Светилища, гробници, крепости в Трънския край
Теренните проучвания, започнали основно през 70-те години на ХХ век от проф. Димитрина Митова-Джонова, и продължаващи и днес (макар и нарядко, без финанасиране и основно като спасителни разкопки), откриват безценни артефакти и обекти от голямо значение за развитието на културата на първите обитатели на района. Най-ранните паметници, пряко свързани с религията и сакралните ритуали, са скалните светилища, крепости и некрополи при селата Парамун, Неделково, Филиповци, Трън, Ломница, Зелениград, Ярловци, Глоговица, Ерул, Долна Мелна.
Представяме ви кратко резюме на откритите в Трънския край различни по вид култови и други древни съоръжения.
Информацията е подредена по села в посока Брезник-Трън, за удобство на желаещите да посетят тези древни свещени места.
За всеки обект има джипиес координати, описание, снимки, както и прикачен линк с точното местонахождение.
ПАРАМУН
Праисторическо светилище (връх Чуката, с. Парамун, Трънско)
N42 47 41.7 E22 44 34.2
Светилището е проучвано от екип на Мистичен Пътешественик преди няколко години. Намира на около 0,5 км. северозападно от с. Парамун, на скалистия връх от северозападния Парамунски дял от планината Стража. Скалният масив от най-високата част на Чука, заедно с прилежащия му терен в западна посока, е ограден от широк зид, който в момента се очертава като вал, обхванат от храсти. Този зид е изграден от необработен камък без спойка и обхваща площ с елипсовиден план и големина около 700-800 кв.м. Източната част на оградената площ е чувствително по-висока. Там вероятно е имало постройка, която в последствие е била разрушена. Днес на терена не се намират никакви археологически материали. В миналото местните хора съобщават, че са намирали груба, сивочерна, дебелостенна керамика и монети. Малките размери на оградената площ, строителната техника, скалният масив включен в нея, както и местонахождението дават основание това архитектурно съоръжение да се отнесе към праисторическата епоха - края на Бронзовата, началото на Халщатската епоха и да се свърже по всяка вероятност с култа към слънцето и скалата. Археологическите данни, както и местоположението на това архитектурно съоръжение дават основание то да бъде свързано със соларния култ, отколкото с военно отбранителното дело, макар че и последната връзка е възможна, имайки предвид непосредствената близост на останките от крепостта Градище на връх Кръста.
N42 47 57.0 E22 44 17.0
Праисторическа крепост има на връх Кръста в планинския масив Стража, на 1 km северозападно по права линия от центъра на село Парамун. Стената е изградена от ломен камък без спойка. Стената в днешно време се проследява под насип във вид на вал. В югозападната и част се забелязва разширение на стената, може би от кули. Теренът е обрасъл с трева и храсти. Построена е към края на бронзовата и началото на халщатската епоха. Свързана е по- скоро с културно- ритуални,отколкото отбранителни функции. До не отдавна крепостната стена е била запазена.
НЕДЕЛКОВО
Крепост Мало градище Неделково
N42 47 04.0 E22 47 37.3
Праисторическа крепост "Мало градище" на 1.72 km югоизточно по права линия от центъра на село Неделково и на 0.72 km североизточно по права линия от центъра на махала Горни хан на едноименната височина. Площта и е около 2 дка.
Крепостната стена е била изградена от ломен камък без спойка. В момента се очертава на терена под вал. В източната част на крепостта се очертава малка могилка, вероятно останки от сграда. Североизточно от могилката се очертава още един вал като втора, вътрешна стена.
На съседното южно хълмче (Средно Градище) също има останки от стени.
ФИЛИПОВЦИ
N42 48 45.4 E22 43 04.7
Късноантичната и средновековна крепост "Калето" се намира на връх Шильов от масива Стража, на един км югозападно по права линия от центъра на село Филиповци. Крепостта е изградена върху естествено защитен терен. Имала е площ от около 1 дка. Съществувала е и през ранното средновековие.
В днешно време все още се срещат останки от крепостните стени. Крепостта е трудно достъпна, гората над Филиповци непосредствено над голите поляни е изключително гъсто обрасла и пътеката трудно личи, макар че я има, а освен това на няколко места е укрепена и със зидове от каменен градеж без хоросанова спойка. Добре е да разполагате с инструменти за разчистване на храсталаците. Склонът е каменист до самия връх Шильов камък. Целият маршрут е около 800 м с денивелация от около 230 м. Крепостта условно може да се раздели на две части:
Горна – под и около самия връх Шильов камък (вис. 1000 м) и
Долна – около друго връхче на около 100 м под Шильов камък.
От горната част на крепостта са останали незначителни следи на самия връх, както и крепостна стена, започваща непосредствено северно под върха и слизаща около 60-70 м северно надолу по склона, с леки извивки съобразно терена. По-изявени следи има в долната част на крепостта, която започва на около 100 м северно под върха, като продължение на горния вал, но прекъснат, т.е. липсват около 30-40 м от стената. Тук стената започва около долното връхче и продължава 80 м надолу с доста извивки съобразно терена. На връхчето има иманярски изкоп. Северно под него и западно от крепостната стена има няколко по-ясно очертани помещения със следи от изкопи, както и парчета от тухла. В най-долната си част крепостната стена завършва с правоъгълно помещение, където също има парчета от тухла. Като цяло крепостната стена е само една, макар и от две части, спуска се от връх Шильов камък и върви в посока север-леко северозапад. С оглед на особеностите на терена, стената вероятно е охранявала по-достъпната североизточна страна на хълма. По по-стръмния, скалист и недостъпен западен склон (спускащ се към шосето между Филиповци и Велиново) няма никакви запазени следи от стени.
Малко по-надолу в посока северозапад може да се стигне до входа на Филиповската пещера, но теренът е стръмен и много обрасъл.
Праисторическа, антична и късноантична крепост Драговски камик
N42 50 35.0 E22 42 36.0
На върха на пирамидалното възвишение „Драговски камък”, на 2.6 км южно по права линия от центъра на село Врабча, е имало праисторическа крепост. Стените на крепостта са били дебели, изградени от ломен камък без спойка. Под крепостта в югоизточната част на възвишението е имало праисторическо неукрепено селище. Следите и на двете места говорят, че са били населявани през къснобронзовата и раннохалщатската епоха. Все още не е установено дали ролята на крепостта е била култова или отбранителна, а вероятно и двете.
На най-високата част на върха е имало по-късно и антична и късноантична крепост, достъпна само от северозапад. Стената е била изградена от ломен камък, споен с хоросан. В момента се очертава под вал, но доскоро се е виждала и над повърхността. Съществувала е до късната античност. Има подчертано стратегическо разположение, над долината на река Клисура.
Източно от върха в подножието на скалите на десния бряг на рекичката се намира Бежанската пещера, в която не са правени археологически проучвания, но при спелеогичното маркиране е открита керамика. Има легенди, че от пещерата е водел тунел нагоре до крепостта.
Скално светилище на Стакьов камик
N42 51 25.2 E22 42 12.2
Скално светилище на Гарванов камик
N42 50 56.7 E22 41 11.8
ВЕЛИНОВО
N42 47 56.0 E22 42 26.0
Късноантичната крепост „Градище” се намира на 1.2 км северно по права линия от центъра на село Велиново, непосредствено вдясно над пътя, на възвишение от планината Стража. Крепостта е изградена на естествено защитена тераса и обхваща площ от около 5-6 дка. В днешно време на терена ясно се очертават крепостните стени. Те са изградени от ломен камък, споен с хоросан и са широки 1.5 м. Теренът на крепостта в днешно време е затревен. Намират се остатъци от сгур и шлака, което пряко я свързва с металодобива. Крепостта е изградена върху антично селище. Покрай нея минава един от пътищата за Горнострумските земи и Бяло море. Според теренните наблюдения на екип на Мистичен Пътешественик западният вал е ясно очертан, а в източна посока в малка горичка има ясни следи от каменен и тухлен градеж. Северната страна може да се приеме като вход, очертан от два големи камъка, между които минава и настоящата пътека. Южната страна няма ясни очертания, а представлява хаотично струпване на скали.
ТРЪН
Скално светилище с олтар и оброк над Света Петка, Трън
N42 49 54.4 E22 38 12.6
На скалата непосредствено над скалния параклис Света Петка. Най-лесно до светилището и оброчния кръст се стига като непосредствено пред параклиса се тръгне наляво и нагоре по пътека, укрепена отляво с метален парапет. Пътеката излиза на върха точно до скалите и кръста.
ЛОМНИЦА
Антично светилище и оброк Св. Рангел Манастирище
N42 51 45.7 E22 38 56.8
Намира се непосредствено върху северния скален скат над ждрелото на река Ерма.
Интересен е вотивният паметник с латински надпис употребен в олтарната трапеза, намерен в местността „Прекръсье”,на левия бряг на р.Ерма, на 1 км. източно от с. Ломница. Според специалистите там е имало антично светилище, а по-късно и християнски храм. Сега на мястото е поставен оброчен кръст. Според преданието в тази местност е било старото манастирище „Св. Рангел”, но с настъплението от Пирот на някой си арамбашия със своята орда обителта била опустошена и по-късно преместена на мястото на днешния трънски манастир. Надписът днес е в олтара на църквата в Трънския манастир. К. Иречек разчита следния надпис на паметника: „SANCTO CASEBONO SACRYM PEOAMEN MANIPOHRNE PEILCISSIMYS”. Според изследователя тук е изписано името на езическото божество Казебонос, което и оправдава първоначалното му предназначение. Има различни предположения за значението на Казебонус – римско божество на добрия късмет, келтско божество и т.н.
ЗАБЕЛ
Римска вила
Над селото, северозападно преди гората е имало представителна римска вила от II-IV век, с подово отопление (хипокауст), мозайки и луксозни облицовки. Сградата в момента е унищожена, но все още се намират артефакти от местното население (пръстени, керамика, монети и др.). Проучвана е през 1970-те г. от проф. Димитрина Джонова (НИПК) и Пернишкия музей. Подробна информация за вилата вж. в Археологическите паметници в Пернишки окръг, стр. 81-82.
Римско гробище
Над селото на 1 км североизточно, в местността "Свети Спас", където е имало оброк, е разкрито и частично проучено римско гробище (некропол с могили и плоски погребения) от II-IV век, принадлежал на античното рударско население, живяло по тези места. Разкопаван е през 1999-2003 г. от Василка Паунова и екип от музея в Перник. Многобройните находки оттук сега се пазят в РИМ-Перник. Подробна информация за обекта в В. Владимирова-Паунова, Античен некропол край с. Забел, Трънско (резултати от археологическите разкопки през 1999-2000 година). - Известия на Исторически музей Кюстендил, том 9, част II, 2003.
ЗЕЛЕНИГРАД
Скално светилище над Шильи камик, Зелениград
N42 50 42.4 E22 33 40.8
Светилището е издълбано в скалата и има П-образна форма, отворено в посока изток.
До светилището се достига по два възможни маршрута - първият и по-удобен е от подножието на Шильи камик по пътеката, вървяща по билото. Така се избягват гъстите и бодливи храсталаци.
Другият вариант е по основната пътека, която върви източно от Шильи камик в ниското и в един момент от нея се вижда скалата на светилището, но там достъпът е блокиран от храсталаците и е по-лесно да се върнете 20-30 метра назад и да си пробивате път без пътека през трънака. В горичката непосредствено до светилището ясно личат останки от последната отсечка на вала на крепостната стена.
Царева църква, Шильи камик, Зелениград
N42 50 36.2 E22 33 38.1
Пещерата Царева църква (№ 2533) е древен храм на Аполон, превърнат през средновековието в църква. Царева църква (и съседното й Цветаново ижле) са изсечени в скалния масив Шильи Камик, спускащ се отвесно няколко десетки метра. За да се стигне до пещерата първо трябва да се достигне най-горното подножие на Шильи камик, откъдето стръмна пътечка се спуска надолу по северния склон на върха в посока на запад. След двадесетина метра под клонесто дърво има разклон. Пътеката за пещерата е вляво. Скалните църкви, макар и рядко, са застъпени в Знеполския район и всичките датират от Средновековието.
Скалната „Царева църква” се намира северно от с. Зелениград, изсечена е в естествена пещера в западната отвесна стена на най-високия скален масив „Шильи камик”. За да се отиде до пещерата първо трябва да се достигне най-горното подножие на „Шильи камик”, откъдето стръмна пътечка се спуска надолу по северния склон на върха в посока на запад. След около двадесетина метра пътеката се разклонява, като за църквата се поема вляво.
Входът на култовия обект представлява кръгла скална арка с височина около 4 метра и основа приблизително 3 метра. Очертанията на входа много подобават на птичи профил. Вътрешността е заета от площадка, разделена от скална форма подобна на олтарна трапеза с плоска повърхност. В дъното на площадката, на изток, има два входа към тесни пещерни тунели. По стената отгоре се наблюдават пролуки, приличащи на отдушници. Пещерата-църква има голям отвор от запад, откриващ страховита и, в същото време, величествена гледка към долината на Зелениградска река.
Пещерата е използвана и позната като свещено място далеч преди да бъде пригодена за църква. Известно е, че в древността районът е бил обитаван от тракийско племе, което вероятно е принадлежало или поне е било близко до бесите. Следи от живота, бита и културата на траките се срещат на много места в околността, из Знеполе. Тук са разкривани рудни шахти, останки от селища, светилища, оброчни плочки и други находки свързани с древните култове. Достатъчно показателно е нали-чието на изобилие от надгробни могили, красноречиво доказващи някогашното съществуване на тракийски поселищен живот. Антропоморфните форми на скалите около „Царева църква”, предполагат пещерата да е използвана за светилище от най-древни времена. Освен това, отгоре, на върха на „Шильи камик” се забелязват следи от друго култово съоръжение. Изглежда, че по-късно, през римско време, древните традиции били заменени с други. В крепостта „Градище” от близката местност „Зад Камик” (северно от „Шильи камик”) е намерен надгробен паметник с латински надпис, принадлежал на римски гражданин, както и два оброчни паметника на Аполон и Небесните богове, да-тирани към II-III в. Много е вероятно храмът на Аполон да се е намирал на мястото на древното светилище, където още по-късно, през средновековието в скалата е изсечена църква. „Царево църкве” и намиращата се в близост до него скална килия „Цветаново ижле”, както и други скални ниши в района, свидетелстват за съществуването на монашеска общност през средновековието. И ако се направи съпоставка с аналогичните скални убежища, отстоящи малко по на юг, в Мрака и Краище – в Земенския пролом, това край с. Трекляно и др., може да се приеме и възможността, през определен период тук да са се укривали и богомили.
Народната памет пък е съхранила истории, даващи по-различно обяснение за произхода на скалната църква. Според местно предание, старото селище Зелениград се намирало на по-голяма височина от сегашното село и жителите му се черкували в скалната църква. След разрушаване на селището жителите се преселили по-надолу на „зелено” място и оттам идва името на селището „Зелениград”. Една легенда разказва, че във въпросната пещера живял цар Иван Шишман, и оттам дошло името „Царева”. Според друга, църквата била сътворена от Теодора, съпругата на цар Иван Александър, след като научила, че царят се е влюбил в местната девойка Сара.
Антична крепост Градище зад камик, Зелениград
N42 50 33.7 E22 33 44.2
Антична крепост в местността Зад камик на площ от около 3 декара. Охранявала е прохода, свързващ поречието на Морава със Знеполе.
Днес в обраслия с храсталаци терен са запазени части от крепостните стени с височина до половин метър, както и фрагменти от строителна и битова антична керамика, шлака и сгур.
Намирани са също долиуми и бронзови монети.
Смята се, че от това Градище произхожда надгробен паметник с латински надпис, притежание на римски гражданин, както и два оброчни паметника, посветени на Аполон и Небесните богове, посветени от италиец и грък, от ІІ-ІІІ век.
Тук вероятно е имало митническа станция, която е контролирала пътя от Тимошкоморавския басейн за Горна Струма.
До развалините на крепостта се достига като от последните къщи на село Зелениград се тръгва вдясно по пътечка, която катери нагоре по билото и след около 50 метра се разклонява (левият ръкав върви през гората над пътя откъм западния склон на Шильи камик), като за крепостта води десният ръкав, който катери нагоре в посока изток и след 500-600 метра достига до първите останки от крепостните стени в източното подножие на Шильи камик.
Пътеката продължава в посока север под нивото на гъстите храсти и стига до светилището. Целият обрасъл с храсти район между светилището и южната (най-висока) част на Шильи камик има следи от каменни стени и керамика. Друга по-удобна възможност е при каменната маркировка върху пътеката да се отклони наляво и нагоре (в посока запад) към забележителния Шильи камик, а от него по друга пътека по билото да се достигне и до северните (малко по-ниски) скални масива.
N42 48 59.0 E22 33 53.0
Късноантична и средновековна крепост „Земън”на 1.44 km североизточно по права линия от центъра на село Ярловци, западно до пътя за село Забел, на десния бряг на река Ерма. На естествено защитен терен, издигащ се като пресечен конус над Знеполе, през късната античност е изградена голяма крепост, която е продължила да съществува и през ранното средновековие. Стръмните склонове на възвишението са подсилени от крепостни стени, изградени от ломен камък, споен с хоросан. Крепостта е обхващала площ от около 7 дка. До неотдавна тази площ се е обработвала. Крепостта се намира на пътя свързващ Тимошко- Моравските земи с Беломорието по поречието на Струма. Нейното стратегическо и търговско- икономическо значение е било голямо. По всяка вероятност тя е една от крепостите към Ремесиана, за които говори Прокопий.
В подножието на крепостта има останки от стара римска баня.
ЯРЛОВЦИ
Праисторически светилища (м. Голяма и Мала Гарваница, в Лешниковската планина между селата Ярловци, Бераинци и Радово, Община Трън)
В този район е имало вероятно поне две светилища, изследвани от Мистичен Пътешественик неколкократно през последните години.
По-забележимото е
Слънчево скално светилище Мала Гарваница
N42 48 02.2 E22 34 19.1
На около 1.6 километра източно от с. Ярловци. На западния откос на няколкометрова скала е изрязан диск с диаметър 0,80 м. На терена под скалния масив в миналото са разкривани керамични съдове от сивочерна и кафява глина с пластична украса. Едни от тях били пълни с пепел. Изрязаният диск дава основание на археолозите да го свържат с култа към Слънцето и да предположат, че на това място е имало светилище, което е било свързано със подобните му култови съоръжения на територията на Западна България.
На около 300 м. СЗ от слънчевото светилище Мала Гарваница на платото над Знеполе в посока Ярловци, заето от големи каменни плочи, в местността „Плоча”, има друго праисторическо култово съоръжение – до голям природно оформен тристенен камък със заоблени ръбове има кръгово вкопан в земния терен пръстен с ширина 0.50-0.60 м, в чийто център е издълбана паничка с диаметър 0.25 м и дълбочина 0.10 м.Недалеч от него в местността Плоча има жертвен камък с изсечена паница за приношения.
Археологически материали около паничката липсват, но близкото й местоположение до Мала и Голяма Гарваница безспорно свидетелства за връзка между двете съоръжения, които са свързани със соларния култ. Тук е съществувало мегалитно съоръжение, което е представлявало мегалитен валун с височина 2 м, който е бил унищожен от иманяри още преди 9 септември 1944 година.
Точното местонахождение на обекта все още не е открито, но при проучвателните обходи близо до скалното светилище на Мала Гарваница е открит интересен обработен камък с форма, приблизително съвпадаща с тази на вдлъбнатината от паничката.
Голяма Гарваница – светилище и каменна кариера
N42 47 52.3 E22 34 12.3
Наблизо (на 380 м югозападно) е и връх Голяма Гарваница.
На върха на скалния масив Голяма Гарваница е съществувало мегалитно съоръжение – камък с височина 2 м с издълбана в средата паница, подобна на горната. До върха му са водили няколко изсечени отстрани стъпала. На върха му спокойно са сядали 5-6 деца. Днес камъкът не съществува, бил е съборен от иманяри още преди 9 септември 1944 г.
Сега Голяма Гарваница представлява изоставена каменна кариера, а на плоския й връх е създаден кът за пикник. От върха има чудесна панорама към Лешниковската планина и язовир Ярловци.
ГЛОГОВИЦА
Крепост и некропол при с. Глоговица
N42 47 53.0 E22 40 17.0
Късноантична крепост има на 1.29 км северно по права линия от центъра на село Глоговица, вдясно на пътя за гр. Трън. Крепостта е обхващала площ от около 3 дка. По склона около нея се намира много шлака и сгур, което разкрива връзката и с добива на метал.
Късноантичен некропол. При изкопи и при поройни води на южния склон на Градище, заето от късноантичната крепост, са разкривани единични погребения. По данни за погребалния принцип и култовия сепулкрален инвентар погребенията може да бъдат отнесени към късната античност и некрополът да бъде свързан с непосредствено намиращата се до него синхронична крепост. В момента в района на гробовете има останки от керамика.
ЕРУЛ
Крепост и светилище на Големи връх
N42 41 57.0 E22 39 25.0
Праисторическа и късноантична крепост има в м. "Хорото" на Големи връх на 1.51 km западно по права линия от центъра на село Душинци. Крепостните стени на праисторическата крепост са били дебели 2 m, изградени от ломени камъни без спойка. Обхващала е площ от около 5 дка. Стената днес се очертава под нисък вал. Наблюдават се и останки от каменни сгради. Построена е през 5-4 в.пр.н.е. През късната античност върху останките на праисторическата е изградена отново крепост, от която в момента няма останки. Местоположението на обекта е военно- стратегическо. Но намерените остатъци от шлака и сгур, говорят и за активно участие в металодобива.
Района на близкото трънско село Ерул е бил заселен от най-дълбока древност. Открито е праисторическо селище в пещерата Ямка на 3 км югозападно от селото. Свидетелства за живот през античността са крепостта-Градище и античното селище в м. Совище, те вероятно са били синхронично свързани с металодобива от близките рудодобивни находища (златни, медни и оловни мини), най-известното от които е мина Злата.
През 2005 - 2006 г. село Ерул привлича вниманието на световноизвестни шведски учени археолози поради името и етимологията си. След археологически разкопки и изследвания на находките се оказало, че едно древно германско племе на готите, наречено Ерули, се е заселило трайно тук при Великото преселение на народите и жителите му са се смесили с местното трако-римско население, а по-късно и с българите. Всеизвестен е факта, че готският епископ Вулфила и готите федерати са били трайно уседнали в териториите на днешна България и множеството археологически паметници като готски базилики и некрополи в околността, недвусмислено доказват това. Името на селото е древно и непроменено близо 1500 години.
ГОРОЧЕВЦИ
Буайпара, тракийско селище и светилище на Хера
N42 41 46.2 E22 35 39.5
Намира се в м. Св.Илия, в района на днешната църква. На източния склон на възвишението, над църковния двор, както и в западната част от двора са разкривани стени, изградени от ломен камък и тухли с хоросанова спойка и много антична строителна и битова керамика. Тук е разкрит и гроб, изграден от тухли, с монети от Константин (274-337), Лициний (307-325) и Валент (375-387). В същата местност е намерен и фрагмент от оброчна плочка на Хера с посвещение на гръцки език. Особен епиграфски интерес представлява епитетът на богинята – Хера Буайпарене. Този епитет тук се среща за първи път. Той е етникон и разкрива съществуването на селище в този район с трак.име Буайпара и светилище на Хера. Надписът от оброчната плочка на Хера датира от първата половина на ІІІ век. Монетите разкриват, че селището е съществувало и през късната античност. Днес в района, зает от античното селище, се намират само фрагменти от строителна и битова антична керамика.
Предполага се, че там е имало и олтар на Великата Майка Бендида. В античността на мястото, където и днес е село Горочевци, е било тракийското неукрепено селище Буайпара, обитавано от клон на тракийските племена дентелети, пеони или агриани – най-вероятно леи, трери или тилатеи. То е съществувало и в римско време.
Районът на Горочевци е заселен още в неолита /10 000 - 6 000 г. пр. н. е./. В пещера между него и с. Еловица е разкрито първобитно обитание, тук са намерени кремъчен нож, стъргалка и кости на диви животни внесени от пещерните хора. Рударството в планините между Вардар и Струма възниква още в халколита /камено-медната епоха/ 4 000 - 3 000 г. пр. н. е. В старожелязната епоха /1200 - 600 г. пр. н. е./ до Трън е имало селище и две крепости в местността Бранише на Любаш /Ерулска/ планина.
На няколко километра в Любаш планина при с. Горна Секирна и с. Душинци се намирали тракийски хориони (укрепени селища). В региона има и тракийски могили. От 254 г. започват нашествията на готи, бургунди и други немски племена в този край. В 269 г. в битката при Ниш те са разбити и много от тях са заселени в региона. Заселването на старогермански племена и битките с тях в целите балканските земи не спира и през следващите IV и V век. В 443 г. Атила разорява бизките Ниш и София. Сред хуните, които той предвожда, има основно българи и други народи. От античността е известен добивът на сребро, злато и олово в тукашните планини. Край Трън са запазени крайпътни могили, очертавали Римския паралелен път, свързващ Черно море с Адриатика, известен по-късно в тази си част като Знеполски път. Той започва от Месемврия през подбалканските полета до София и от там през Враня до Шкодра, където се разклонява на юг за Драч и на север за Дубровник. Пътят и Знеполе са пазени от крепостите Земун при с. Ярловци, в античността, и Зеленград при с. Зелениград през средновековието.
ДОЛНА МЕЛНА
Култово съоръжение „Паниче”, с. Долна Мелна
В местността Прибой, на около 4.5 км югозападно от с- Долна Мелна, вляво от пътя за с. Шипковица и в непосредствена близост до извор, който блика от дънера на стар бук, се намира голям камък, в който е издълбана малка паничка, с диам. 0.25 м. и дълбочина 0.15 м. Водата тече през камъка, напълва паничката и прелива през нея. Паничката се знае от местното население от незапомнени времена по предание. Тя намира близка аналогия при праисторическите култови панички по скалните масиви, свързани с неизяснен прастар култ (подобна на описаната край с.Берайнци).
Информацията е събрана от археологически проучвания, интернет, лични изследвания на Мистичен Пътешественик.
Препоръчваме като ценен източник на информация Археологически паметници в Пернишки окръг от Димитрина Митова-Джонова.
Снимките са на Мистичен Пътешественик, с изключение на тези от археологическите проучвания край Забел и Бусинци.
Архив на нашите пътешествия:
Мистично пътешествие Странджа 2014
Светилища, храмове, гробници, крепости в Софийска област
Светилища, гробници, крепости в Трънския край
Крепост-светилище Душинци (Големи връх, Ерулска планина)
Трако-римско скално светилище Гарван камък
Светилище на Асклепий Лименос край Сливница
Тракийски крепости, светилища и вкаменелости из Западния Балкан
Още за нас:
Издателство Шамбала
ТРЪНСКИ КРАЙ - Туристически пътеводител
От тук можете да си свалите пътеводители (във формат pdf) за всички трънски села, карти, джипиес-файлове:
