао е тази, която присъства непрекъснато и която позволява да настъпи преживяването на индивидуалната любов. Така даоисткият термин “хармония” вероятно е най-близкият еквивалент на западното понятие “любов” или състрадание, валидно и за двете равнища – индивидуално и космическо. Даоистката цел не е да се удовлетвори човешкото его с неговите ненаситни желания. Целта е да се успокои егото и умиротвори умът, така че фините енергии в тялото най-напред да могат да бъдат наблюдавани, а след това и да бъдат развити до едно по-високо ниво на осъзнаване. След това умът е способен да разбере своята истинска роля в обширния порядък на нещата и да работи хармонично, за да поддържа силите в равновесие. Личните любовни отношения могат да се превърнат в една ценна степен в този процес, един микрокосмос от изобилни енергийни полета на универсума.
Някои западни сексолози без съмнение ще отхвърлят тези методи като непритежаващи статистическа или проверима научна основа и ще ги обвинят в употребата на твърде смътни термини от рода на “енергия”. Вероятно ще бъдат отбягвани от западните религии, които са против сексуалното удоволствие, както и от източните аскетични школи, които считат, че духовното просветление може да се основава единствено върху аскетичността, в която се включва и сексуалното въздържание. Факт е обаче, че ранните даоисти са били учени, които са базирали своите практики върху прецизното наблюдение на човешката биология и психология. Не са били нито хедонисти, нито аскети, а са следвали средния път, за да сътворят възможно най-висшата духовна хармония между мъжа и жената в съответствие с природните закони на универсума. Проникновената и изпълнена с философия поезия на даоистите, от „Идзин” до „Даодъдзин” на Лаодзъ и „Тайната на златното цвете”[3] е свидетелство за висотата на техните прозрения. Фактът, че даоистките практики са оцелели посредством тайното устно предаване от поколение на поколение в продължение на няколко хиляди години, е най-убедителното свидетелство, че те работят. Интервютата, които съм провел с дузини съвременни западни двойки, които използват тези даоистки сексуални практики, потвърждават, че те продължават да са валидни и действат при средностатистическия урбанизиран жител – бял, черен, млад, стар, китаец, женен или неженен. Занимаващите се с йога, бойни изкуства и медитация намират, че е твърде лесно да се усвоят техниките за семенното задържане. Мнозина вече са наясно със значението на сексуалната енергия за духовния път, но просто им липсва методът, за да я използват по време на секса.
Даоистките методи може да се сторят подобни на тантристките сексуални техники, които биват популяризирани на Запад. Принципът за балансирането на мъжкото и женското и използването на тялото като тигел[4] за трансформация по своята същност е един и същ. Както Ник Дъглас и Пени Слингър подсказват в тяхната авторитетна книга „Сексуални тайни”[5]. Индийската тантра може би има общ произход с древните даоисти в Китай и след това се завръща отново в Китай след стотици години, като в резултат обновява и съживява даоистките сексуални практики.
За хората от Запад днес най-важната практическа разлика е, че езотеричният даоизъм никога не е приемал мантията на тайнствените ритуали и викането на религиозни божества, което може да накара тантра да изглежда странна и неподходяща, когато се пренесе в съвременната култура. В Китай сексът е бил използван по-свободно като медицинско средство за лечение и естествен път за духовно равновесие, без подобни религиозни оттенъци.
Трябва да се подчертае, че Учителят Чиа не преподава своите даоистки методи за трансформиране на сексуалната енергия като нещо отделно от своята практика за медитация, Тай Дзи Цюан, Ци Гун на Желязната ризница и други даоистки изкуства. Сексуалният баланс е твърде важна основа за постигането на здравословен физически и емоционален живот. Но окончателната даоистка цел е събирането на всички първични енергии, които подбуждат всички наши желания, емоции и мисли и връщането им обратно до онова тяхно първоначално състояние на чистия дух.
Даоистките майстори на Древен Китай не са били глупаци. Знаели, че любовта между мъжа и жената е тайнство, което не може да се преподава. Сексът може да е само помощник на по-висшата любов, обаче нашите сексуални окови често ни изпълват с чувството, че отношението ни с нашия любим или даже животът като цяло, не е цялостен и завършен. Техниките, които се дават в тази книга, не са заместители на любовта. Даоистките тайни на любовта трябва най-напред да се усвоят и овладеят, а след това да бъдат изоставени, но едва когато преобразуването на сексуалната енергия за мъжа се превърне в най-естествената съзидателна сила, в нещо такова, каквото за него е ходенето, говоренето или мисленето. След това удоволствието от секса може да се превърне в екстаз, далеч надминаващ оргазма, а любовта да е невероятно нежна.
Майкъл Уин, Юни 1984
Майкъл Уин е главен редактор на “Енциклопедия по Даоистка езотерична йога” и е инструктор в “Център по лечебно Дао” в Ню Йорк. Роден е в Сан Франциско през 1951, завършил е Дармът и е посетил повече от шестдесет страни като журналист, фотограф, ръководител на експедиции и изследовател на глобалната култура. Занимавал се е с различни видове медитация, Кундалини йога, Ци Гун и Тай Дзи Цюан през последните петнадесет години. Практикува описаните в тази книга методи по време на продължителен период на въздържание, а след това и с партньор. Едва след като се убеждава в ефективността на методите и при двата варианта, той се съгласява на настоящето сътрудничество. Основните идеи принадлежат изключително на Мантак Чиа така, както са му предадени от неговите даоистки учители.
* * *
КИТАЙСКОТО СЕКСУАЛНО ГУН ФУ: ЩЕ ИМА ЛИ ЕФЕКТ НА ЗАПАД?
Гюнтер Уейл, д-р по философия
Увлечението на Америка по секса през 80-те години може да се сравни единствено със страхотно обърканото Ј отношение към него. Нуждаем се от удоволствието на секса, но не можем да решим как да се справим с емоционалната болка и усложнението, които много често го съпровождат. Всички ние по едно или друго време сме се чувствали виновни, объркани или отчуждени от нашите сексуални ангажименти. Откъде сексът черпи такава огромна сила, за да въздейства върху нашия живот?
Без съмнение налице е биологичен императив – потребността на вида от продължение на рода. По-малко ясен, но също толкова мощен, е начинът, по който сексуалните чувства се вплитат в тъканта на нашата култура. В последна сметка широко разпространените културни сексуални навици се превръщат в мощна мрежа от подсъзнателни влияния. Повечето от нас носят свръх багажа на сексуалните обичаи на нашата епоха от толкова дълго време, че са забравили колко е тежък този товар.
Културното наследство на юдеохристиянската етика беше оста, около която се въртяха сексуалните експерименти през 60-те години на нашия век. Изнервеният и безсъдържателен начин на живот съобразно тази етика на предишните поколения е сред главните причини за сексуалната революция на 60-те. Отчуждени от сексуалното лицемерие и от очевидно разрушителните ефекти на сексуалното потискане, хората започнаха да търсят нови и по-искрени начини за изразяване на техните желания. През последните двадесет години наблюдаваме пълен цикъл на сексуалната революция. Това, което преди беше забранено и незаконно, се превърна в най-обикновена баналност. Някои търсят решение на тази постоянна дилема в завръщането към стария морал. Други търсят убежище във въздържанието. А някои от нас продължават да търсят...
И най-революционните последици от сексуалната революция на 60-те, включително и разнообразните либерални движения, които я съпровождат, днес са подложени на преоценка вследствие широко разпространените конфликти и липсата на щастие между мъжете и жените. Последното по време търсене на “нова граница” за сексуалността от 80-те години, тенденция, която започва да се утвърждава в медиите, по същество е реакция на слабите резултати от експериментите на последните две десетилетия в областта на новия морал. Мислим, че знаем какво искаме, но когато го постигнем, разбираме, че ни липсва нещо друго. Изследваме отново значението на нашата сексуалност, както и по-дълбоките измерения, съпътстващи нашите любовни връзки. Много нови идеи днес възникват от движението за „ню ейдж” съзнание, което се обръща към тази потребност. Като доказателство служи, например, понятието за “висша моногамия”, което поставя ударението върху предизвикателството и вълнението от съзнателните през цялото време връзки, които преодоляват романтичния егоцентризъм. Широко рекламираното възраждане на обществения интерес към индийската и тибетската сексуална тантра е още един пример. Други преоценяват стойността на въздържанието. Сексуалната парадигма отново се смени, като част от двуполюсното движение на американската игра на морала. Тъй като играта продължава, продължаваме да бъдем обърквани от „моралното мнозинство”, стремящо се да възроди старите потискащи и невротизиращи модели, които най-вече ни принудиха да търсим избавление.
Мнозина от нас се стремят да разберат значението на сблъсъка между стария и новия сексуален морал. Можем ли да избегнем капаните и на двата типа – потискащия и “либералния” сексуален морал, които вече са твърде познати? Къде да се обърнем за помощ при търсенето на наши собствени верни отговори?
За нещастие нашите разбирания относно човешката сексуалност непрекъснато биват формирани от прищевките и настроенията на науката и широко разпространената култура. Повлияни сме в такава голяма степен от тези течения – от д-р Спок до паниката от херпеса – в каквато ни влияят и настоящите биохимични процеси в тялото и ума ни. Много по-често “знаем” за това, кои сме и какво представляваме от прочетеното или видяното по телевизията, отколкото от дълбоко преживяния личен опит. Очевидно е, че ни липсва ясен и безпристрастен поглед към нашите социални условия. Нашето самопознание обикновено произтича от света на добре известните ни експерти, книги, филми, телевизия, списания и т. н., а не от търпеливото познание на нашите най-дълбоки чувства и прозрения.
Силата на тези културни влияния може да се разбере чрез грижливото отбелязване на циклично повтарящите се и твърде често противоречащи си научни и психологически теории относно секса, които може да се открият в средствата за масова информация. Много лесно можем да стигнем до извода, че последователните обосновани и практически указания за физическото, психическото и духовното здраве на мъжете и жените, са малко и са твърде редки. Това заключение важи за повечето от нашите сложни социални и междуличностни проблеми, но то е особено валидно за сексуалната област. Истина е, че не сме научили кой знае колко от научните и научно-популярните публикации относно функциите на секса, като изключим общоизвестните аргументи за възпроизводството и “принципа на удоволствието”, които са оказали влияние върху всички наши учени от Фройд до днешните социобиолози.
За нещастие животът ни е силно повлиян от това отсъствие на индивидуално сексуално самопознание. Като общество сме избрали да пренебрегнем това, което великите духовни традиции някога са разбрали за сексуалната енергия и нейната роля за трансформацията на личността и духовното развитие. Познанието, което някога сме притежавали, е осакатено или изопачено от институционализираната юдео-християнска религия и е пригодено да служи на по-нисшите богове на социалния, политическия и психическия контрол. Нашата западна институционализирана религиозна традиция по същество е потиснала и изопачила сексуалния инстинкт и с това е породила разнообразие от индивидуални и социални отклонения. Действайки по този начин, е откъснала също така сексуалността от нейните духовни корени.
В това отношение западните психоаналитици съвсем точно схващат ролята на потиснатата сексуалност за неврозите на човека. Каквито и ограничения да притежава психоаналитичния възглед като цялостно представяне на човешките възможности, трябва да се признае проницателността на Фройд. Вилхелм Райх и Карл Юнг разбират твърде добре огромната сила на освободената сексуална енергия, както и по-широкото Ј космическо и духовно значение. Юнг справедливо се противопоставя на ударението, което Фройд поставя върху болестта като модел за здравето, както и на ограничеността на неговото разбиране за обхвата и предназначението на подсъзнанието. Той правилно променя ударението като акцентира вместо това върху творческата и трансцеденталната функция на сексуалната енергия в рамките на духовно настроения и развиващ се индивид. Обаче всички тези психолози и техните последователи са изпуснали по един или друг начин същността на въпроса. Истина е, че сексуалният инстинкт може да освобождава или да поробва, но за да бъде наистина освобождаващ, той трябва да бъде насочен в друга посока. Единствено в съюз с подбудата за духовна трансформация сексът може да стане действително освобождаващ. Заради тази липса на познание за великите духовни традиции Фройд е бил напълно неспособен да забележи този момент.
Вилхелм Райх, чиято работа е била силно повлияна от телесно насочените терапии на Движението за човешките възможности, е бил достатъчно смел, за да доведе изводите на Фройд до техния логически завършек. Райх напълно ясно разбира, че крайният резултат от потискането е индивидуалното заболяване и политическия фашизъм. Но в своето усърдие да посочи разрушителните ефекти от сексуалното потискане той също пренебрегва духовно преобразуващите функции на сексуалната енергия. Карл Юнг има точно противоположния проблем. Той ясно набляга върху духовната и трансцеденталната перспектива на сексуалния инстинкт, но изпуска централната роля на физическото тяло в това развитие. Това изпускане прави по-нататък невъзможно приложението на сложните интелектуални модели на Юнг към ежедневните проблеми на секса. Така напразно търсим да открием в западната психология практическите дисциплини и принципи, от които се нуждаем, за да примирим противоречията, пред които се изправяме в сферата на секса.
Това е обичайна и напълно нормална дилема. Но когато желаем да съчетаем своите сексуални и любовни връзки с духовните си цели, нашата ситуация се оказва особено мъчителна. Отново и отново сексуалната функция като че ли оказва разрушително влияние, предизвиквайки противопоставяне и разделение в нашия живот. Поради тази причина не трябва да звучи като голяма изненада фактът, че половото въздържание се е превърнало в привлекателна алтернатива за толкова много хора, които желаят да следват духовния път, като в същото време остават светски хора.
Тези факти стават още по-очевидни, когато се взрем в поведението на различните гуру, свами и останалите учители от духовните среди на „ню ейдж”. Безбройните примери за спазващите въздържание духовни учители, родени и отрасли в пуританската среда на ориенталските култури, които изведнъж започват да се държат като отвързани в американския “нов морал”, са едновременно тъжни и смешни. Често слушаме за този гуру или онзи учител, отдали се на изкушението на сексуалните връзки със своите ученици. Днес скандалите са се превърнали в най-обикновена баналност в ашрама или доджото. Не е нужно човек да се превръща в циник, за да е наясно, че сексуалният инстинкт задължително ще намери своето изражение в много прозаични и предсказуеми форми, без значение какво забранява или опрощава официалната духовна догма. Такава, по един или друг начин, е била истината в историята на институционализираната юдео-християнска църква, както и на духовната сцена на „Ню ейдж”, обхващаща в такава голяма степен будисткия и индуисткия начин на живот. По отношение на секса институционализираната религия, стара или нова, няма кой знае какво да ни предложи.
Обръщайки се към примерите на учителите по тантра, пропастта между теорията и практиката става още по-очевидна. Слушали сме за забележителните и екстатични награди на вдъхновените от тантра връзки. Рафтовете с книги по „ню ейдж” и периодиката са се поддали в голяма степен на интереса и очарованието на езотеричните сексуални практики.
Но каква е действителната цел на езотеричния секс и къде в тези публикации човек може да открие истинско знание и практическо наставление? Как е възможно за някой да приложи на практика тези ритуали във форма, която е приложима към обикновения живот и взаимоотношения? И в каква степен ние наистина схващаме действителните езотерични учения, когато те са извадени от обширния религиозен и ритуален контекст на индуистката и будистка традиция?
За да получим отговор на тези въпроси, се нуждаем от прецизно разбиране на езотеричната сексуалност, като усвояване и контрол на сексуалната енергия вътре в нас, което няма почти никаква връзка с външните ритуали. Отделно от това са ни необходими практически методи, които са разбираеми за западния начин на мислене и са приложими в съвременния живот.
Един от начините да бъдат открити тези методи е да се разкрият съществените, жизнеутвърждаващите аспекти на сексуалността, срещащи се в културата на човечеството и в духовните му традиции, които да действат и днес. Много грижливо трябва да отделим това, от което се нуждаем, за да ни ръководи в сексуалната практика, без да затъваме в демодирани начини на живот и мислене. Традицията на даоизма, сърцевината на китайската култура, представя една интересна и практическа перспектива по този въпрос. Древните китайски майстори забелязали, че сексуалната функция е тясно свързана с физическото и умственото здраве и освен това е основата за развиването на по-висши духовни способности. Становището, че активното съхраняване на енергията на жизнената сила и нейното постепенно трансформиране в един вид духовно-материална субстанция, е едновременно право по рождение и отговорност на човечеството. Когато се практикувало в рамките на монашеската традиция на религиозния даоизъм, съхраняването и развиването на сексуалната енергия е било до голяма степен въпрос на въздържание.
Но мъдростта на даоистката традиция ни предлага и друг или практически път: пътят на сексуалното Гун Фу (понякога наричано „Семенно или Яйчниково Гун Фу”). Тази практика сочи път, чрез който женените монаси или обикновените мъже и жени могат да развиват Дао (“Пътят”), без да изоставят светския си живот. Поради абсолютно практическата си ориентация по въпросите на здравето и живота, даоистката традиция се отнася към сексуалните отношения прямо и реалистично. Даоисткото Сексуално Гун Фу е било, и днес продължава да бъде, метод за увеличаване продължителността на живота и за подобряване на здравето, за хармонизиране на отношенията между половете, както и средство за духовна трансформация. Като изключим някои исторически изопачавания, при които основната егалитарна природа на практиката е подкопана от императорите и аристократите, като се превръща във вид експлоатация на жената, основната предпоставка на метода на Сексуалното Гун Фу е духовното развитие и хармонията на мъжката и женската енергии.
Привикнати от традициите на Запада да разглеждаме областта на секса в рамките на нашите религиозни, научни и културни условия, много е трудно да схванем основното значение на метафората на Сексуалното Гун Фу. Имаме смътна представа за някакво отношение към бойните изкуства, но извън това, разбирането ни са Сексуалното Гун Фу е направо комично, ако не и абсурдно.
Всъщност, буквалното значение на „гун фу” е метод, практика или дисциплина. Понятието Сексуално Гун Фу означава специфичен метод или практическа дисциплина за правене на секс, без да се достига до еякулация. В същото време даоистката традиция признава една форма на сблъсък между половете: форма, която е универсално представена от закономерната противоположност и динамичното взаимодействие на силите Ин и Ян. Това закономерно противопоставяне се осъществява на “бойното поле” на сексуалните отношения и намира израз в игривата битка между сексуалните противници. Един сблъсък, впрочем, в който мъжът е по-слаб от своя „силен враг” и в който Гун Фу на контрола върху еякулирането бива формиран като начин за поправяне на това неравновесие по отношение на сексуалната сила. В западната култура също притежаваме сродна представа за битката между половете. Западното понятие за битката между половете носи болезнеността и разочарованието на досадно сериозните сексуални драми, които доминират мисленето ни относно нашите отношения. То има много малко общо с игривите и трансформиращи аспекти на секса, както те биват схващани в даоистката традиция.
Само когато издигнем нашето мислене до нивото на “сексуалната енергия”, става възможно да разберем как може сексуалната функция да бъде точно разбрана и правилно използвана в служба на сексуалната хармония и здраве. Според даоисткия възглед, мъжът конституитивно е по-нисш от жената по отношение на сексуалните способности. Неговите енергии по-лесно се изразходват и с напредването на годините енергетичната му способност значително намалява. Именно този фактор е основната причина за конфликта между мъжете и жените и именно този фактор е основният източник на всички днешни сексуални консултации и сексуални терапии. От съвременни позиции идеята за Сексуалното Гун Фу изглежда странна и вероятно дори малко революционна. Но с развитието на интеграцията между културата и медицината на Изтока и Запада и повлияването в резултат на това на западната сексология, принципите и методите на Семенното и Яйчниковото Гун Фу постепенно могат да бъдат възприети.
Съобразявайки се с факта, че западните сексоложки изследвания са твърде млади, можем да предвидим един вид объркване, характерно за тийнейджърите, когато изследват своята сексуалност. В противоположност на това, даоистката традиция е на повече от осем хиляди години и е достигнала пълната зрелост и в теорията, и в метода. Всъщност и двете традиции се занимават с контрола на един и същи могъщ импулс. Дали даоисткото Сексуално Гун Фу може да работи в западното общество, зависи отчасти от неговия превод в западните форми на научното познание и психология. Приемането му в същата степен може да зависи от желанието на западняците да се приспособят към мъдростта на даоистките майстори.
Древните даоистки майстори биха се наслаждавали на тази игра на противоположните сили като на неизбежното действие на Дао. Един млад даоистки майстор е направил смелата крачка за разкриването на тайната методика пред очите на Запада; от читателя зависи да провери нейната истинност.
* * *
РЕЗЮМЕ НА ПРИНЦИПИТЕ
ЗА ДАОИСТКОТО РАЗВИВАНЕ НА СЕКСУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ
1. Вселената е изпълнена с различни видове динамична енергия или Ци. Дао или “пътя”, за всеки човек означава творчески да преобразува своята енергия в течение на своя живот обратно до нейното първоначално състояние на хармонично равновесие. Сексуалната субстанция или Дзин (Ching) е мощна жизнена енергия, която непрекъснато се произвежда в човешкото тяло. Сексуалният импулс движи биологичната човешка еволюция, като предава генетичния код. В емоционално отношение хармонизира любовта между мъжа и жената, в духовен аспект осигурява осезаема и реална връзка между “обичайните” творчески сили на човека и вечния творчески процес на космоса. Изостреното осъзнаване на сексуалната енергия – с или без партньор – е един от най-простите начини за хората да се върнат към чистото съзнание и да изживеят най-дълбоките ритми на живота (Глави 1 и 2).
2. Спермата е склад на мъжката сексуална енергия. В една еякулация се съдържат от 200 до 500 милиона сперматозоида, всеки от които е потенциален човешки живот. С един оргазъм се изхвърлят сперматозоиди, чиито брой е достатъчен, за да се заселят целите Съединени Щати, ако всеки сперматозоид оплоди по една яйцеклетка. Производството на сперма консумира до една трета от ежедневната мъжка енергия и подлага на изпитание най-вече имунната система и системата на жлезите с вътрешна секреция на мъжа (Глави 3 и 4).
3. Съхраняването на сексуалната енергия е първият принцип на развитието. Еякулацията на мъжко семе за цели, различни от създаването на деца, е безсмислена загуба на извънредно ценно съкровище. Енергията, която се губи с течение на времето, отслабва физическото здраве на мъжа, може да доведе до безсъзнателен емоционален гняв спрямо жените и постепенно да отнеме по-висшата мъжка умственодуховна сила за неговото подмладяване. Поради тази причина редица духовни ордени по света изискват полово въздържание. Даоистите приемат сексуалната любов като естествена и здравословна, но знаят, че мигновеното удоволствие от гениталния оргазъм, придружен с еякулация, е нищо в сравнение с могъщия екстаз, който става възможен, когато насладата от любовта е придружена без загуба на могъщото мъжко семе. Право по рождение на всеки мъж е да притежава контрол върху своите телесни функции и да предотврати тази загуба. Тайните даоистки методи за запечатване на пениса, за да се съхрани Дзин, са дадени от 5-та до 8-ма глави.
4. Трансформирането на сексуалната енергия е вторият принцип на развитието. По време на сексуалното пробуждане Дзин или сексуалната субстанция по един естествен начин се издига до по-високите центрове в сърцето, мозъка, жлезите и нервната система. Това движение нагоре бива прекъснато внезапно с изхвърлянето на спермата навън, затова повечето мъже никога не познават цялата мощ на своята сексуалност. Даоисткият метод усъвършенства тази насочена нагоре трансформация на сексуалната енергия чрез отварянето на фини канали, простиращи се от половите органи нагоре по гръбначния стълб до главата и надолу към пъпа. Разширяващата се сексуална енергия се вкарва в тази Микрокосмическа орбита, така че тя тече покрай всички важни органи и привежда в хармония етерните енергийни центрове в тялото, наречени Дан Тян от даоистите (или “чакри” от индуистите). (Глави 7 и 8).
5. Уравновесяването на противоположността между мъжката и женската (Ин и Ян) сили е третият принцип на даоисткото усъвършенстване. След като сексуалната енергия е била съхранена и трансформирана, мъжът може самостоятелно да използва медитацията, за да уравновеси мъжкия и женския полюси, които съществуват във всяко мъжко тяло. В практиката на “съвместното” усъвършенстване, двойката уравновесява това енергийно поле между тях чрез споделяне и циркулиране на своите фини енергии. Връзката между тях се превръща в трамплин за преобразуване на сексуалното привличане в любов, а след това в духовно осъзнаване и служене. Борбата между половете постепенно затихва и уравновесяването на техните различия относно работата, семейството, любовта и смисъла на живота, ги довежда до най-дълбока хармония. Балансирането на тази най-дълбока сексуална противоположност в двойката е истинската дълбинна психология, тъй като подхранва мъжа и жената в техния най-дълбок корен. Глава 9 разглежда подробно метода на “равнинния оргазъм” за размяна на Ин и Ян енергия по време на половия акт. По-високото ниво на тази практика обхваща обмяната на енергия без секс или достигане на оргазъм в самия себе си и може да бъде усвоено от учител (Глава 18).
6. Не акцентирай прекалено много върху физическия секс в ежедневната си практика, тъй като много лесно можеш да се привържеш към удоволствието, без да усещаш по-висшите фини енергии. Подходящото сексуално усъвършенстване е само една малка част от огромното и всеобхватно Дао. Ако сместа от твоята Ци (общата жизнена енергия), Дзин (сексуалната субстанция) и Шън (духа) не е балансирана, ще бъде трудно да обединиш себе си и да се почувстваш цялостен и спокоен. Развиването на сексуалната енергия е важен момент за подхранването на твоя дух, но без подходяща диета, упражняване, медитация, целомъдрено морално поведение и любов, истинското развитие е невъзможно. По същият начин недей да пренебрегваш секса и да се концентрираш изключително върху по-високите духовни центрове; покривът много лесно ще се срути без стабилна основа под него. Дао е целостността на Небето и Земята, истинската хармония за човека е средният път между тях, разкриване на балансираното обединяване на техните фини енергии.
7. Избягвай секс без любов. Той предизвиква дисхармония във физическото, мисловното и духовното тела и ще забави действителното ти развитие. Даоистките техники са практически, но не и механични. Една жена търси нежността в своите любовници и ще се обиди на мъж, който е извънредно погълнат от нейното механично майсторство в езотеричните любовни методи. Съвместното развиване е невъзможно без всеотдайното участие на жената, която трябва да преобразува своята Ин субстанция, съхраняваща се в яйчниците. Разглеждай жената, с която се любиш, като нещо повече от генератор на Ин енергия; тя е човешко същество, което е достойно за твоята любов и уважение.
8. Не се нуждаеш от съпруга или приятелка, за да развиваш своята сексуална енергия. В началото е по-лесно да се практикува контрол над еякулацията самостоятелно, без разсейващата възбуда и топлина на жената. На всяка степен е много важно да съобщаваш на своя партньор точно какво правиш и да искаш нейното съдействие. Същите принципи на даоисткото формиране важат и за жената. Сексуалната субстанция е изтеглена от яйчниците и тази Дзин се преобразува по-високо в ума и сърцето. Много жени притежават интуитивното усещане за този процес. Възприемчивата природа на жените им дава възможност бързо да усвоят Дао на любовта, особено ако мъжът вече е овладял процеса в своето тяло.
9. Всеки мъж в задоволително здравословно състояние може да усъвършенства даоистките методи за развиване на сексуалната енергия, които са дадени в тази книга. Ако страдате от импотентност или от преждевременно еякулиране, трябва да усвоите най-напред упражненията за възстановяване, посочени в глава 15, преди да се заемете с метода на Голямото Изтегляне, изложен в глава 7. Принципите на развиването са прости, но изискват устойчиво внимание. Всичко това наподобява обработването на градина – прекопавай по малко всеки ден, а природата ще извърши останалото. Един ден ще притежаваш изобилие от цветя и плодове. Нетърпеливият ум убива развитието. Не изпитвай гняв или вина, когато излееш семето; може да са ти необходими години, докато овладееш Дао на любовта. Ключът е да релаксираш, да се радваш на себе си и да не преставаш да практикуваш.
[1]Книгата е издадена на български език: „Култивиране на женската сексуална енергия”, „Мърлин”, 2006.
[2]Трансцендентална медитация.
[3] Български издания: „Идзин”, Шамбала, 2013; „Тайната на Златното Цвете”, Шамбала, 2011.
[4]Тигел (тигла, пота) – съд от огнеупорен материал за разтопяване на метали. Бел. прев.
[5]„Сексуални тайни”, Н. Дъглас и П. Слингър, Изд. Хермес-7, 1993.
