:::Масажист-терапевт: Людмила Павлова ::: Телефон за записване 0896 37 83 67
::::Можете да закупите от нашите ваучери, като коледен подарък за близък човек. :) :) :)
:::::;Масажът е един от най-древните способи за лечение и предпазване от различни болки и заболявания. Самият масаж е съвкупност от специални методи. Прилагането на масажа по свой начин въздейства на организма и поради това се използва широко в профилактиката за общо укрепване на организма, както и с лечебна цел в хирургията, ортопедията, гинекологията, неврологията и други области от медицината. Какво е значението на думата "масаж"?... Единно мнение по този въпрос няма. Съществуват няколко версии за произхода на тази дума: от арабското “mass” или “masch”, което означава “мачкам нежно”; от гръцкото “masso”, което се превежда като “трия”, “търкам”, “притискам с ръце”; от латинското “massa” – “прилепнал към палците”. Историята на масажа датира повече от едно хилядолетие. Векове назад народите, населяващи островите на Тихия океан, са използвали масажа за лечение на различни заболявания. Първоначално се смята, че са използвали най-прости методи като поглаждане, размачкване, поклащане. Първите, които сериозно се заемат с прилагането на масажа, са били индийците и китайците. Известно е, че в Древен Китай масажът се е използвал още от третото хилядолетие пр.н.е. Особено ефективен е бил при лечение на ревматизъм, изкълчвания, мускулни спазми и др. Китайците умело разтривали с ръце цялото тяло, леко притискайки мускулите. В една от древните книги се споменава, че индийците широко са използвали масажа при много заболявания като нежно са разтривали и размачквали цялото тяло. На индийците принадлежи и метода за масаж в съчетание с парната баня. Това е ставало по следния начин: първоначално са заливали с вода предварително загрети метални плочи. Водата, изпарявайки се, прониквала в тялото на парещия се и добре го овлажнявла и затопляла. След това парещият се е лягал на пода, а двама слуги са започвали масажа от двете му страни като разтривали с различн сила корема и гърдите, а после го обръщали по корем и му разтривали гърба. За огромното занчение на масажа в Древна Индия и Китай говори и фактът, че в тези страни масажът се е изпълнявал от свещеници, а също така били създадени и специални школи за масаж. Древна Индия и Китай не са били единствените в това отношение. По подобен начин древните народи, населяващи Америка и Африка, са използвали простички методи за масаж. А древните египтяни, които много добре са владеели масажа, са го съчетавали и с бани. Масажът е бил толкова разпространен и предпочитан,че практически нито един човек не ходел на баня без да се подложи на всевъзможни разтривки и размачкания. Масажирали са им цялото тяло, започвайки отпред, после отзад и накрая странично. Особено внимание се отделяло на масажирането на крайниците - сгъвали и разтягали ръцете, всеки палец поотделно, предминиците, раменете, краката. Древните египтяни прилагали не само сгъване, разтягане и масажиране на ставите, но разтривали и размачквали всички мускули. Свидетелство за това, че асирийците, персите и египтяните прекрано знаели за въздействието на масажа върху човешкия организъм и активно са го използвали за лечение, са няколко египетски папируса, както и един барелеф от двореца на един асирийски цар. На тях са изобразени различни процеси на масажиране. Сведения за масажа могат да се намерят и в древногръцката литература. Например как в банята Цирцея е намазвала Одисей с благовонни масла и е разтривала тялото му с различни мазила, а също така и как жените са разтривали воините преди битка. Описание на основни методи за масаж се срещат и в трудовете на известния древногръцки лекар Хипократ. Още по времето на Хипократ масажът се е използвал за профилактика и лечение. Хипократ, например, е писал за това, че "съедиението може да бъде разхлабено с масаж; триенето предизвиква стягане или разхлабване на тъканите, което води до отслабване или напълняване; сухото ичести триене води до отслабване, а мекото, нежно и умерено - до затлъстяване на тъканите". Масажът в Древна Гърция, както и в Древна Индия, много често се е провеждал в баните. Масажирането се е съчетавало и с физически упражнения, втриване на различни масла и мазила. Известно е, че в Древен Рим били открити школи за масаж от гръцкия лекар Асклепий и неговите ученици. Той разделял сухия масаж от масажа с масла, силния от слабия, кратковременния от продължителния, а Гален описал методиката на девет вида масаж. Масажът често се е провеждал в специално предназначени стаи в термите (римските бани). Обучени роби размачквали и разтривали телата на парещите се. При това масаж прилагали след определена подготовка от страна на масажираните, изпълнявайки няколко гимнастически упражнения. Чак след това се изпълнявал самия масаж, а накрая тялото се е намзвало и натривало с масла. Благодарение на римляните масажът е станал неотменима част от военното и физическото възпитание. Баните и масажът широко се е използвал и от жителите на Турция и Персия, въпреки че "източният масаж" се е различавал малко от масажа на древните гърци и римляни. Има запазени свидетелства, разказващи за това, че турците са се придържвали основно към същите методи и похвати, които са ползвали египтяните и африканците, прилагайки нежно и меко разтриване, докосване и натиск. Масажът като правило се е състоял в баните, където били обособени две отделни стаи - суха и загрята. Масажистите активно работели над ръцете и краката, обръщайки основно внимание на движенията в ставите. Източната медицина достигнала разцвета си в X-XI в. след н.е. През това време били разработени много оригинални методики за лечение и профилактика на различни заболявания. Един от тези методисти е Авицена, чиято методика била описана в неговите съчинения "Канон на лекарската наука" и "Книга на изцелението". В тези трудове не последно място заема описанието на масажа. От Изток изкуството на масажа се е разпространило и в Европа. По време на Средновековието практически масажът и физическите упражнения не са се практикували. Интерес към масажа се е появил само в XIV-XV в. след появата на трудовете по анатомия на Монди де Сиучи, Бертучио и Пиетро Егилата. В епохата на Възраждането са се появили също работите на белгийския учен Андреа Везалий (Andrea Vesalius) и на английския лекар Уилям Харви (William Harvey). Везалий внесъл огромен принос за създаването на анатомията като наука, който е един от първите учени описал много органи на човека. Уилям Харви направил много за развитието на физиологията, откривайки и описвайки системата на кръвообращението. През XVI в. са се появили работи, описващи подробно въздействието на масажа върху човешкия организъм. По това време цялата литература по масаж и гимнастика на небезизвестният Меркулиус била събрана и на тази основа било създадено ново съчинение - "Изкуството на гимнастиката". Там подробно били описани три вида разтриване: слабо, силно и средно; съдържали се ценни методически указания и богато илюстровани материали. За развитието на масажа допринесъл и италианския физиолог, физик и математик Джовани Борели (Giovanni Alfonso Borelli). В неговия трактат "Движение на животните" ("De Motu Animalium I" и "De Motu Animalium II") той изучава движението от гледна точка на физиологията. Книги, посветени на масажа и гимнастическите упражнения, продължавали да се появяват в XVIII в. През 1771 г. бил издаден двутомника по ортопедия на Жан-Андре Венел (Jean-Andre Venel), където достатъчно подробно бил описан и масажът. Обемен труд от 9 тома бил написан и от немския учен Хофман - "Радикално указание за това как човек е длъжен да постъпи, за да избегне ранната смърт и всевъзможните болести". В тази разработка широко се пропагандирало използването на масажа. Доказателства за ефективността на масажа се съдържали и в работата на французина Клеман Жозеф Тисо "Медицинска и хирургическа гимнастика" (1780 г.). Особено внимание там се обръщало на разтриването, тъй като самият автор считал този метод за особено важен и ефективен. В книгата бил засегнат и въпросът за лечебното действие на масажа. Методическа обосновка на лечебния масаж дал и шведския практик по медицинска гимнастика Пер Хенрик Линг (Pehr Henrik Ling). Той започнал да се занимава с масаж след като сам се убедил във "вълшебното" му действие. При едно сражение Линг получил увреждане на раменната става, довело до обездвижване на ръката. Но той упорито се захванал с масаж и фехтовка и се получило чудо - скоро функционалността на ръката му се възстановила. Тогава се заел с разработването на методи по гимнастика и масаж и като резултат се получил трудът "Общи основи на гимнастиката". В това съчинение масажът се разглеждал като "съставна част от всевъзможните видове движения, оказващи благотворно действие върху човешкия организъм". Линг обърнал внимание на голямото значение на масажа в системата на лечебната физкултура. Разглеждайки действието на масажа върху човешкия организъм, той подчертал ефективността му при премахването на отпадналост и умора, положителното му действие при лечение на разстройства на опорно-двигателния апарат вследствие на травми, както и при лечението на вътрешни болести. "Общите основи на гимнастиката" на Линг значително допринесли за разпространението на масажа в Европа. По същество това бил първият научен труд, макар че, според някои учени, Линг не бил дал в своя трактат достатъчно ясна класификация и научна обосновка на прилагането на масажа. Смята се, че научните основи на масажа са започнали да се разработват едва в XIX в. Дотогава масажът, макар и да бил вече широко разпространен, нямал сериозна научна трактовка. През 70-те години на XIX в. в Европа и в Русия се появили първите клинически и експериментални работи относно масажа, които установили основните принципи на научно обоснованото използване на масажа и неговото действие върху организма на човека, както и описвали систематичното му прилагане и давали методически указания при провеждането му. Важно е също и това, че те описвали всички показания и противопоказания, свързани с прилагането на масажа като лечебно средство.
