Мистичната Странджа
Места на Силата, долмени, светилища, гробници, параклиси, пещери, водопади...
Един проект на Мистичен Пътешественик
В тази статия ви предлагаме детайлно изложение на многобройните Места на Силата в една от най-мистичните български планини Странджа. Всеки обект е представен с наименование, координати, описание и авторски снимков материал.
Проучванията са правени на място близо 10 години, всеки обект е посетен и огледан лично.
Уникалният за Странджа Хероон Мишкова нива
ПРИМОРСКО
Тракийски култов комплекс Бегликташ
Едно от значимите разкрития, хвърлящо светлина върху духовния свят на древните траки, е направено през 2003г. на 5-6 км северно от гр.Приморско, в района на бившата резиденция „Перла”. Насред гъста широколистна гора, в близост до руините на древния град Ранули, се намира светилището Беглик Таш. До него се стига по пътя, минаващ покрай Аквапарка и Конната база в Приморско. Ориентировъчна табела насочва към черен път през гората, подходящ за високопроходими автомобили. След не повече от километър ще се озовете до най-древното тракийско светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморието, датирано от 14 в.пр.Хр. и функционирало до 4 в.сл.Хр.
Беглик Таш представлява мегалитен комплекс с централна каменна площадка, около която са разположени няколко групи от камъни с различни приложения. Общата площ на светилището е 6 дка. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога на слънцето и този към Богинята майка. Същевременно с функцията си на храм, то е било и календар, и часовник, за което говорят специфични „стъпки”, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.
Тронът
Провиралото
Долменът
"Часовникът"
Проходът към "отвъдния свят"
Свещената спалня
Крепост Ранули (Вълчаново кале)
В някои италиански морски карти от края на XIV в. и началото на XV в. на юг от Созопол е нанесено пристанищно селище С. Ropotamo.
Съкращението в началото би трябвало да се чете castro или castel (крепост), тъй като другата възможност capo или саvо („нос”) е изключена — Ропотамо е все пак река, а не морски нос. Следователно на картите е нанесено укрепено селище с името Крепост Ропотамо.
Крепостта при Ропотамо е разположена на връх с височина около 100 м, известен с името Вълчаново кале, на 2 км от устието на Ропотамо. Реката от устието до крепостта, чиито западни подстъпи умива, е широка 60—80 м и дълбока 8—9 м, т. е. достъпна за сравнително големи кораби. В същото време дълбокият и тесен залив Св. Параскева достига почти до противоположния източен край на крепостта. Покрай Вълчаново кале минава калдъръмът на античния крайбрежен път и точно под крепостта той пресича реката по единствения брод, наречен с турското „калдъръм гечит”. Крепостта имала изключително важно стратегическо разположение. Запазената сега крепостна стена следва очертанията на платото на върха и заема площ от около 30 000 кв. м. Изградена е от ломен камък без спойка, един начин на градеж, който обикновено у нас се датира в предримската епоха. Във вътрешността на крепостта се забелязват следи от зидове на постройки с правоъгълна форма. Те са градени с местен ломен камък по два начина — със суха зидария и с бял хоросан. Една от постройките е едноабсидна църква с дължина около 10,50 м и ширина 3,40 м. От повърхността е събрано изобилно количество керамика, значителна част от която произхожда от ранното средновековие, и фрагменти от съдове със сграфито украса, характерна за XIII— XIV в.
На брега до самия плаж на залива Св. Параскева стоят стените на една почти запазена кръстокуполна църква — паднал е само куполът, — изградена от камък и хоросан. Построяването й се отнася към Х—XI в. Разкопки в крепостта не са правени, но може да се предположи, че построената вероятно в доримската епоха крепост е съществувала до османското нашествие, като прекъсванията на живота в нея са били твърде кратки поради изключително благоприятното от военностратегическа и стопанска гледна точка местоположение.
В картите винаги стои надписът „Крепост Ропотамо”. Това все пак е името на крепостта в XIV—XV в., което би могло да бъде дадено и от италианските моряци — като опознавателно, лоцийно име на реката.
В Хамбарлийския надпис — декрет на хан Крум от есента — зимата на 812—813г. — е спомената една крепост с името Ранули заедно с Анхиало, Дебелт и Созопол — четири крепости, които били поверени под управлението на кавхан Иратаис. Областта, управлявана от него, съвпада с Българското Южно Черноморие. От поредното място на Ранули в списъка става ясно, че тази крепост се е намирала между Созопол и Урдовиза — Агатопол. Ако последните две големи крепости са били завзети от българската войска по време на лятото и есента на 812 г., то те едва ли биха били пропуснати в декрета на хан Крум. От сведенията на съвременните хронисти става ясно, че малко след превземането на Месемврия през м. ноември българите преустановили военните действия и ги подновили чак през пролетта, т. е. през есента на 812 г. те не слезли толкова на юг.
Презимуването на българската войска е трябвало да стане на осигурени позиции. Веднъж завзели Созопол, българите трябвало да бъдат спрени на сигурна граница. Дълбоката река Ропотамо с контролиращата единствения й брод сравнително голяма крепост Вълчаново кале вероятно е била тази граница. Тогава отъждествяването на Ранули от Хамбарлийския надпис с дн. Вълчаново кале или Ропотамска крепост в морските карти трябва да бъде смятано за твърде вероятно.
Панорама към Ранули
(Снимките на Ранули са от сайта Воини на Тангра)
ФАЗАНОВО
Природна забележителност - забележителни геоложки обекти, обявена със Заповед № 4051 от 29.12.1973г. Площ: 30.8 хектара. Под охрана на ДГС Царево.
Красив вир и зона за пикник.
Водопадът е в много красива местност на около половин километър от Караджов вир. Въображението ни може да ни разкрие три каменни дракона - един малък, "пиещ" вода от самия водопад, един голям мъжки с остър гребен и един по-масивен, но по-мек женски. До самия водопад се издига огромна и красива скала. Не случайно заради формата му някои го наричат "Трите дракона".
Вляво - "Мъжкия Дракон", вдясно - "Женския Дракон"
"Малкият дракон се къпе във водата"
"Пазителите" на водопада
Защитена местност “Марина река” (47 ха)
В началото на 1933 г. се създава първият български резерват “Горна Еленица-Силкосия”. В територията му е включена и м. Марина река. По-късно м. Горна Еленица отпада от площтта на резервата. През 70-те години на ХХ век върху най-представителната й част се обявява защитената местност “Марина река”. Днес тя е най-посещаваната при специализирани ботанически турове в Странджа, тъй като избягвайки забраните на строгия резерватен режим, в тази “класна стая на открито”, в рамките само на тридесетина минути могат да се опознаят всички емблематични видове от колхидската терциерна флора. Бродейки из гъсталаците на надвисналите зеленики, спирайки срещу единственото тисово дърво, заобиколени от вечнозелените храсти на лавровишната и джела, ще се потопите в изгубеното царство на реликтните растения.
Аязмото на Света Петка
Бръшлян, вековно дърво до параклиса Св. Пантелеймон (патрон на селото)
Бръшлян, параклисът Св. Пантелеймон (патрон на селото)
Намира се на 1 км южно от Бръшлян, покрай приток на р. Катун. Параклисът е изцяло възстановен през 1996 г. Аязмата към него е много популярна, тъй като се вярва, че има лечебни свойства. И днес вековните дървета край параклиса впечатляват посетителите му.
До параклиса е изграден кът за отдих - заслон с маси, пейки и огнище.
Бръшлян, лечебната чешма до параклиса Св. Пантелеймон (патрон на селото)
Стоилово, Аязмото Св. Пророк Илия (под параклиса)
Стоилово, параклисът Свети Илия
Водопадът е в землището на Малко Търново, намира се по средата между Малко Търново и Стоилово, непосредствено до асфалтовия път. Има малка зона за пикник край него (заслон с огнище). Може би най-красивият водопад в Странджа и обект на оживен туристически интерес.
Основният знак за това може би най-тайно светилище в Странджа - металният кръст, забит в дървото.
Входът на пещерата-светилище
МАЛКО ТЪРНОВО
В местността Църногорово (Черногорово). Параклисът „Св. Богородица“ се намира в местността „Църногорово“ на около 4 км югоизточно от гр. Малко Търново. Разположен е на десния бряг на река Църногоровска, сред една от най-красивите местности в района, любимо място за отдих на малкотърновци и гостите на града.
От незапомнени времена това свято място е на голяма почит от малкотърновци. Според преданието тук е имало древен манастир, а изворът – аязмо, от който и днес тече бистра вода, е с целебна сила.
Параклисът „Св. Богородица“ е изграден над самия извор в началото на XX в. На източната фасада на постройката през 1926 г. е оформена чешма, така че поклонниците да могат свободно да черпят от лечебната вода.
От 1914 г., в деня на Голяма Богородица – Успение Богородично (по стар стил, 28 август), в местността започва да се провежда т.нар Църногорски или Есенен панаир. Той и съборът при манастирчето „Св. Троица“ в м. „Пряслопът“ се смятат за приемници на прочутия Делиевски панаир (провеждал се е в м. „Св. Троица“ в землището на изчезналото голямо българско село Делиево), който след прокарването на границата в 1913 г. престава да се устройва. Макар и да не достига обхвата на предшественика си Църногорският панаир се радва на добро посещение. На него идвал народ от цяла Странджа и дори от вътрешността на страната. След 1944 г., тъй като местността е в гранична зона, в близост до границата с „враждебна – капиталистическа“ Турция, съборът е преустановен. След 1990 г. старата традиция е възобновена и Църногорският панаир става част от летните културни празници на Община Малко Търново. Всяка година през последната събота и неделя на август в м. „Църногорово“ се провежда голям събор с богата фолклорна програма и народни борби.
Специално внимание заслужават и вековните дървета около параклиса, сред които прави впечатление един 500-годишен цер – вид дъб, извисяващ мощната си снага на 26 м височина.
(Информация и снимки от сайта Свети места)
Параклисът с аязмо „Св. Марина“ се намира в местността „Махалата“ на около 6 км югоизточно от гр. Малко Търново. Разположен е на десния бряг на река Църногорска (ляв приток на р. Резовска), сред гориста девствена местност.
Святото място е известно на местните хора от незапомнени времена. То се намира в землището на отдавна изселеното село Махалата, чиито жители подгонени от турските безчинства се заселват в Малко Търново. Знае се, че при заселването си махалци заели югоизточната част на града, около Големия врис, както и че те идват със своя свещеник поп Никола, на чието име по-късно е кръстена малкотърновската Попниколова махала. Съхранена е една народна песен, в която се говори за озлочестяването на някоя си Тодора от Махалата:
„Тодоро ле, Махалска,
много ти здраве от Стамбул,
Сали, детето, да гледаш
на черква да го не водиш,
сланина да го не храниш.“
До недалечното миналото, макар че селото отдавна не съществувало, споменът за целебната вода от аязмото „Св. Марина“ бил съхранен и хората често го посещавали. На празника на светицата – 30 юли (стар стил) тук се провеждал събор.
На около 300 м южно от параклиса се намират руините на Синовата воденица. Със спирането на и до днес запазеното ѝ воденично колело преди 70-80 години, се слага край на човешко присъствие по тези места, чиято история се губи далеч назад във времето.
След 1944 г. в продължение на десетилетия достъпът до мястото е забранен, тъй като се намира на по-малко от километър от границата с Турция. Така свещеният извор потъва в забрава, а впоследствие параклисът над него рухва. Минават десетилетия, докато през 2013 г. параклисът и аязмото не бъдат окончателно възстановени от малкотърновци. Изключителна заслуга за това има Стойчо Мокрошевски. Вече старата традиция е възродена и на 17 юли десетки жители на града идват тук да почетат празника и да си налеят "аязма". Водата, според местните жители лекува болести по крайниците, очни болести, екземи и циреи.
Аязмото
(Информация и снимки от сайта Свети места)
На няколко километра източно от параклиса (на самата граница) се намират развалините от крепостта Вълчан кале и Вълчановия мост. Трисводовият мост над река Резовска, в днешно време разрушен. Запазен цял е само третия свод от страна на Турция. По всяка вероятност е умишлено разрушен. В близост е имало римски мост, от който се забелязват само основите.
Късноантична и средновековна крепост „Вълчан кале” се намира в местността "Вълчанов мост", на границата с Турция, на 7.17 km югоизточно по права линия от центъра на град Малко Търново. Крепостта е изградена на скален нос, заобиколен от северозапад, югозапад и югоизток от река Резовска. Най- достъпна е от североизток. Северозападния склон на възвишението е отвесен, а югозападния и югоизточния са доста стръмни. Крепостта има силно издължена продълговата форма с приблизителни размери 260/80 m. От североизток, където крепостта е най- достъпна, е издълбан дълбок ров. На същата североизточна страна се забелязва цитаделата на крепостта.
Вълчанов мост
Вълчан кале
Параклис (манастирче) Света Троица
Манастирчето „Св. Троица“ се намира в местността „Пряслопът“ на около 2 км югозападно от гр. Малко Търново. Разположено е във вилната зона на града, в североизточното подножие на връх Голямо Градище, на 477 м надм. вис. В действителност обектът представлява параклис, но както е прието в Странджа – параклисите да се наричат „манастирчета“, така и той е известен като „Манастирчето“.
В миналото, през XIX в., на това място се е личала една „тумба“ - могила образувана от отдавна срутила се сграда. През 1865 г. на малкотърновката Радка ѝ се присънило, че тук е имало манастир, след което разкопали и разчистили развалината и установили, че действително е имало църква. Тогава открили камък от светата трапеза на храма, на който било написано на гръцки език следното: „Блажени вие сиромасите Духа, защото е ваше Царството Божие“ Но тъй като по това време Малкотърновско е било под лоното на гръцката Цариградска патриаршия, дошли гърци от цариградската околност и занесли камъка нанякъде, а на мястото останали да стърчат руините на древната църква. И така манастирчето останало да пустее до окончателното освобождаване на този край от османска власт (1913 г.). Дотогава не спирали и опитите на гръцките владици да погърчват местното българско население.
Много е вероятно разкопаната църква да е принадлежала на старо селище, което със сигурност се знае, че е съществувало в м. „Пряслопът“. Според малкотърновския възрожденец – просветител Стоян Шивачев в руините на стария храм са намерени изгнили дървени икони, кръстчета и един по-голям меден кръст със старобългарски надпис. Последният е бил носен на шията за здраве от дядо Петко поп Николов, който бил откривател и почитател на новооткритите черквици и манастирчета около Малко Търново. Тези артефакти недвисмислено говорят, че тукашното селище от отколешни времена е обитавано от българи.
През 1914 г. Малкотърновското архиерейско наместничество с председател свещеник Сава Шаренков и църковно-училищният съвет (с председател Иван Стамболиев) вземат решение: „Да се въздигне църквица на това свято място, като събере волни помощи от благочестивото християнско население за съграждането ѝ, в чест на празника „Свето Възнесение Господа Нашего Исуса Христа“ и да се служи в нея на източно православния обряд.“ Последното сведение е известно от писмо, намерено при ремонт на параклиса в престолния камък. От него се разбира, че първоначално манастирчето е било посветено на Св. Възнесение Господне (Св. Спас), а не както днес – на Св. Троица.
Тукашното манастирче е било известно и като „Нова Света Троица“, тъй като при него бил пренесен прочутият Делиевски панаир, който се провеждал в местността „Св. Троица“, намираща се в земите на някогашното голямо българско село Делиево, останали след 1913 г. в турска територия. Делиевският панаир траял в продължение 3-4 дни и имал голямо стопанско значение за Малкотърновския край. Посещавали го хора от селата на цяла Странджа и полето на Източна Тракия. Търговци от Одрин, Лозенград, Габрово, Стара Загора и други градове излагали своите стоки. Опитът на малкотърновци да пренесат панаира в местността „Пряслопът“ не бил успешен. С прокарването на изкуствената граница били прекъснати многовековни стопански и търговски връзки, поради което той не бил посещаван от външни гости и просъществувал за кратко време. Вместо него се издигнал повече Църногорският (Есенният), който се провеждал в м. "Църногорово" при параклиса "Св. Богородица".
Но това не попречило на местното население да почита святото място, включително и до наши дни.
На около 30 м северозападно от параклиса се намира извор – аязмо с чудодейна целителна сила. От незапомнени времена местното население вярва, че водата му дава изцеление и дори получава такова. До самото кладенче, поклонниците окачват на един храст парчета плат, чорапи, конци и други части от облеклото им, като вярват, че по този начин ще оставят тук болестта си и пиейки от извора ще получат изцеление. Този обичай е остатък от езически времена, но, казват, че пристъпилият с дълбока вяра наистина получавал това, за което е дошъл тук.
(Информацията е от сайта Свети места)
Малко Търново, чешмата до параклиса Св. Троица (по маршрута за Мишкова нива)
Малко Търново, параклисът Св. Троица (по маршрута за Мишкова нива)
Малко Търново, хероонът Мишкова нива
Местността Мишкова нива се намира в района на Малко Търново, до границата с Турция, зад граничния кльон (задължително е посещението да става организирано със съдествието на Туристическия център Малко Търново и уведомяването на граничните войски). В нейната територия се намира сложен археологически комплекс, включващ тракийско светилище-храм (хероон), могилен некропол и римска вила.
В центъра на могилния некропол е т. нар. "Голяма могила". В южната част на Голямата могила се издига монументален градеж с външен диаметър 25 м. и височина 1,80 м., изграден от 3 реда блокове от бял (местен) мрамор. В южната част на кръга е локализиран вход към куполна гробница, състояща се от покрит дромос и кръгла куполна камера. Входът е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. При западната стена на дромоса е открито правоъгълно помещение, което е изградено с ломени гранитни камъни, с материал и техника, които са различни от тази на гробницата. От същите ломени гранитни камъни е изграден вътрешен каменен кръг, който огражда големи гранитни плочи – останки на разрушен долмен. В района на светилището са открити мраморни жертвеници на Аполон Аулариос, надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани днес в музея на град Малко Търново.
Култовото съоръжение в Мишкова нива е свещено място, което еволюира от мегалитен паметник (долмен) с ограда, от средата на ІІ хил. пр. Хр., към светилище-храм. Тази трансформация вероятно е станала в началото на интензивното разработване на близките железни рудници. Вероятно долменът е свързан с почитането на митичен прародител, вожд или жрец. През по-късен период останките от долмена и оградата му, превърнати в място за прослава на обожествения прародител-херой (хероон), са вписани в свещено оградено пространство (теменос), в което вече е почитан бог Аполон. Светилището е използвано до края на античността - ІV-VІ в. сл. Хр.
Малко Търново, хероонът Мишкова нива
ГОЛЯМО ГРАДИЩЕ, "БАСТЕТ"
Малко Търново, Големо Градище, пред Пещерата на "Бастет"
Голямото градище е най-високият връх в Българска Странджа – 710 м надморска височина и е зад граничния кльон (задължително е посещението да става организирано със съдествието на Туристическия център Малко Търново и уведомяването на граничните войски). Името му идва от крепостта на върха, която е служила за убежище, наблюдателница и охрана на региона до и през римския период, но е разбита от иманяри през последната четвърт на ХХ в. Крепостната стена е изградена от различни по размер и форма ломени камъни, плътно подредени без спойка. Дебелината на стената е около 1.20-1.30 м. На места в нея се забелязват парчета от тухли и металургична шлака. Ограденото от крепостната стена пространство е с диаметър около 100 м. Вътре се откриват слаби останки от помещения.
На около 30 м. югозападно от най-високата точка на върха в грунтовата скала са запазени скални изсичания. Следите от скални изсичания на върха във формата на ями подсказват, че през по-ранен период, вероятно през ІІ – началото на І х-ие пр. Хр., на това място е съществувало скално светилище, което през по-късни периоди е започнало да функционира и като крепост. Устоял през хилядолетията, обектът не е проучван археологически.
Сравнително близо до култовия комплекс в Мишкова нива, в седлото между върховете Голямо и Малко Градище се намира странен обект, останал дълги години под забрана, след като през 1981 година полутайна археологическа експедиция на Комитета за култура, водена от Кръстю Мутафчиев, сътрудник на Людмила Живкова, в която участва и племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, започва разкопки, за които се твърди, че са на гроба на известната египетска богиня (Бастет). Около проучванията са сътворени множество съвременни легенди.
Малко Търново, Големо Градище, пред пещерата на "Бастет"
Местността Пропада, в която са разкрити към 40 надгробни могили се намира на хълм, издигащ се на 3 км северозападно от Малко Търново.
На върха на хълма е открита тракийска куполна гробница с вероятна датировка V – III в. пр. Хр. с характерната архитектура на тракийските култови сгради под могилен насип.
През елинистическата и римската епоха се превръща в некропол („град на мъртвите” на старогръцки), в който са открити четири различни типа гробници и цистови гробове, като една от римските гробници е сравнително добре запазена. В изградените от мраморни блокове гробове са открити монети, свидетелстващи за съществуването на “Хароновия обол” – обичай, свързан с плащане за преминаването на мъртвия през подземната река Стикс. Малка бронзова монета (обол) била поставяна под езика на погребвания, за да плати на Харон – лодкаря на подземното царство.
Некрополът е бил използван продължително време, като археологическите данни сочат, че е престанал да функционира към ІV в. сл. Хр.
Пропада, шистов гроб
Пропада, тракийска гробница
Визица, каменен кръг около разрушен шистов гроб непосредствено пред параклиса Св. Илия
Визица, параклисът Св. Илия
Параклисът (манастирът) "Св. Илия" се намира на 1,5 км югоизточно от село Визица в сърцето на Странджа планина.
За времето на основаването на някогашния манастир, както и за това кога е бил разрушен няма сведения. За неговото съществуване днес свидетелстват параклисът "Св. Илия", изграден през 1877 г. върху основите на стара култова сграда (вероятно манастирския храм). Наличието на аязмо и руини от сгради в близката местност "Дяда Пиперя" навеждат на предположения, че в миналото на това място е съществувал не малък манастирски комплекс. На терена около параклиса е пръсната средновековна строителна керамика, тухли от която са вградени в стените на днешния параклис.
Необичайно издълженият план на сградата и апсида с широчина съвпадаща с тази на наоса, подсказват, че параклисът е наследник на най-стар тип християнски култови постройки в Странджа, градени през XIV в. Според някои изследователи храмът е служил за богослужения от по-висша степен. Има вероятно тукашният манастир да е бил част от конгломерата манастири, които гравитирали към Парорийския манастир на исихаста Свети Григорий Синаит.
Мястото на манастира съвсем не е избрано случайно, на около 50 м югозападно от параклиса е разкрита тракийска надгробна могила. В центъра на съоръжението все още може да е видят останки от цистов гроб в каменен кръг.
Оттук се разкрива просторна панорамна гледка на обширната Странджа.
Петрова нива, пантеонът
Петрова нива, църквата Св. Петка
Всеки, който посети Петрова нива и се интересува от историята на Илинденско-Преображенското въстание, може да посети и музея, част от комплекса.
Петрова нива, 700-годишен благун
По маршрута Звездец-Петрова нива може да се направи приятен пикник на заслона Чешменски поляни.
Евренозово, долменът край шосето
В местността Бакъра, източно от село Евренозово, до шосето към село Звездец.
Двукамерен, с дромос. Отдавна отхлупен, капаците не са оцелели. Плочите са мраморни, подобно на долменната двойка при село Заберново. Двете входни плочи – към преддверието и към основната камера – са имали великолепно оформени отвори, но за жалост тези стени са оцелели само в долната си третина. Могилата е стигала до нивото на капаците, без да ги скрива. Разкопаван е от археолози, без да вземат никакви мерки за укрепването му. Оставен е съвършено незащитен.
Евренозово, умбото (каменният кръг) край римската гробница
Близо до римската каменна гробница има тракийско светилище Умбо (омфал, "пъп"), свързващо звено между трите свята.
В центъра на крепидата има неголяма монолитна скала, като каменна запушалка на канал, свързващ вселенските нива. Тук вероятно са изпълнявани орфически ритуали.
В същия некропол е проучена и най-голямата могила, известна сред населението с името Тумбата. Тя представлява много интересен култов комплекс, свързан с обредите на смъртта при траките.
Евренозово, Надгробна могила и римска сводеста гробница
Каменната гробница е от ІV век, с полуцилиндричен свод, крепида и хоросанова замазка.
През 2003 година в голям некропол в местността Бакърен извор, край Евренозово е разкрита интересна сводеста гробница от римската епоха или началото на IV век. Намира се в границите на тракийския некропол, в който през 70-те години на миналия век са документирани няколко долмена. Откритата каменна гробница се намира в могила с полуцилиндричен свод на камерата и представителна фасада. При разкопките са открити скелетите на 14 погребани човека. Даровете, по тракийска традиция са били оставяни пред долмена. При разкопките е открита само една чаша, оставена за всички. В близост до гробницата се намира долмен, датиран X-IX в. пр. н. е. Двата паметника са разделени във времето с повече от едно хилядолетие. На територията на България, гробници с подобна архитектура, има не повече от 5-6.
Младежко, чешмата до параклиса Св. Богородица
Младежко, параклисът Св. Богородица
Природна забележителност Пещери и извори на река Младежка
Природна забележителност „ПЕЩЕРИ И ИЗВОРИ НА РЕКА МЛАДЕЖКА” с площ 24.35 ха обхваща силно разсечен карст с няколко пещери и карстови извори в м. Калето край с. Младежко.
Природната забележителност „Пещерите и изворите на река Младежка” се намира до едно от най-малките села в Странджа – с.Младежко. От селото до изворите на реката има живописен и лек пешеходен маршрут от около 1 км като през цялото време се върви по поречието й. Надвисналите над бистрата река дървета, стръмните скали, бликащите извори и множеството пещери правят мястото любимо за много туристи.
Над изворите се намират останките от най-голямата рановизантийска крепост в Странджа - Голямото кале. В целия район има 19 пещери като най-дългата от тях е Калето - 302 метра, а най-късата – Кошарата - 9 метра. Много извести са още пещерите Леярниците, Брежанка, които са използвани още от най-далечни времена.
Река Младежка е дълга около 40 км. Влива се в река Велека близо до Тракийски лагер, под Петрова нива. Старото й име е Кармълък, което в превод значи Тъмна река. Така се е наричало и самото село до 50-те години на миналия век, когато е преименувано на Младежко, заради младежите, които са изграждали пътя по реката. От него има останали 6 моста като само 2 от тях са възстановени наскоро, а останалите са срутени. В бистрите води на река Младежка може да се лови пъстърва. Множеството пещери при изворите на реката се обитават от многочислени колонии на прилепи, с голям брой ценни видове. Странджа е важно място за опазване на прилепите в България – тук са установени 24 от всички 33 вида за страната. Сред скалите западно от селото доскоро гнездеше египетски лешояд - все по-рядък вид за страната и Европа, който обаче въпреки подхранванията, извършвани от природозащитниците в последните години не е наблюдаван.
Близо до селото и до реката са изградени басейни, в които студената вода на карстов извор се използва от почитателите на нетрадиционната медицина за лечение на болести на нервната система и сърдечносъдови заболявания най-вече през август месец. Славата на вировете с лековита вода се носела още по турско време. Говорело се, че тя помага на хора и животни. Ако някой стопанин успеел да излекува с нея стадото си, то непременно дарявал на местните едно животно.
Изворите на река Младежка
Мистичен Пътешественик не препоръчва да гостувате на комплекс Изворите (хотела и басейна), чийто постоянен контингент не е от особено приятни хора. Изключение прави ресторантът!
ПИСАН КАМЪК
Писан Камък е огромен некрополен комплекс в Странджа с повече от сто непроучени погребални могили, поради което няма да посочим точни координати. При посещението ни в част от комплекса през 2014 г. открихме, че една от могилите е разрушена. Какъв е истинският размер на иманярските вандалщини към момента не е ясно.
Писан камък, вековно дърво
БРЪШЛЯН
Бръшлян, центъра и църквата Свети Димитър
Бръшлян, чешмата в центъра пред църквата
Бръшлян, параклисът Света Марина
Намира се в източния край на с. Бръшлян. Параклисите и столнините, посветени на Св. Марина, в Странджа обикновено се строят до пещери или скални ниши. Параклисът в с. Бръшлян обаче излиза от тази древна традиция, за да се впише в най-старата легенда, свързана с основаването на селището: “В далечни времена, когато на това място още нямало селище, границите му трябвало да се очертаят с особен обряд. Точно по време на пълнолуние, от залез слънце до първи петли, двама братя близнаци трябвало да заорат кръг с рало, теглено от два вола близнаци. Първите петли пропели, а братята не успели да затворят кръга. Затова издигнали върху незаораното място параклис и го нарекли “Св. Лефтера” (според легендата Св. Марина е лефтера, т.е. мома). И до днес бръшлянци го наричат “Малката църквичка”.
Българи, площадът пред черквата
Българи, параклис Света Елена
Българи, параклис Свети Костадин
Българи, църквата Св. Св. Константин и Елена
Българи, нестинарският конак
Северно от село Българи община Царево, в местността „Градището“ се намира тракийската, късно антична и средновековна крепост Ургури.
Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. Крепостта има почти правоъгълна форма. Изградена е от недодялани камъни, на места споени с бял хоросан, а на места без спойка. Почти в центъра на крепостта на площ приблизително от 1 декар е изградено второ укрепление от неодялан камък със спойка от бял хоросан, примесен с парчета тухли.
Около голямата крепост Ургури са разположени в радиус от 5-6 км. три по-малки укрепления, всяко с площ 1-2 дка.
Първото от тях – Мързевското кале, е разположено на връх от другата страна на реката, която обикаля от север и от изток Ургури. Попада в землището на село Кондолово. Другите две калета са разположени над селата Граматиково и Писменово. Стените и на трите крепости са разрушени до основи.
Откритите находки, между които оловен медальон с вписан в него ажурен кръст (изключително рядко срещан предмет на територията на България), железен литиен кръст, амфора “понтийски тип”, глинени лампи и многобройни фрагменти от стъклени съдове, позволяват да се предположи, че строежът на крепостта Ургури е от края на V-началото на VI в. т.е от времето на император Анастасий (491-518).
Крепостта е влизала в системата на Третата преградна линия, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана. Населението, изградило крепост Ургури, се е занимавало с рударство и металообработка и е ползвало укреплението само в случай на остра заплаха.
Църква в крепостта Ургури
В крепостта „Ургури“ има раннохристиянска църква в най-високата част на хълма „Градище“, който отстои на около 5 км североизточно от село Българи.
Църквата е еднокорабна, едноапсидна базилика, без притвор. Тя доминира над останалите градежи във вътрешността на крепост Ургури. Стените и са ниско фундирани, като стъпват върху по-ранен културен пласт (вероятно светилище от Римската епоха), от който са запазени големи фрагменти от питоси. Олтарът в църквата е по-висок от нивото на наоса, една особеност която се среща по-често в раннохристиянските църкви в Гърция. Той е постлан с керамични плочи. До входа са открити две бази за колони.
Откритите находки, между които оловен медальон с вписан в него ажурен кръст (изключително рядко срещан предмет на територията на България), железен литиен кръст, амфора „понтийски тип“, глинени лампи и многобройни фрагменти от стъклени съдове, позволяват да се предположи, че строежът на църквата и крепостта е от края на V-началото на VI в. т.е от времето на император Анастасий (491-518).
Първите археологически проучвания на територията на крепост Ургури са проведеми през 2003 г., ръководени от представител на Археологическия институт при БАН-София. Резултатите са били изненадващи – оказало се, че тук лежат основите на цял град-крепост. Разкопките е трябвало да продължат и през следващите години, но това не се е случило. Днес разкритията са обрасли с растителност и са почти неразличими.
Тракийската крепост Мързовско кале се намира на 5.88 km североизточно по права линия от центъра на село Кондолово. Това е малка крепост с площ около 1 дка и стена от ломен камък без спойка. Непосредствено до нея се намира тракийско селище. На отсрещния източен бряг на реката е крепостта Ургури. И тук в местността, наричана „Рупите", има следи от древна металургична дейност. В землището на Кондолово са познати 3 могилни некропола. В местността Трънът се намира манастирчето “Свети Георги”.
Параклис Света Петка (Кондолово)
Една от най- големите забележителности на Кондолово е най-големият параклис в Странджа – Света Петка. Построен е върху основите на древноримска църква и три пъти е опожаряван и съграждан отново.
Света Петка се намира на около километър от Кондолово, а по традиция на 55-ият ден след Великден хората от селото се събират в храма да почетат празника му, защото вярват, че Св. Петка ги закриля.
Препоръчвам на всички, които се интересуват от Природен парк Странджа, да посетят експозиционната зала в центъра на селото.
Граматиково, Храм Св. Четиридесет мъченици
ВИЗИЦА
350-годишен цер до параклиса Св. Троица
400-годишен благун до параклиса Св. Троица
Параклисът Св. Троица (между Визица и Граматиково), построен върху пещерата Котвина
Един от най-интересните в Странджа. Намира се между селата Визица и Граматиково в м. Котвините. Строен е през 1870 година върху входа на естествена пещера. Влизането в нея става по каменни стъпала. На 2-3 метра от началото й има срутено хоризонтално разклонение. В другото разклонение, до чието дъно се стига без проблем по издълбаните каменни стъпала, има останки от битова керамика. От стените на пещерата капе вода, за която се вярва, че е аязма и има лечебни свойства. Поверието гласи, че всяко влизане в пещерата води до изчистване на греховете.
До параклиса “Света Троица” са развалините на по-стара средновековна черквица, а по-настрани от нея се е намирало колибарското селище Котвините.
Само на 60-на метра североизточно от “Св. Троица” расте осемстотин годишен дъб лъжник.
Параклисът Св. Троица (между Визица и Граматиково), построен върху пещерата Котвина (входът към пещерата)
Параклисът Св. Троица (между Визица и Граматиково), построен върху пещерата Котвина (женското отделение на пещерата)
Бяла вода, параклисът Св. Илия
На самия връх Босна (454м н. в.), на мястото на някогашен манастир е изграден параклис Свети Пророк Илия. До него се стига по черен път, който започва точно срещу отбивката за село Бяла вода. Пътят прави широка обиколка, а в същото време минава непосредствено под върха, така че едно офроуд изкачване е по-подходящ вариант за достигане до върха.
На мястото на днешното манастирче е имало тракийско светилище и крепост. На Балканите се забелязва една закономерност - почти всички култови християнски обекти (манастири, черкви извън населени места), които са посветени на Свети Илия, на тяхно място в древността е имало езическо светилище.
В Странджа Св. Илия е почитан като “брат” на Св. Марина, а в представите на народа е господар на гръмотевиците и светкавиците. Според устното предание Св. Илия никога не помнел на кой ден е празникът му и винаги със закъснение питал за него сестра си. Тя пък не му казвала навреме, защото той щял така да затрещи и загърми от радост, че да навреди на хората. Характерно в Странджа е разположението на параклисите на “Св. Илия” – по високи места, по върхове, така че отиването до тях е свързано с изкачване.
Днес за светостта на мястото напомня единствено параклисчето "Св.Илия". Намира се в много лошо състояние, а след издигането на ретранслатор на мобилните оператори, то е съвсем западнало и запустяло.
Бяла вода, параклисът Света Петка (нов)
Параклисът “Св. Петка” e разположен на по-малко от 1 км южно от селото, в м. Ряката. За мястото, на което е построен параклиса, се носят легенди, че е силно енергийно, а в близост до него има аязмо, което е с лековита вода и преди хиляди години тук е имало тракийско селище. Това е и основната цел на светилището - да помага на болни хора и хора в нужда. В параклиса са поставени и миндери, които дават възможност и да се преспива. Интересна е историята на построяването на храма: преди много години, къщата, на чийто терен е построен храма, е била на възрастна жена - баба Манда, насън и се появила Света Петка и пожелала да се построи параклис. През 2002 г. Св. Петка отправя същото послание и към новата собственичка на къщата - Таня. Тя обаче с учителска заплата не можа да предприеме такъв сериозен проект и нейни приятели ѝ помагат за реализирането на строежа.
И в действителност, съновидението се сбъдва - на 30. 05. 2010 г. новият параклис "Св. Петка Българска" е тържествено осветен.
В Странджа Св. Петка е почитана като светица-лечителка. Покровителка е на жените, родилките, дома и също като Св. Марина помага на бездетките. Самото й име подсказва, че е светица на петъчния ден. Заедно със сестра си Неделя строи мост към отвъдното, по който успяват да преминат само праведните души.
Това е един от редките параклиси, в който има одър, на който в параклиса може да се нощува. Близо до него (отзад) има чешма с питейна вода, под нея е аязмото, каптирано и покрито с голям дървен капак, а под него е заслонът за събори и пикници.
Бяла вода, параклисът Света Петка (стар)
Параклисът има две аязмо - едно вътре, което става за пиене, и едно отзад, което е с лечебна вода, но не питейна.
Бяла вода, параклисът Св. Иван Рилски
Заберново, 900 годишният дъб благун, едно от най-старите живи дървета в Странджа.
Заберново, параклисът Свети Георги
Заберново, параклисът Свети Георги - вместо икона на олтара е поставена оброчна плоча на Тракийския Конник (Херос)
Заберново, параклисът Свети Дух в местността "Опята гора"
Заберново, параклисът Свети Дух - долмен (върху част от който е построен параклисът)
Заберновски манастир Света Петка
Манастирът е наричан още Ограшки и "Балъклия"
Намира сев местността Манастирет, на десния бряг и в най-горното течение на Заберновска река, там където тя се образува от доловете Стоянов гроб и Уграшки, между селата Заберново и Калово. Основан е през XII в., а сега е периодично действащ. Запазени са малка еднокорабна и едноапсидна черква, с размери 7 х 7 м, построена през 1869 г., манастирско аязмо и останки от жилищни сгради. Според някои автори тук се е намирал прочутият Синаитов манастир в Средновековна Парория.
Намира се северно от село Заберново
Манастирчето "Боже име" ("Божейме") се намира на около 5 км южно от село Заберново, високо над левия бряг на река Младежка, малко преди да се влее във Велека.
Днешният параклис е изграден през 1915 г. върху основите на стар манастир. Мястото е открито по съновидение от баба Жора Стоянова Георгиева от с. Заберново. Параклисът е построен от сина ѝ Стоян Георгиев, както и от Панталей Иванов и Митрьо Киров, всичките от Заберново.
За възникването на параклиса "Боже име" в с. Заберново битува и следнoто предание: "В с. Заберново живяла Жора Георгиева - стара, но оправна жена, която бабувала на родилките (акуширала при раждане) и лекувала децата. Веднъж в селото дошли цигани с мечка. Вечерта животното се отвързало и никой не смеел да го доближи. Баба Жора се престрашила и погнала да хванат мечката, но след време се разболяла от преживения ужас. Посъветвали я да преспи в църквата. Жената се съгласила, но при условие, че я вържат да не избяга, ако се уплаши. През нощта баба Жора чула насън глас, който ѝ казал да се прибере вкъщи, защото дъщеря ѝ Милка се е изгоряла. Понеже била завързана, тя не можела да стори нищо и след време пак се унесла. Присънил ѝ се мъж с бели дрехи, който стоял до нея и я наставлявал да отиде сутринта в гората и да търси поляна с голям камък. На това място трябвало да се построи манастир (така наричат параклисите в Странджа). Посочил също къде е аязмото и къде да се колят жертвените животни. В съня си баба Жора отвърнала, че е вдовица и не е по силите ѝ сама да изгради параклис. Мъжът в белите одежди я успокоил, че няма да е сама и поименно назовал хората, към които да се обърне за помощ.
На сутринта баба Жора разказала сънуваното на съселяните си и освен избраните в съня, се събрали още много желаещи да намерят мястото. Сякаш невидима сила водела старата жена през гори и поляни, спътниците ѝ едва смогвали да я следват. След дълго бродене Жора намерила камъка и седнала на него с думите: "Тук ще бъде". На посоченото в съня място за аязмо нямало вода, но като разкопали малко тя бликнала".
Впоследствие параклисът е наречен "Боже име", а камъкът бил вграден в него и служи за олтар. И днес наследниците на баба Жора Георгиева продължават да се грижат за своя манастир.
Местното население се събира тук и празнува на Спасовден - 40 дни след Великден, винаги в четвъртък.
(По материали от сайта Свети места)
Параклис Света Богородица Велечка (разрушен)
Близо до Заберново се намира едно от най-старите дървета в Странджа - 1200-годишен дъб благун в местността Тумбата. За съжаление, дървото е изсъхнало.
Калово, параклисът Свети Тодор
Калово, разрушен долмен
В землището на с.Калово, в местността Св. Неделя, северно от селото, близо до черния път.
Долменът е силно разрушен. отхлупен, еднокамерен с дромос или двукамерен. Неспасяемо разрушен.
Пещера-светилище Света Марина (Сливарово)
Пещера Света Марина край село Сливарово е сред най-почитаните култови места в Странджа. Славата й е известна и отвъд днешната българо-турска граница.
Денят на светицата - 17 юли, която е особено популярна в Странджа, винаги се свързва с посещения в пещерата, където хората се молят за здраве, взимат лековита вода и палят свещ на светицата. Пещерата се стига по стръмен склон, след което се преминава през дървен мост и по камъните през водата, за да се стигне до нея.
Пещерата Света Марина е едно от най-древните светилища, където особено ясно личи наслагването с хилядолетия на езически и християнски елементи, както и на фолклор. Пещерата събира четирите елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история. Християнството усвоява свещеното място по свой начин, като го нарича на светицата - Света Марина. Света Марина, чийто светилища са ниско долу, в земята, в пещерата, символизира женското начало, обратно на Свети Илия, който символизира мъжкото начало и неговите храмове се изграждат на високи хълмове и винаги - над населеното място. Според разкази на възрастни хора, пещерата е известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата - мъже. Разказва се, че там младите хора на специален ден се срещат и след изпълнение на редица ритуали, се затварят в пещерата, за да изпълнят един от най-старите ритуали, свързани с плодородието, възмъжаването, женското начало и семейството.
Пещерата е известна и с лековитата си вода - и до днес в нея стоят съдинки, които се пълнят от стичащата се по стените вода. Водата е силно калцирана и съдовете скоро стават облепени с плътен слой котлен камък. Вярва се, че лекува редица болести.
В пещерата Света Марина хората палят свещица за светицата. Особено интересни са слънчевите зайчета, които излизат по стените на пещерата; ако се появят, докато хората са вътре, запалили са свещ, помолили са се пред светицата, се вярва, че тя е погледнала благосклонно на молитвите им. Болните, посетили пещерата, запалили свещ, помолили се за здраве на светицата, когато си тръгнат, не бива да се обръщат назад, вярват местните. Това е още едно свидетелство за древността на мястото, казва проф. Валерия Фол, историк, която е участвала в проучването на обекта още през 70-те и 80-те години на 20 век и е събирала устни сведения на местните за региона. В забраната да се гледа назад, се открива мита за Орфей, който слязъл в подземното царство, за да търси своята Евридика и за да я изведе обратно в света на живите, трябвало да не я поглежда, докато излязат от царството на Хадес. Той обаче не се стърпял, обърнал се, видял я в лицето и я изгубил завинаги. Местните вярват, че когато оставиш болестта долу, трябва да облечеш чисти дрехи, да си тръгнеш без да гледаш назад. Казват, че вярата лекува.
От входа на село Сливарово пътят е в североизточна посока по горски път. След около 2 км следва спускане около половин час през букови гори със странджанска зеленика и се достига до Върли дол. Следва 30-минутно изкачване до местността Зипка. Пътят продължава в югоизточна посока по билото и достига местността Ликуди. Продължава се около 1 км по течението на река Резовска, а след това в североизточна посока по склона и на следващата долчина се достига до пещерата. Пътят отнема 4 часа в едната посока (разстоянието е около 12 км). Денивелацията е около 50 м.
Внимание! Мястото се намира в забранената за достъп без разрешение гранична полоса. За достъп до него се обърнете за съдействие към туристическия център в Малко Търново, който може да ви осигури водач и транспорт ((частни уазки).
Света Марина (Сливарово)
Света Марина (Сливарово)
Света Марина (Сливарово)
Света Марина (Сливарово)
След Качул тръгнете по чакълен път, който минава вляво край ловната фижа и малко след това параклиса Света Богородица с хубава чешма, откъдето можете да си налеете вода. Това е единствената чешма по маршрута до Индипасха, който не е къс, открите и и през лятото е доста горещ. Част от пътя (около 3 км.) е проходим с нармална кола, последната отсечка до маркирания разклон за Индипасха и особено стърмното изкачване нагора за светилището стават само за високопроходими машини.
След около 4 км на десен разклон ще видите табела за Индипасха.
За да достигнете до тракийското оброчище, трябва да поемете по тесен горски път и след 15-20 минутно изкачване сред вековни дъбови и букови гори ще достигнете до равно място, където има поставени дървени маси и пейки. Тук можете да си отдъхнете, защото почти сте стигнали крайната си цел.
Вляво от пейките по добра и защитена, но стръмна пътека следва спускане в дълбок усоен дол, наречен Аязмовски. Спускането е кратко, но с всяка крачка става все по-тъмно и тихо. Усещането е невероятно и тайнствено. Ще се озовете в горски сумрак, а пред вас е огромната надвиснала скала на Индипасха. И на това магично, езическо място, до малкото аязмо е издигнат малък открит дървен параклис.
Аязмото със свещената и лековита вода е ниско долу под скалата и като че ли нарочно, за да си налеете, трябва да коленичите пред него:)
Мястото по стара традиция е обкичено не само с парцали, но и с гащи и сутиени, което създава неприятно впечатление, но ако се абстрахирате от тези прояви на елементарно простонародно суеверие, можете да почувствате магията и силата на Индипахса.
Индипасха, откритият параклис
Индипасха, откритият параклис
Индипасха
Индипасха
Индипасха, аязмото
На приток на р. Велека във Влахов дол.
Голямата аязма е общото свещено място за влизане в огън, към което се отправят с тържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово. Шествието и ритуалите се извършват в неделята преди 3 юни – деня на Св. св. Константин и Елена. Всяко село има свое аязмо и свое одърче, където се поставят иконите. Вярва се, че водата от петте аязми е най-лековита в деня на Св. св. Константин и Елена.
Параклис Света Марина (Кости)
Параклисът Света Марина, построен върху аязмото
Аязмото
Кът за отдих
СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ КАМЕННА БЪРЧИНА (КАМЪКА)
Тракийското скално светилище Камъка (Каменна Бърчина), един от редките подобни сакрални обекти в Странджа, се намира на 10 км от Малко Търново в посока Царево, в местността Каменска бърчина. Представлява комплекс от интересни скални образувания на редки за Странджа конгломератни скали, използван в древността от траките за светилище.
Тук, върху сравнително равната южна скала, на много светло и високо място са издълбани “слънчеви кръгове”. Те се свързват със слънчевия култ и бог Аполон. Именно по тази причина, светилища от този тип се разполагат на открити, целодневно огрявани от слънцето места.
Археоастрономическите изследвания доказват, че 2 500 г.пр.Хр. на това място е наблюдаван изгревът на Бога Слънце в деня на лятното слънцестоене и са извършвани ритуали, важни за орфическата религиозно-философска система на древните траки.
В непосредствена близост източно от най-високата скала с кръговете има поредица от "слънца", вероятно свързани в т.н. "слънчев часовник".
Освен с кръговете, мястото впечатлява с откриващата се гледка и причудливите форми на околните скали.
В западната част на комплекса е известната Каменна Гъба . В основата й има тесен процеп, “провирало”, за който се вярва, че успешно промушилият се през него човек ще бъде здрав през цялата година. Непосредствено над нея на няколко съседни скали има издълбани жертвеници.
До комплекса води добре оформена пътека, но малката табела на асфалтовото шосе обикновено е обрасла в храсталаците и лесно може да бъде подмината. Като ориентир може да послужи сравнително голямата поляна вляво от шосето (ако пътувате в посока Малко Търново - Граматиково) с две големи дървета, която се ползва импровизирано за паркинг.
Непосредствено в началото на култовия комплекс има заслон и информационни табели.
Камъка
Слънчеви кръгове в югоизточната част на комплекса
Жертвеник над Гъбата с провиралото
Слънчев часовник в най-източната част на комплекса
Голямобуковски Манастир "Св. Живоприемний източник"
Голямобуковският манастир “Св. Животоприемен източник” е единственият действащ манастир в Странджа планина, на около 4км. източно от село Голямо Буково (наричано Коджа бук до 1934г.). Манастирът се намира на приблизително равни разстояния от селата Кирово, Тракийци, Граничар, Варовик и Богданово.
Според предания, манастирът е построен през 12 в. върху основите на древно светилище. Святото място е посочено при съновидение, в което се явила св. Богородица на Коста Янов от Голямо Буково. Коста Янов боледувал дълго и оздравял, след като послушал съвета на Божията майка и се измил с водата, която и сега блика от извора под манастирската черква. Някои автори предполагат, че през 13-14 в. по тези места се е намирал Парорийският манастир, средище на църковното учение на исихастите.
Възстановяването на манастира започва през 1873г. и приключва през 1887 г. През 1903 г., благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрия земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох - внушителна двуетажна каменна сграда (в момента полусрутена), воденици по Бялата река и др.
До края на 80-те години на 20-ти век старите жилищни сгради на манастира са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. манастирът и църквата са в руини, а сградите в окаяно състояние. От есента на 1990 г. манастирът отново започва да функционира като християнска обител, благодарение на йеромонах Евтимий от с. Росен (Бургаско), който е превърнал възстановяването му в лична мисия. Под неговото ръководство върху старите основи отново е издигната църквата, построена е жилищна сграда и манастирът започва нов живот. Църквата е изографисана, а стените на жилищната сграда също са изрисувани.
Обителта представлява комплекс от църква, полусрутен двуетажен каменен метох и едноетажна жилищна сграда. По настоящем (лятото на 2007г.) се строи нова двуетажна жилищна сграда, която се предвижда да приема гости на манастира. Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика, построена за първи път през 1876 г. В олтарната й част се намира аязмото “Живоприемний източник”, за което се смята, че е богато на минерали и лекува редица болести. На 13 април, Светли петък, се отбелязва празникът на манастира - Живоприемен източник.
Манастирът е обявен за паметник на културата (през 1954 г.), като в момента е действащ мъжки. Йеромонах Евтимий е единственото духовно лице, което го обитава, като разчита на помощта на приютено местно семейство.
До манастира води приличен черен път от село Голямо Буково в сърцето на Странджа. Черният път започва от самото село в източна посока, като разстоянието от селото до манастира е към 4км.
(Информация и снимки от сайта Свети места)
Природна забележителност и тракийско светилище "Големият камък"
В района на Долно Ябълково се намира тракийското светилище "Големият камък", който местните наричат Марков камък. За да достигнете до него трябва да минете през моста на селото, където има указателна табела и да навлезте в гората. Местността се намира на около 1-2 км от с. Долно Ябълково и е достъпна с кола. Големият камък е обявен за природна забележителност през 1973 г. и представлява скала с височина 8 м, която е закрепена върху две други скали, така че под нея се образува процеп. На скалата има вдлъбнатини с формата на стъпки, които се пълнят с вода, според някои - лековита.
Както за всяко място в Странджа и за Марков камък са запазени много легенди. Една от тях разказва как веднъж Крали Марко тръгнал на път и спрял на това място да си почине. Докато отдъхвал, едно камъче се опряло до ръката на юнака, той го побутнал и камъчето се отронило и паднало. Крали Марко не го видял, стъпил отгоре му и продължил по пътя си, но скалата още пази отпечатъка на неговите стъпки. Има поверие, че който мине три пъти през процепа ще оздравее и ще му се изпълнят желанията. Ако пък жена не може да зачене, тя трябва да си вземе късче от камъка и мълчана вода. Водата трябва да престои под звездно небе една нощ. Когато на другия ден жената я изпие тя ще може да зачене.
За тези, които се интересуват от долмените в Странджа - препоръчваме малко синтезирана информация (текст, снимки, координати) ТУК!
Следва продължение...
Вижте Програмата на Пътешествието Странджа през 2014 във Facebook
Архив на нашите пътешествия:
Мистично пътешествие Странджа 2014
Светилища, храмове, гробници, крепости в Софийска област
Светилища, гробници, крепости в Трънския край
Крепост-светилище Душинци (Големи връх, Ерулска планина)
Трако-римско скално светилище Гарван камък
Светилище на Асклепий Лименос край Сливница
Тракийски крепости, светилища и вкаменелости из Западния Балкан
Още за нас:
