Подземен храм Гърло
Съставител Димитър Тонин
Подземният куполен храм до село Гърло представлява култов комплекс от Късната Бронзова епоха (ХІІ-Х в.пр.н.е.), свързан с група съседни обекти от различни епохи - крепостта Кула западно над храма на върха на хълма, вероятно скално светилище непосредствено до крепостта, римска баня непосредствено източно под храма, развалини от средновековна църква на хълма източно срещу храма, гробище със средновековни кръстове, паметник на Културата в северния край на махала Старо Гърло, вероятно слънчево светилище на хълма над гробището, както и някои други съседни обекти, непроучвани досега и с неизяснени координати.
Общо описание на храма
Подземният храм-кладенец е открит при разкопки през 1972 г. от екип под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло на северния дял на Гребен планина, под връх Кула.
Въпреки недостатъчния археологически материал, проф. Митова-Джонова датира съоръжението от ХІІ-Х в.пр.Хр. и го свързва с културата Нураги, от която около 7000 запазени паметници, тип нураги днес има на о-в Сардиния (предположенията на сардинските учени са за над 20 000 някога съществували нураги).
Извън Сардиния подобни градежи са открити във с.Гърло (България), п-в Крим (Украйна) и Палестина. Обектите от културата Нураги се свързват най-често с морския народ на шарданите, но все още няма пълен научен консенсус, че принадлежат към нурагската култура.
Непосредствено над храма е имало светилище и крепост (или римски град). Днес скалният масив и теренът на светилището са обхванати от млада гора. По спомени на местни жители по околните скали имало изрязани знаци и малко каменно корито в близост с храм-кладенеца. Кр.Миятиев (местен жител) съобщава на археолозите през 70-те за побити камъни "Русалимско гробище", които са били на разстояние 0,7 - 0,8 км. северозападно от храма-кладенец. Според описанията, това са били наредени в редица необработени каменни стълбове. Тези данни, макар и придобити от спомените на жителите на с.Гърло, заслужават внимание, защото набелязаните паметници могат да се приемат като отделни елементи от културата на нурагите, свързани са евентуално с култ към Луната и допълват характера на храм-кладенеца. Как се е стигнало до изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс именно при с.Гърло засега остава напълно неясен въпрос за съвременните историци и археолози. Дали преселници от културата на нурагите са пожелали да имат в новото си място на заселване свой храм или върнали се в родината си след дълга миграция местни обитатели, са довели строители, за да им изградят такова съоръжение поради някаква причина е много трудно да се каже.
При теренните проучвания през 70-те години екипът на проф. Митова-Джонова попада на материали, които може би принадлежат на аналогични светилища - при трънските села Бераинци, Долна Секирна, Долна Мелна, Парамун, и брезнишките села Ребро и Долни Романци.
Въпросът с проучването на скално-изсечените мегалитни светилища и свързаните с тях мегалитни обекти все още очаква своето проучване както на територията на Западна България, така и на свързаните с тази култура сакрални обекти на територия на страната.
Фактът че култовото съоръжение е почти изцяло запазено прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.
За популяризирането на храм-кладенеца през последните няколко години упорито се грижи инж. Любомир Цонев като един от инициаторите на проекта Балкански мегалити.
Архитектура на храма
Съоръжението е изградено в малка котловина, която е била осеяна с много извори още през праисторическите времена (пример за този факт е каптажът на около 60 метра североизточно от храма).
Панорама към хълма с храма (снимката е от отсрещния хълм, където е средновековната църква)
Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (dromos/δρόμος) с дължина 7 м., с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла зала (θολωτός), в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 м. Кръглата зала (tholos/θολωτός) има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е покрит с фалшив свод. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра таванът е най-дълбоко под земята. Зидът на купола се издига до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор („опейон").
Входното стълбище (променено при реставрацията), гледано отгоре.
(Снимка след разчистването през 2013 г.)
Ниша в стената на входа
Ниша в стената на входа
Особен интерес представлява строителната техника, застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип, като това е най-ранното им изграждане на Балканския полуостров и Европа. При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход: В горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при похлупаци на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена уникално - само със средствата на суха каменна зидария.
Стъпалата, такива, каквито са в днешния си вид, са неоснователно променени от реставраторите от Пернишкия музей и не отговарят на първоначално изградените в древността каменни стъпала, вкл. завоя от 90 градуса. На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите. Ширината на стъпалата е варирала между 23 и 56 см, а височината им - между 13 и 24 см. Западната част на толоса (пода във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.
На височина около 1.80 м в толоса вдясно от входа са издълбани 5 знака с височина 2.5-5 см, наподобяващи римските цифри V, V, V и VІ, вероятно с календарно-астрономическо приложение. Храмът е изследван от позициите на археоастрономията в студията "Методология на археоастрономическите изследвания" от Николай Дерменджиев, стр. 36-40.
Според проф.Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Древна Елада и в един сравнително ранен период – XIV- XII в.пр.Хр. – достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при село Гърло е най-близо до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче (вероятно!) е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.
Г-образна стена зад храма, подпираща свличането на хълма. Намира се отвъд стената на полуразрушеното днес защитно съоръжение. Никъде не се споменава дали тази стена е направена от археолозите или има по-древен произход.
Култовият градеж край село Гърло се разглежда и като част от проблема за произхода на куполните строежи в Тракия, който е твърде дискусионен и заплетен. Анализирайки куполните постройки в Микена, изграждани до към XIII в.пр.Хр., тези в Тесалия, разпространени до VII в., гробницитв в Етрурия и Кария, които се появяват когато тесалийските изчезват, още Богдан Филов предлага тракийските куполни сгради да се смятат за ренесанс на микенските в една по-късна епоха, когато общественото развитие диктувало нуждата от тях. Това мнение се потвърждава от откритието на храм-кладенеца, който е вкопан в естествен хълм. Не е изключено подобни градежи да бъдат открити в бъдеще, които да запълнят поне част от времето между XII и V в.пр.Хр. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че с куполовидно покритие са повечето от скалните гробници и е съвсем вероятно чрез съществуването им да е предаван споменът и да е запазен смисълът на микенската традиция, където куполът наподобява небесния свод и изграждането ми е свързано с микенската и тракийската представа за строежа на света.
Развалините от защитната конструкция над храма, за щастие премахнати преди да го разрушат, вместо опазят...
Категоризация, хронология, принадлежност
Според датировката на проф. Д-р Димитрина Митова-Джонова - XII в.пр.Хр. съоръжението е по-старо от мегалитните паметници (долмените), оцелели по нашите земи на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и всички подобни обекти на територията на Македония, Гърция и Турция.
Храм-кладенецът е археологически проучен - открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни - определящи същността на храма. Въз основа на тях и на обемноплановото му решение той намира пряка връзка с Протосардинската култура Нураги и с предноазиатската култова архитектура. Съоръжението е датирано от Къснобронзовата епоха и е синхронично на селището и светилището от върха Кула, които се намират на 100 метра над него. Засега това е единствения открит в България представител на културата нураги и представлява особен научен интерес. Може би към същия праисторически култов комплекс принадлежат и побитите камъни, известни като "Русалимските гробища" (вероятно в близост до съседното с.Билинци и манастира Св.Архангел Михаил), които са отстоели на 0,7-0,8 километра северозападно от храм-кладенеца, преди да бъдат извадени и унищожени. Според описанията това са наредени в редица необработени каменни стълбове, често съпровождащи културата нураги. При тях, както при иманярските изкопи, открити около култовото съоръжение, така и при изваждането им за употреба като строителен материал за строящият се асфалтов път наблизо не са намерени никакви археологически материали.
Подобни сакрални градежи, сродни на културата на нурагите са открити на:
- остров Хиос, Гърция
- Ел Ахуат, Израел
- светилището на Асклепий в гръцката северночерноморска колония Пантикапей (разположена на днешния Кримски полуостров) (вж. Приложението в края на статията!)
- руините на древния Картаген
- остров Сардиния (там култовите съоръжения от типа свещен кладенец са между 70 и 100)
Нурагите са мегалитни кули, разпространени и строени на остров Сардиния до края на II хил. пр.Хр., вкл. и до завладяването на острова от Рим. Днес са сравнително запазени и известни на учените около 7000—8000 нураги, като по оценки пр.н.е. са били между 20-30 хиляди. Срещат се основно в северозападната част на острова и в южната му централна част. В Сардиния мегалитните съобръжения изобилствали още в донурагическия период, като още в III хилядолетие пр.Хр. е имало развити култури (скалните гробници "Домове на вещиците" или Domus de Janas). В края на II хилядолетие пр.н.е. в резултат от нашествието на т.нар. морски народи на острова се разпространили знания за добиването и обработката на метали, поради което и започва замяната на старите богато украсени гробници със строителството на нураги. Древната традиция свързва тези преобразувания с миграцията на баларите от североизточна Иберия (Сердан), която била обитавана от сордони и керетани. Аналогични нурагически култури имало през бронзовата епоха и на Балеарските острови и Корсика.
Спорно е отнасянето на нурагическата култура към шарданите, които били морски народ. Носителите на нурагическата култура вероятно са били неиндоевропейски народ. Нурагическата култура просъществувала до миграцията на етруските от Мала Азия в този регион. Някои артефакти от нурагическата култура показват аналогии с Етруското изкуство и със сходни изделия от Източното Средиземноморие. Сходни на нурагите били торетата в Корсика, талайотите на Балеарските острови и сесиотите в Пантелерия. Според Масимо Палотино (специалист по праисторията на Сардиния и етрусколог), архитектурата на градежите, създадени от културата Нураги, е най-напредналата и усъвършенстваната от всички други, съществуващи в Западното Средиземноморие по време на Късната Бронзова епоха, включително и в сравнение с тази на древногръцките колонии, възникнали на остров Сардиния след VII пр.Хр. Към този момент съществуват 7000 запазени градежи на културата Нураги, като само няколко от тях са били археологически изследвани.
При работата си върху Протосардинската култура професор д-р Димитрина Митова-Джонова в научния си труд "Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр.Хр." застъпва тезата, че храм-кладенецът при с. Гърло е посветен на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на Шумерския Бог Енки. В своето пространно изследване проф. Митова-Джонова установява, че след миграциите на народи от азиатския дял на югозападна Евразия, предизвикани от селскостопанската и металургичната революция от неолита и бронзовата епоха о-в Сардиния прераства в емпория на източните цивилизации; Преднурагският Зикурат в Монте Д'Аккоди (о-в Сардиния) вероятно е падан за зикурата на Шумерския бог Нана в Ур от III хил.пр.Хр.; кулите нураги са жертвени олтари на бог Нана от III хил.пр.Хр. в Урук; култовите кладенци са синоним на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на бог Енки; бронзовата пластика е теократизирана история на западно-семитските монотеисти, чрез която бог Яхве изразява своята божественост; през VI - V в.пр.Хр. яхвистите я вписват в Юдейската Тора; през IV в.сл.Хр. тя е изписана при стенописите на Юдейската Синагога в Дура Европос на реката Ефрат; през IX - X в.сл.Хр. християните я включват в иконографския си регистър; през първите столетия на I хил.сл.Хр. жертвеният олтар на бог Нана с пет кули става канонизиран план на Яхвиската Синагога, Християнската Катедрала и на Мюсюлманската Джамия.
Проф.Васил Марков смята, че това архитектурно съоръжение трябва да се тълкува като светилище, особено, ако се съди по кладенеца във вътрешността и следите от култови обреди. Като архитектура според Марков обектът има добър паралел в градените куполни гробници в Древна Тракия. Професорът установява забележителна аналогия в структурно отношение с пещерата Драганчовица (край с. Гложене) където също има засводяване с отвор към небето и кладенец на дъното. Това според проф.Марков е още едно свидетелство за генеалогията на тракийските свети места и развитието им от скални към повтарящи ги, като архитектоника, архитектурни храмове.
Градежите, оставени от културата нураги, са датирани от официалната наука по различен начин. Храмът-кладенец от с. Гърло официално е датиран към ХIV в. пр.Хр., свещеният кладенец от Бaлао (о-в Сардиния) е датиран към IХ в. пр. Хр., а светилището от Пантикапей - към VІ-V в. пр.Хр. (този култов градеж се свързва и с култа към Асклепий, който е доста по-късен), докато храмът-кладенец от с.Гърло – с шумерския бог Енки, а свещеният кладенец от Балао (о-в Сардиния), както и останалите около 70 кладенеца от Сардиния са свързани с неизяснен религиозен култ, който безспорно е свързан с почитането и обожествяването на подпочвените води.
Археостраномическо проучване
Храм-кладенецът край с. Гърло е разгледан подробно от Николай Дерменджиев в научния труд "Методология на археостраномическите изследвания. Анализ на обекти от територията на България". Според Дерменджиев всички астрономически хипотези в това древно съоръжение са свързани с линтела - оригиналният завършек на тавана на дромоса, който е бил преместван по време на реставрацията на съоръжението.
Според наличната документация от НИПК през 1983 г. той е бил с 8,8 см. по-ниско от нивото, на което е закрепен (и циментиран) днес. Ширината на светлата проекция, хвърляна от линтела върху пода, при входа на толоса, е по-малка, отколкото ширината на самия вход (при пода). Ето защо, от двете страни на светлата проекция, са били наблюдавани два симетрични тъмни участъка с ширина около 4-5 см., които са позволявали точното центриране на светлата полоса в оста на съоръжението. Първоначалната хипотеза на Дерменджиев е, че линията на входа при толоса е служела за приемане на светлата проекция на равноденствието.
Оригиналната конфигурация на стълбите, е заличена безвъзвратно. Проф.Митова-Джонова отбелязва, че ширината на отделните стъпала, измерена по дължината на стълбището, се увеличавала постепенно, слизайки надолу към вътрешността на помещението. Според Дерменджиев този феномен е бил свързан с проследяването на времеви интервали със стойност "две седмици" (около 15 денонощия). Тези 15-дневки (на отместване), преминавайки от лятно към есенно равноденствие, увеличават хоризонталната си стъпка към вътрешността на съоръжението. И обратно – намаляват при движение от пролетно равноденствие към лятно. Това според Дерменджиев е астрономическата логика на постепенното разширяване на стъпалата в посока към вътрешността на съоръжението. (Ширината на стъпалата (по дължината на оста) е варирала между 23 и 56 см, а височината между 13 и 24 см. Според Митова-Джонова от комуникационна и практична гледна точка са наложени и различията в размерите на стъпалата, колкото по-навътре отвеждат, толкова повече увеличават ширината си и намаляват своята височина, което се възприема като неадекватно твърдение от Дерменджиев.)
Върху лицето на един от камъните, разположени на срещуположната на входа стена на толоса, е издълбана тънка линия. При по-внимателен оглед се вижда, че камъкът, на който тя принадлежи, е поставен в най-горната част на една своеобразна "колонка", изградена от плочести камъни, която изпъква добре в профила, на фона на правилния ход на хоризонталните каменни редове от зидарията. Това е едно нестандартно натрупване на вътрешното лице на стената (подобни не се виждат на други места). Според Дерменджиев основната причина за неговата поява е чисто астрономическа. Плочестите камъни от тази "вградена" структура, е трябвало да образуват серия от успоредни линейни контури, които да "улавят" светлата, хоризонтална проекция на линтела, по време на зимното слънцестоене, или на Луната по време на минимална лунна деклинация. Тази изкуствената линия според Дерменджиев е "маркер на зимното слънцестоене".
За голямо съжаление, линтелът не е открит непокътнат. Неговата масивна плоча и днес е наклонена навътре (горния, заден ръб), което показва вероятността, тя, при всяко поредно земетресение, да се е измествала навън от центъра на съоръжението. Това движение, обаче прави датировките все по-древни, тъй като намалява височината на хоризонта. Успоредно с това движение, в същата посока (на “одревняване”) е имало и пропадане на плочата (надолу). Според Дерменджиев, регистрираното положението на линтела по време на разкопките през 1983 г., е отразявало фаза от естественото разрушаване на паметника, при която този елемент е бил изнесен напред (навън) и едновременно с това пропаднал надолу. С колко и в каква посока, това остава неизвестно. Разместването на линтела компрометира напълно възможността за достоверна и прецизна астрономическа датировка на съоръжението.
Най-важните и близки паралели на съоръжението от с.Гърло се откриват в културата нураги на остров Сардиния. Там са регистрирани около 70 подземни храм-кладенци, от които 30 са добре запазени. Изграждането им е датирано в периода ХІІ–Х в.пр.Хр. Основните им архитектурни компоненти са подземен толос, в средата с кладенец, полупокрит дромос, каменна стълба в дромоса, която извежда на повърхността, и правоъгълно преддверие пред дромоса. Единични са случаите, когато дромосът и предверието са едновременно подземни, или когато е еднакво нивото на предверието и дромоса, или когато толосът е без отвор в кулминацията. Най-близкият паралел на съоръжението от с.Гърло е подземният кладенец от Балао (Сардиния).
В културата нураги долните половини от стълбищата на всички подземни кладенци са напълно унищожени. Най-често се предполага съвременна иманярска намеса, а по-рядко – "акт на вандализъм". Според Дерменджиев има закономерност при строителството на подобни съоръжения, която обяснява добре точно тази особеност на градежа. Стъпалата в тези съоръжения, или поне първите 6 (отдолу нагоре), които винаги са свързани със светлинни календарни ефекти, очевидно са били изработвани едва в самия край на строителните работи. Според българският учен логиката показва, че първо е бил фиксиран линтела (хоризонтално) върху стените на дромоса, след като е бил напасван спрямо бъдещите значими маркери на "светли проекции" в оста на съоръжението (равноденствия, зимно и лятно слънцестоене), които са били предварително отложени с (предварителни) гномонни измервания. Горната половина от стъпалата, които очевидно нямат директни астрономически валенции, защото попадат южно от маркера на лятното, са били фиксирани стабилно, още при масивния (груб) строеж. Долните 6 стъпала са били нагаждани с директни наблюдения, едва след завършването на градежа на цялата постройка. При това положение е нямало как тези стъпала да бъдат здраво закрепени и фиксирани устойчиво. Те не са били застъпени от стените на дромоса, били са изработвани от по-малки (плочести) камъни и тяхната конструкция е наподобявала "пълнеж". Очевидно е, че първите 6 стъпала, в храмовете-кладенци, са били най-лесно изменчивото място в тези съоръжения. Тези камъни са могли да бъдат преподреждани. Състоянието, в което се намират сега, вероятно е свързано или с последното (поредно) “календарно преустройство”, или (най-често) с етап от естественото разрушаване на обекта – свличане на камъни, иманярски инвазии, размествания и др.
"Храм кладенците" са били съоръжения, полезни във всяко едно отношение, защото са съчетавали две изключително ценни качества – достъп до питейна вода и календар, вграден по ефективен и ненатрапващ се начин, в сърцевината (“кухината”) на храма-водохранилище. Именно затова не са регистрирани опити за разрушаване на тези съоръжения (в Сардиния). Храмът при с. Гърло например, вероятно е съжителствувал, до времето на късната античност, с намиращата се непосредствено до него баня от римската епоха. Аналогично, съоръженията от Сардиния са запазени в по-голямата си част до днес, при това почти непокътнати.
Храмовете-кладенци на остров Сардиния и късносредновековния непълен сардински календар
През Средновековието на остров Сардиния бил използван един много странен “народен” календар, който няма аналог в света. Според този календар годината започвала на 1 септември и наброявала едва 7 слънчеви (юлиански) месеца. Седем месеца е изключително кратък период, дори за най-непретенциозния “непълен” календар. Друга особеност е началото на новата годината в първото число на месец септември. Това начало, против всякаква логика, е поставено в средата на периода от 7 месеца, а би трябвало да е в неговото начало.
Изследвайки тези особености Дерменджиев, стигна до следните заключения: този календар има продължителност от 7 месеца, с единствената цел да обгърне юлианските дати на лятното, есенното равноденствие и зимното. Това са датите 22.VI, 22.IХ и 23.ХII. Тези дати е следвало да попадат, доколкото местните жители са ги познавали, в познати “книжни”(юлиански) месеци. И ако например 23. IХ и 24. ХII са влизали естествено в първоначалната сметка на този календар, то за да попадне 22. VI (лятното) в списъка на неговите месеци, било е необходимо да се включи, по принуда, и месец юни. Т.е., вместо 6 “книжни” (юлиански) месеца, календара е обхванал 7 такива. Следователно, този 7-месечен сардински календар се явява реликт от един друг, също толкова странен, 6-месечен (слънчев) календар, кодиран като “път на светлината”, от най-външната към най-дълбоката вътрешност на храмовете-кладенци. Шест месеца е времето на едно пълно преминаване на светлата проекция, от юг на север, по дължината на един храм-кладенец (от лятно до зимно слънцестоене). Затова е естествено допускането, че формирането на този календар е пряко следствие от употребата на храмовете-кладенци в регулацията на древно-сардинския слънчев календар.
Интересен факт, е че храм-кладенците от Сардиния (най-вероятно и съоръжението при с. Гърло) са свързани с датата на римските "Фонтиналии" (13.Х). Това е празник на есенното покачване на нивото на подземните води. Приблизително по същото време в Гърло светлата полоса е достигала (при прехода от лято към зима) до южния ръб на кладенеца, осветявайки, за пръв път през годината, части от неговата вътрешност. Последният слънчев лъч, по обратния път, е напускал вътрешността на кладенеца около 23. II – дата свързана отново с характерен римски празник – "Терминалиите". Този празник има отношение към интеркалациите в римския календар, защото в дните след него, при възникването на (календарна) нужда, били унищожавани пакетите Марцедоний (с продължителност от 22 или 23 денонощия).
Алтернативни теории
Според арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов устройството и начинът на действие на кладенеца е аналогично на съвременните рефлекторни телескопи, използвани за научните наблюдения във съвременните обсерватории. Според тях древните обитатели на местността, в която е изградено съоръжението, са наблюдавали небесните тела, които са се виждали през „небесния отвор” (на купола на кладенеца) в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор според Василева и Димов е имало параболично метално огледало изработено от мед, сребро или злато. (Съществувала е възможност огледалото да е било залято с вода.) Наблюдаваните небесни обекти са се е отразявали в огледалото, а на пръстенообразната площадка, в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания. От тази площадка древните удобно са правили своите наблюдения. На нея са били разположени съответните измервателни уреди за измерване на положението на звездите, като тяхното движение по небесния свод е било следено във всеки един сезон от годината. Това най-вероятно е ставало нощем, при ясно небе, така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина необходима за астрономическите измервания е прониквала само от „небесния отвор” над гърлото на кладенеца т.е. над „телескопичната тръба” и се е отразявала в рефлекторното огледало.
Според Василева и Димов мегалитното съоръжение е служило за: измерване на продължителността на астрономическата година, следене на годишните сезони и за поддръжка на календара от древните астрономи. Тези наблюдения са били от жизнено важно значение за древната култура, населявала тези земи. Вероятно това са били племена занимаващи се със земеделие. Единственият знак, който древните са оставили, това е знакът вляво от входа на мегалитното съоръжение. Трудно е да се прогнозира какво е значението на този символ и дали е част от древна азбука.
Предположението кладенецът да е бил телескоп е само хипотеза, изказана от арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов. Но трябва да отбележим, че устройството на съвременните рефлекторни телескопи е доста подобно.
Те имат предимство пред другите телескопи които използват оптични лещи. Рефлекторните телескопи са с просто устройство и сравнително лесни за изработка. Главните части на тези телескопи са тубуса (корпуса) и рефлекторното огледало което е на дъното на тубуса. Огледалото е със сферична или параболична форма, то събира светлината проникнала от отворената част и я отразява, като я концентрира във вторичното огледало. Вторичното огледало изпраща изображението в окуляр за наблюдение или в оптичната система на снимачна камера за снимки. Най-важната част на тези телескопи е огледалото. Колкото по-голямо е огледалото, толкова повече светлина може да отразява и да прониква по-дълбоко в необятния космос. Съвременните рефлекторни телескопи имат огледала с диаметър над 10 м.
В своя последен научен труд проф. Джонова "Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр.Хр." защитава теорията, че има връзка между протосардинската култура нураги, яхвизма и християнството. Нейното заключение е, че общото между културата нураги и шумероакадските предно-азиатски религии е било засвидетелствувано и от протосардинската пластика, в която най-широко е бил застъпен шлемът с рога. С такива шлемове през II-I хил. пр. н. е. са изобразявани боговете Ан, Енлил и Енки от религията на шумероакадите. Рогът е бил най-същественият атрибут и в цялата култура на Междуречието и в Предна Азия. Там не само боговете, но и свещенослужителите и светският персонаж от висшата класа носят шлем дори с няколко чифта рога. Цялостната иконографска връзка обаче между протосардинската пластика и религията на шумероакадите най-ясно е изявена при изображенията от цилиндричните печати. И докато при протосардинската пластика изображението на бога изобщо е липсвало, при сцените от шумероакадските печати то е заемало централно място. Затова може би точно чрез тях са маркирани едни от пътищата на предноазиатските преселници към Западното Средиземноморие.
Според Николай Дерменджиев най-трудно обяснимия факт в паметника при Гърло, е технологията на градеж на толоса – в истински свод. Този метод се появява значително по-късно от предполагаемата дата на строеж - късната Бронзова епоха. Това, заедно с наличието на издълбаните римски цифри (V и VI)в близост до входа в толоса и евентуалното късно засипване на съоръжението (през късната Античност), разколебава значително идеята за ранна датировка. За съжаление, разкопките на проф. Митова-Джонова не са оставили нито един по-сигурен репер за датиране на този уникален обект. Дерменджиев подчертава, че храм-кладенецът при с.Гърло стои изолиран и самотен, в самия център на Балканския полуостров, без близки паралели. Разположен е в карстов район, където няма дефицити от вода, и в този смисъл култът към водата едва ли е бил особен приоритет за племената в района, що се отнася до автохтонното население, което без съмнение е било тракийско. Специалната загриженост – да се изгради храм върху карстов извор, по един явно вече добре "отработен" и “канонизиран”, проект, е индикация за присъствието на етнически чужд елемент сред траките. Няма как този паметник да се характеризира като “тракийска гробница”, защото е напълно изключено какъвто и да е човешки труп да бъде поставен в контакт със “свещената вода”. Земите на сегашния Пернишки окръг са били богати на медни и оловни руди в древността и античността. Редица средновековни и антични извори показват, че в Западна България и Македония е имало етнически инфилтрации на специализирано население от металурзи. (Гали-металурзи от Норикум са работели в стадиалните рудници по р. Искър над Самоков през римската епоха и късната античност. Чехи, сакси и др. се трудели по различно време в Етрополско, Софийско, Кратовско, Трънско и Мървашко.) Пример в това отношение е и името на трънското село Ерул, вероятно произлизащо от херулите.
Рударският тип население формира свой особен начин на живот, който е тясно свързан със строителството, често подземно. Съоръженията в култура нураги също са дело на един такъв "етнос от металурзи", понеже о-в Сардиния е изключително богат на метали (там са открити стотици вотивни култови фигурки, вероятно свързани със сюжети от Стария завет). Според Дерменджиев, паметникът при с. Гърло може да се характеризира най-общо като дело на чужд етнически инфилтрат. По-точно - на население, специализирано в металургията. То очевидно не се е задържало дълго време в тези земи, защото особената му храмова традиция не е получила развитие. Но в самото начало на престоя си това население е изпитвало нужда, вероятно по чисто религиозни причини (като например опазване от чуждото тракийско обкръжение), да направи свой "храм на водата", според своите правила и традиции. Към това може да се добави, че строителите са въплътили в новия храм не само своите архитектурни "канони" (сред които и истинския свод), но и своите календарни традиции. Последното е важно, особено за едно население, тръгнало по пътя на компактната професионална емиграция. Такова население трудно се поддава на акултурация, защото живее винаги изолирано и като правило има по-висок стандарт на живот. Традициите на такова население се спазват най-добре и най-дълго при наличието на собствен календар. В рамките на една твърде обща хипотеза, Дерменджиев отбелязва, че е възможно коментираният етнически инфилтрат да е бил от келтски произход. Сердите – късен етноним от Тракия, вероятно са били част от едно по-голямо келтско племе, разпиляно при преселението, чиито останки са сардеите в Добруджа и сардеатите в Далмация. В родната историография е изказано мнението, че името Дунакс, на Рила планина, е келтско. (В надпис на войник от VIII-ми легион в Карнуциум (провинция Горна Панония), Д. Дечев открива местното име Dinace (Dinax), посочено като родно място на лице, носещо келтското име Могециус. Войниците от този легион били рекрутирани в Тракия. Всичко това, кара Дечев да изкаже предположението, че в областта на Рила, покрай траките са живеели и келтски анклави. Дали именно на последните не се дължи самото название на планината – Дунакс, където галското du-nos е равностойно на "високо място"?
Опазване и консервация
Статутът на древното съоръжение като уникален за територията на България археологически обект е неясен. Според уеб сайта на община Брезник, храм-кладенецът се ползва със статут на паметник с национално значение, въпреки че на уеб сайта на Националния институт за недвижимо културно наследство липсват данни за този обект.
В момента паметникът се "стопанисва" от Oбщина Брезник и Регионалния исторически музей в гр. Перник.
В процеса на експонирането му през 80-те години на ХХ в. специалистите от Института за паметниците на културата провеждат реставрация, която за съжаление се намесва чувствително в архитектурата на обекта и нарушава автентичността на градежа. Внесени са поне две значителни промени в оригиналния градеж:
- Горният край на стълбището, в откритата му част е бил доизграден за удобство на посетителите завой на 90 градуса, който да изведе оригиналното стълбище от дълбочина 1.5 метра до нивото на околния терен. (Такъв завой изобщо липсва в оригиналното стълбище, т.е. завоят не е автентичен.)
- Отворът на купола е значително разширен спрямо оригинала (според проф. Джонова оригиналният отвор вероятно е бил колкото диаметъра на кладенеца, т.е. 1-1.5 м., докато реставраторите са си позволили да го разширят до диаметър над 2 м.). Липсват детайлни данни за нанесените от реставраторите корекции в градежа.
Малко известен факт е, че в оригиналния си вид куполът на древният паметник е бил затворен изцяло отгоре и така е бил запазен до 1980 г. Впоследствие иманяри са премахнали покривен слой с дебелина около 1 м., при което е бил разкрит отвор с диаметър около 1 м., който е бил разширен по-късно от реставраторите до 2,5 м. Според проф. Митова-Джонова в оригиналния храм не е прониквала дневна светлина. Отмествайки тази плоча през отвора иманярите са проникнали в храма в търсене на злато.
Много притеснителен е фактът, че иманярите са премахнали и един камък от основата на зида точно там, на ъгъла, където стълбището свършва и преминава в куполната цилиндрична зала. Поради тази причина постепенно се е деформирало цялото съоръжение - погледнат отвътре навън, някога симетричният коридор сега е деформиран. По същата причина се е пропукала и захлупващата плоча от арката над стълбището точно на границата между коридора-стълбище и залата.
От 1989 година археологическият обект е изоставен без грижа от компетентните власти и институции. Навесът, изграден преди време над древното съоръжение, за да го предпазва от атмосферните влияния, рухва през 2008 година. Мястото не се популяризира. Пътят до него не е маркиран със специфичната за историческите паметници кафява табела. Обектът не се охранява, което допринася много за разрушаването му от недобросъвестни посетители. Храм-кладенецът не се поддържа и обраства с паразитна растителност. (Ако се допусне в процепите между скалните блокчета да израстнат цели дръвчета, това би било причина за напукване на сухата зидария.) Липсват табели с разяснителна информация за посетителите. (Едно от посещенията на екип на Мистичен Пътешественик през 2013 г. бе посветено изцяло на разчистване на храма от растителността, с която бе обрасъл!).
Според електронното издание на областния всекидневник "Градски вестник" древното съоръжение е под егидата на ЮНЕСКО, но никъде в регистрите на организацията това не е отбелязано. Инж. Любомир Цонев споменава в една от публикациите си за храм-кладенеца, че при откриването му е съществувало намерение обектът да бъде предложен за вписване в регистъра на Световно културно наследство на ЮНЕСКО, но тези планове са били изоставени, или по-скоро от ЮНЕСКО са отказали да го впишат заради твърде съществените промени в оригиналния му вид.
Според друго електронно издание - "Перник Днес" към историческия обект е бил проявен интерес от Провинция Нуоро, Сардиния, Италия през януари 2008 година, като официални лица са изразили готовност да помогнат за спасяването на култовото съоръжение. Първоначалният план е бил община Перник да подготви съвместни проекти с община Озерей, провинция Нуоро, с които да кандидатства за финансиране от европейските фондове за защита и консервация на съоръжението. Единодействието е в рамките на подписани договор за сътрудничество между двата града. Към 2014 година няма данни за съществуването на гореспоменатия проект между двете общини, нито за предприети стъпки по осъществяването на това сътрудничество.
През м. април 2012 г. група от астроархеолози, геофизици, и учени от БАН от още няколко области, правят опис на храм-кладенеца, за да се допълни експертното становище за разгадаване на предназначението му. За съжаление визитата на учените с нищо не съдейства за защитаването на това уникално праисторическо съоръжение.
През същата 2012 г. клуб "Ленд Ровър и приятели- България" съвместно с проект "Балкански мегалити" и портал "Нашето отечество България" провежда еднодневна експедиция за прочистване на пътя към археологическия обект, като премахва гъстата паразитна растителност, която пречи на достъпа до съоръжението.
Към лятото на 2013 г., състоянието на уникалния археологически обект е лошо. Непрекъснато е посещаван от иманяри, които го разрушават в опитите си да намерят ценни артефакти. Нееднократно различни медии сигнализират, че безотговорните търсачи на богатства развалят уникалния градеж, за да търсят злато зад камъните. За съжаление, подобни недобросъвестни лица очевидно не знаят, че в близост до всички мегалитни градежи от подобен род никога не са били заравяни каквито и да е ценни артефакти или злато.
Съществува спешна нужда от възстановяване на разрушения и премахнат навес, укрепване и консервиране на археологическия обект. За да бъде защитено това уникално съоръжение, също така е необходимо да бъдат разгледани възможностите за предпазването му от иманярските набези и осигуряването на обезопасяването му в това отношение, още повече като се имат предвид непрекъснатите иманярски набези и крепостта Кула на върха над храма, продължаващи и през 2014 г.
Желателно е Община Брезник да предприеме мерки за включването на обекта към списъка с регистрирани културни ценности (чл. 64, ал.1,3 от Закона за културното наследство). Въпреки, че статутът на храм-кладенеца е неясен, той спада към категорията на недвижимите културни ценности. Моментното състояние на паметника застрашава неговата цялост. РИМ-Перник, както и община Брезник трябва да вземат мерки по неговото укрепване, реставриране и опазване (чл. 72, ал. 2). Разчистването на останките от по-рано изграденият навес и изграждането на ново защитно съоръжение, ще предотврати по нататъшното разрушаване и увреждане на самият паметник. Финансирането на нови разкопки, както на територията на храма така и в околностите му, би спомогнало за добиване на повече информация за местността. След цялостното проучването на териториите около местностите Кула, Пустото гърло и Старо Гърло, може да бъде създаден археологически резерват, с оглед на недвижимите културно-исторически обекти, открити на територията на трите местности - средновековен християнски некропол, древни светилища, свързани със соларния култ, римска баня, тракийска и късноантична крепост, ранносредновековна църква.
За да бъдат предотвратени иманярски набези, трябва да бъде създадена инфраструктура и назначена постоянна охрана, както и служители, отговарящи за стопанисването на обекта и видео наблюдение.
Според непроверени източници през последните няколко години някой анонимно е предлагал археологическият паметник да бъде заровен с пръст, като по този начин да бъде предпазен от иманярски набези.
Въпреки своята уникалност, храм-кладенецът все още е сравнително неизвестен както в България, така и извън пределите на страната. Освен действия в насока подобряване състоянието на археологическия обект, липсват, каквито и да е опити за популяризиране на съоръжението, като обект на културно-исторически туризъм. Лошата инфраструктура затруднява достъпа до местността Пусто Гърло. Черният път, водещ до съоръжението, минава през територията на микроязовир Красава, която е вододайна зона и съответно достъпът за външни лица е забранен, макар и тази забрана да не се спазва. През пролетния и есенния сезон местността е популярна сред ловните дружини и достъпът за туристи би могъл да е опасен.
Има алтернативен горски път, който изкачва хълма, преминава непосредствено край светилището и крепостта и се спуска директно до храма, но той не се поддържа в добро състояние и е доста обиколен. Въпреки това може да бъде ползван като туристически маршрут.
Въпреки, че датировката на обекта не е особено точна, не може да се отрече, че на територията на България няма обект с подобна архитектура. По план и градеж, разгледаният обект се доближава много до куполните гробници, изградени от древните траки, но въпреки това липсва всякаква връзка с подобни градежи на територията на Балканския полуостров. Извършването на системно проучване в местността би дало повече сведения за предназначението на храм-кладенеца, както и за свързаността му с други култови съоръжения от региона.
Обекти в непосредствена близост до храма
Град-крепост Кула на хълма над храма.
В местността Кула, в близост до м. Пусто гърло, през 80-те години на ХХ в. археолозите са открили единични фрагменти от праисторическа керамика. Между дебелостенната, сивочерна, груба керамика има фрагменти от широко отворени купи, декорирани с изрязани орнаменти, запълнени с бяла пастозна материя. Въз основа на декоративните мотиви и инкрустрационната декоративна техника, тези фрагменти са датирани към Къснобронзовата епоха. Сега, цялото селище е залесено, като малка незалесена площ има около скалите. Обхватът на праисторическото селище е трудно определим. То е било изградено над храм-кладенеца от същата епоха и без съмнение е било свързано с него. Тези данни, както и внушаващите скални масиви от местността Кула, несъмнено са свързани със соларния култ и дават основание на проф.Митова-Джонова и екипа й да допуснат, че на околните върхове и възвишения е имало светилища и че селището е било свързано с култовите места - от скалните масиви до подножието, където е разположен храм-кладенецът.
Скално светилище на територията на крепостта Кула
Светилището обхваща най-високата скалиста част на върха Кула, непосредствено над крепостта и близо до горския път (на запад). Светилището и крепостта са изградени синхронично на Подземния куполен храм, който е в подножието им. Днес скалният масив и теренът на светилището са обхванати от млада гора. Иманярски изкопи има както из цялата крепост, така и непосредствено на върха в района на светилището.
Светилището, крепостта Кале, Подземният куполен храм и развалините на средновековната черква са проучвани от Димитрина Митова-Джонова и описани в значимото й изследване "Археологическите паметници в Пернишки окръг".
Римска баня непосредствено под храма
При проведени археологически разкопки през 1972 г. на праисторическия храм-кладенец е разкрита и масивна римска баня, която се намира на около 70 метра от храма. С оглед на по-добрата консервация на обекта археолозите разкриват само вътрешното пространство на сградата. Обемноплановото решение на банята е подчинено на основните принципи на римската архитектура. Тя се състои от четири помещения, свързани едно с друго. Сградата е изградена изцяло от ломен камък и хоросанова спойка. Това е първата римска баня, открита в България, при строежа на която са открити глинени тръбички, употребени за сводовата конструкция. За съжаление, уникалният археологически обект също е изоставен без грижа от съответните институции.
Ранносредновековна църква на хълма срещу храма, над язовира
В м. Църквище в Пусто гърло (където е и Подземният куполен храм), на билото на възвишението северно от крепостта Кула и непосредствено до телената ограда около язовира над терена има останки от стени на голяма сграда, ориентирана с надлъжната си ос на И-З, изградена от ломен камък с хоросан.
Днес теренът, зает от сградата, е затревен и стените са обхванати от гъсти храсти.
Според очертанията това са останки от голяма църква с дължина ок. 25 м и ширина ок. 13 м. Разчитат се ясно и удължената апсида, и отделеният притвор на запад.
Днес църквата не е свързана с оброк и за нея не се знае нищо. Вероятно е раннохристиянска и е свързана с крепостта.
Средновековно гробище в края на махала Старо Гърло
Предполагаемо скално светилище на Слънцето над гробището.
Други свързани археологически обекти
Много факти трябва да бъдат проучени за религията на най-раните обитатели на Пернишки окръг от епохата на Неолита. Теренните проучвания от 70-те години, проведени от проф. Димитрина Митова-Джонова, откриват безценни артефакти и обекти от голямо значение за развитието на културата на първите обитатели на района. Най-ранните паметници, пряко свързани с религията и сакралните ритуали, са скалните култови инсигнии при селата Бераинци, Долна Секирна, Долна Мелна, Парамун, Долни Романци, гр. Брезник.
Засега подземният куполен храм-кладенец край с.Гърло е единственият археологически проучван паметник, свързан с ранната праисторическа религия на първите заселници в пределите на Западна България.
По-подробна информация за култовите обекти в Трънския край можете да намерите тук:
Светилища, гробници, крепости в Трънския край
Ето и кратко резюме на откритите в близост култови съоръжения, които безспорно са свързани със периода, в който е бил изграден и е функционирал храм-кладенецът:
- Мегалитно култово съоръжениe (м.Чуряк, гр.Брезник)
На източния склон на Брезнишко Бърдо, под бившия пионерски лагер върху скалния масив, обърнат към изгрева на слънцето, сега обхванат от гора, са изрязани каменни кръгове с диаметър 0.80-0.85 м. и височина 0.30-0.35 м. Днес от тях са запазени добре около десет на брой такива барабана. В подножието на скалата има паднал фрагмент от един такъв барабан, пречупен на две. Въпросът за предназначението на тези каменни съоръжения засега, единствено въз основа на теренни проучвания, остава неизяснен с категоричност.
Направеният петрографски анализ на скалата изключва употребата на барабаните за воденични колела или за точила. Трудно могат да бъдат свързани и със строителството в този район, където липсват монументални градежи. Като хипотеза можем да поставим интерпретирането им като култови съоръжения, свързани със соларния култ. Каменните съоръжения са в близост до мегалитния храм-кладенец край с. Гърло, светилището от с. Парамун и големите религиозни християнски комплекси от Брезнишко Бърдо, а религиозния синкретизъм не се изразява само в иконография и архитектура, но и в местностите - свещените места винаги са почитани и при всички периоди над тях се изгражда култово съоръжение.
Актуални снимки от слънчевото скално светилище!
- Праисторическо светилище (връх Чуката, с. Парамун, Трънско)
Светилището е проучвано от екип на Мистичен Пътешественик преди няколко години. Намира на около 0,5 км. северозападно от с. Парамун, на скалистия връх от северозападния Парамунски дял от планината Стража. Скалният масив от най-високата част на Чука, заедно с прилежащия му терен в западна посока, е ограден от широк зид, който в момента се очертава като вал, обхванат от храсти. Този зид е изграден от необработен камък без спойка и обхваща площ с елипсовиден план и големина около 700-800 кв.м. Източната част на оградената площ е чувствително по-висока. Там вероятно е имало постройка, която в последствие е била разрушена. Днес на терена не се намират никакви археологически материали. В миналото местните хора съобщават, че са намирали груба, сивочерна, дебелостенна керамика и монети. Малките размери на оградената площ, строителната техника, скалният масив включен в нея, както и местонахождението дават основание това архитектурно съоръжение да се отнесе към праисторическата епоха - края на Бронзовата, началото на Халщатската епоха и да се свърже по всяка вероятност с култа към слънцето и скалата. Археологическите данни, както и местоположението на това архитектурно съоръжение дават основание то да бъде свързано със соларния култ, отколкото с военно отбранителното дело, макар че и последната връзка е възможна, имайки предвид непосредствената близост на останките от крепостта Градище на връх Кръста.
- Праисторическо светилище (м.Мала Гарваница, в Лешниковската планина между селата Ярловци, Бераинци и Радово, Община Трън)
В този район е имало вероятно поне две светилища, изследвани от Мистичен Пътешественик неколкократно през последните години.
По-забележимото е Мала Гарваница, на около 1.6 километра източно от с. Ярловци. На западния откос на няколкометрова скала е изрязан диск с диаметър 0,80 м. На терена под скалния масив в миналото са разкривани керамични съдове от сивочерна и кафява глина с пластична украса. Едни от тях били пълни с пепел. Изрязаният диск дава основание на археолозите да го свържат с култа към Слънцето и да предположат, че на това място е имало светилище, което е било свързано със подобните му култови съоръжения на територията на Западна България. Наблизо (на 380 м югозападно) е и връх Голяма Гарваница, също вероятно древно скално светилище, дълги години използван като каменна кариера. Днес дебел пласт от каменен трошляк покрива целия терен.
В близост до тези светилища в местността Плоча има останки от друго праисторическо култово съоръжение. На платото, заето от големи каменни плочи, на около километър северозападна от соларния диск в Мала Гарваница (безспорно принадлежаща към същата епоха и свързана със същия култ) е издълбана паничка с диаметър 0,30 м. Археологически материали около паничката липсват, но близкото й местоположение до Мала Гарваница безспорно свидетелства за връзка между двете съоръжения, които са свързани със соларния култ. Тук е съществувало мегалитно съоръжение, което е представлявало мегалитен валун с височина 2 m., коейто е бил унищожен от иманяри още преди 9 септември 1944 година.
Античен кладенец (с.Долни Романци, Община Брезник)
В западния скат на хълма Чуката в с. Долни Романци се намира античен кладенец, сега запълнен с пръст и камъни и обрасъл в паразитна растителност. Съоръжението е изграденo от камък и има неправилна елипсовидна форма. Местното население помни кладенеца от столетия. Старите хора от селото знаят от техните родители, че кладенецът е много стар, че вода от него никога не е ползвана и че някога е ползван за изхвърляне на животински трупове. Незначителните части, които се виждат от неговия кант при сегашното му състояние, дават основание на екипа на проф. Митова-Джонова (когато е регистриран през 70-те години на ХХ век), да го отнесе към Античността, но датировката и принадлежността на съоръжението към дадена историческа епоха все още са под въпрос. По всяка вероятност кладенецът е свързан с някакво светилище, почитано още от по-древни времена, което е маркирано днес със оброчен Християнски кръст. На терена при Чуката могат да се намерят и фрагменти от антична керамика. В близост до кладенеца през 70-те години са разкрити основите на праисторическо селище. В пръстта са намерени фрагменти от праисторическа, дебелостенна керамика със сивочерен цвят и бойни каменни топки. Тези материали са намерени в близост до стена, която има характер на мегалитен градеж.
- Култово съоръжение "Паниче" (с.Долна Мелна, Община Радомир)
В местността Прибой, на около 4.5 км югозападно от с- Долна Мелна, вляво от пътя за с. Шипковица и в непосредствена близост до извор, който блика от дънера на стар бук, се намира голям камък, в който е издълбана малка паничка, с диам. 0.25 м. и дълбочина 0.15 м. Водата тече през камъка, напълва паничката и прелива през нея. Паничката се знае от местното население от незапомнени времена по предание. Тя намира близка аналогия при праисторическите култови панички по скалните масиви, свързани с неизяснен прастар култ (подобна на описаната край с.Берайници).
- Праисторическо мегалитно светилище (връх Св.Петър, с.Горна Секирна, Община Брезник)
Скалният връх Св.Петър е ограден от крепостна стена с приблизителна дебелина 2 м. без хоросанова спойка. Оградената площ има кръгъл неправилен план с максимална ширина около 100 м. Днес стените са обрасли с храсти и треви и се очертават на терена като лек вал. Местоположението и археологическите материали, открити от археолозите при проучването на това архитектурно съоръжение на връх Св.Петър, дават основание древният градеж да бъде разглеждан като култово, отколкото като фортификационно съоръжение от средата на I хил. пр. Хр. и да бъде сързан със култа към Слънцето. Днешният оброк Св.Петър от тази местност е далечна реминисценция на праисторическото езическо светилище.
Пътеводител до храма
До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън. На около 4 км. от Брезник вдясно от пътя е отбивката за с. Гърло. На разклона има табели за с.Гърло и с. Видрица. До с.Гърло има асфалтов път, който стига до центъра на селото, където излиза на широк триъгълен площад. През десния изход на триъгълния площад се продължава по стар асфалтов път в посока север. Пътят минава край петнадесетина къщи, подминава църквата Св. Иван Рилски и стига до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е покрит с чакълена настилка. Минава се през махала Старо Гърло, където от двете страни на селския път има разположени около десет къщи. След махалата започва черен път, който след около 2 км. води до стената на микроязовир "Красава". Веднага след последната къща от дясната страна на черния път се забелязват масивните християнски надгробни паметници на средновековно гробище.
По черния път се стига до разклон, който надясно води до бариерата пред стената на Микроязовир Красава.
Направо и след това вдясно има пътека (понякога обрасла и трудно забележима), която постепенно изкачва хълма в посока изток-североизток, достига до каптаж (над язовирната стена), спуска се под скалите и завива в посока северо-запад, като върви покрай телената ограда на вододайната зона. След около 250-260 метра достига до каптажа, завива вляво на югозапад, навлиза в горичката и след около 70 метра достига до храма.
Съставителство: Мистичен пътешественик, по материали от интернет и лични проучвания.
Фотографиите са на Мистичен пътешественик.
Facebook общност, свързана с храма Гърло
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХРАМА ГЪРЛО:
Материали от Facebook групата Мистичен Пътешественик, свързани с нурагите, сардите, храма Гърло и... още нещо:)
https://www.facebook.com/groups/mystictraveller/524346227603097/
http://www.sardegnacultura.it/documenti/7_26_20060401123725.pdf
Ето и най-близкият сардински еквивалент на храма Гърло - свещеният кладенец до Баллао (Pozzo Sacro di Funtana Coberta)
http://www.sardegnacultura.it/j/v/253?s=24785&v=2&c=2488&c1=2123&t=1
Интересно паралелно изследване на нашия храм-кладенец Гърло и сходния с него сардинския край Баллао.
https://www.facebook.com/groups/mystictraveller/580039802033739/
http://www.fastionline.org/docs/FOLDER-it-2008-120.pdf
Актуални снимки от новите иманярски "разкупки" на Кула има тук:
Едно пътуване до храма и неговото разчистване
Голям брой снимки на храма и околностите му има в групата Мистичен Пътешественик във Facebook:
Храмът при разчистването 2013 г.
Голям брой снимки на различни мегалитни обекти в Сардиния, посетени и заснети през 2013 г. (нураги, некрополи, гробници на "гиганти", "домове на вещици", свещени кладенци) има в личните албуми на Димитър Тонин във Facebook:
Сардиния 2013 - 01 Su Nuraxi di Barumini
Сардиния 2013 - 02 Area archeologica di Santa Cristina
Сардиния 2013 - 03 Nuraghe Losa
Сардиния 2013 - 04 Parco Archeologico di Iloi
Сардиния 2013 - 05 Nuraghe Orolo
Сардиния 2013 - 06 Nuraghe Santa Sabina
Сардиния 2013 - 07 Nuraghe Santu Antine
Sardegna 2013 - 09 La Necropoli di Anghelo Ruju
Сардиния 2013 - 10 Monte Daccodi
Сардиния 2013 - 11 La Domus dell'Elefante
Сардиния 2013 - 12 La Necropoli di Li Muri
Сардиния 2013 - 13 La Tomba di Li Lolghi
Сардиния 2013 - 14 Nuraghe Prisgiona
Сардиния 2013 - 15 Tomba di Giganti Coddu Vecchio
Едно от уникалните творения на древните сарди и последният значим обект в нашето сардинско пътешествие - Храмът на Водата Су Темпиезу:
Сардиния 2013 - 18 Su Tempiesu
Светилището-кладенец на Асклепий в Пантикапей
Сред лозята, нивите и пасищата северно и североизточно от Пантикапей се намирало извънградското светилище на Асклепий. Неговите следи се забелязват в северните покрайнини на селището Аджимушкай, където и до днес се е запазил кладенец с особена форма, с подземна наклонена галерия (със 30 стъпала, изсечени в скалата), по чиито стъпала се слиза до водоизточника, очевидно смятан за лечебен. Недалеч от кладенеца е намерена мраморна плоча с надпис, в който се споменава светилището на Асклепий. Около кладенеца при различни стопански дейности са откривани сгради.
Това е най-древният запазен кладенец на територията на съвременния п-в Керч, построен (предположение?) по времето на Боспорското царство (VІ-V в.п р.н.е.). Минералните води на Керченския полуостров били използовани еще от населението на Боспорското царство. Благодарение на откритите надписи и археологическите раскопки е установлено, че през II век в района на Темир-гора е функционирала лечебница, а на северния край на Аджимушкай още от I век жителите на Пантикапей са пиели вода от лечебния извор. Той действа и до днес и се ползва със слава.
Още няколко актуални снимки на кладенеца:
На този етап не може да се каже със сигурност, че кладенецът е създаден през късната елинистична епоха. Много е възможно да е доста по-древен и векове след създаването си да е превърнат в светилище на Асклепий и използван както в Боспорското царство, така и до днес.
Архив на събитията на групата Мистичен Пътешественик:
Мистично пътешествие Странджа 2014
Светилища, храмове, гробници, крепости в Софийска област
Светилища, гробници, крепости в Трънския край
Крепост-светилище Душинци (Големи връх, Ерулска планина)
Трако-римско скално светилище Гарван камък
Светилище на Асклепий Лименос край Сливница
Тракийски крепости, светилища и вкаменелости из Западния Балкан
Още за нас:
Издателство Шамбала
